Показване на публикациите с етикет Банки. Покажи всички публикации
Показване на публикациите с етикет Банки. Покажи всички публикации

2008-03-18

Кризата в ипотечния сектор на САЩ: Bear Stearns Комунизъм в действие

Кризата в ипотечния сектор на САЩ:
Bear Stearns Комунизъм в действие



Последните няколко дни американският долар се срина до равнище 1 долар = 1 швейцарски франк. Златото подмина границата от $1000, а петрола достигна $112. Всичко това се случва заради ипотечната криза в САЩ.

Ето и последното развитие на "нещата":

Bear Stearns е една от банките които са дали кредити на американските собственици на къщи. Всъщност, Bear Stearns не е банка в българския смисъл на думата. Това с което се занимава банката е само и единствено кредити за покупка на имоти. Това е една от банките пакетирали въпросните облигации с кредити (SIV), за които писах тук.

През последната година акциите на Bear Stearns се търгуваха на нива $70-120. Би могло да се каже, че акциите на банката бяха сравнително стабилни.

Bear Stearns както и повечето инвестиционни фондове в САЩ използват "техника" наречена "leverage" (лост) или марджин. Това значи, че за всеки долар получен от даден инвеститор са взели един или повече долари заем. Така те могат да удвоят (утроят) инвестираната сума, като удвоят (утроят) печалбата си или загубата си.

Миналата седмица обаче (10.МАРТ.2008), доста инвеститори решиха да изтеглят парите си от инвестиционните фондове управлявани от Bear Stearns. Получи се нещо подобно на bank-run. Наложи се Bear Stearns да продаде част от активите си (ипотечни кредити), но нямаше много желаещи да ги закупят.

Спомняте ли си нашия приятел Джим Крамер? Не? Вижте видеото тук :-)

На 11.МАРТ.2008 той излезе по TV и каза - "Купувай народе Bear Stearns, това е великолепна възможност!!!". Ето видеото:

На 14.МАРТ.2008, акциите на банката паднаха от около $60 на $30. Това е 50% загуба за инвеститорите :-).

Инвеститорите (предимно големите фондове) започнаха да продават Bear Stearns, а тези които на свой ред използуват марджин, започнаха да разпродават всякакви акции за да покрият загубите си [тук може би трябва подробно обяснение, но ще го напиша в някоя друга статия]. Получи се особената ситуация - петролът расте, акциите на петролните компании спадат заради огромните продажби.

Късно в неделя (понеделник българия) - 16.МАРТ.2008, JP Morgan обяви, че ще закупи Bear Stearns за $2 на акция (при пазарна цена $30). В същото време, по "някаква случайност" Федералният Резерв понижи "дискаунт" лихвения процент до 3.25%.

В превод, това означава, че Федералният Резерв дава пари на Bear Stearns с лихва 3.25% (вместо 3.50%). Bear Stearns обаче не може да тегли пари от Федералният Резерв. Затова се включва банката JP Morgan, която може да направи това теглене на тези 26-30 милиарда долара.

Вчера 17.МАРТ.2008, акциите на Bear Stearns се търгуваха за около $4 на акция. Това е спад от 90% спрямо цената в петък ($30).



Поуката от всичко това е, че инвеститорите изгубиха близо 100% от парите си - с други думи инвеститорите фалираха. Bear Stearns обаче не фалира. Федералният Резерв спаси своите приятели в беда. Федералният Резерв ще напечата тези пари, така че отново американският народ :) , арабските страни, Китай, Япония и хората които имат USD ще платят за това спасение чрез инфлационния данък.

Ако това не е комунизъм за големия капитал, незнам какво би могло да бъде :)



(c) 18.MAR.2008, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-12-10

Кризата в ипотечния сектор на САЩ: Сапунената опера продължава

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Сапунената опера продължава



Преди време написах няколко статии за Кризата в ипотечния сектор на САЩ. Тази криза се превърна в сапунена опера в която се "замесиха" комарите, случи се нещо което в Обединеното кралство не бяха виждали от 250 години - bank-run в Northern Rock. Инвестиционната компания (банка) "Мерил Линч" "изгърмя" с 8.9 милиарда долара, 30% от групата "Сити Груп" (включваща "Сити Банк") бе изкупена от някакъв неизвестен фонд от Абу-Даби...

Ето че настана време някой да помогне и на "бедните" собственици на "малките къщички". Миналата седмица министъра на финансите на САЩ - Хенри Паулсън (06.12.2007) обяви изготвянето план за "спасяване" на тези хора.

Планът се изразява във фиксирането на лихвите по кредитите за 5 години на някакви много ниски нива.

Планът ще обхваща следните групи кредитополучатели:

  • Кредитите трябва да са получени в периода 01/01/2005 и 31/07/2007.
  • Кредитите трябва да се резетнат (увеличение на лихвата) в периода 01/01/2008 и 31/07/2010.
  • Кредитополучателите трябва да не могат да погасяват вноските си по кредита, но да не са забавили плащане повече от 60 дни. Това в свободен текст значи лош кредитен рейтинг.
  • Имота трябва да е имота в които кредитополучателя да живее.

Този план задава доста интересни въпроси.

Как се разбира къде живее кредитополучателя? В САЩ, както и в Англия, няма такова нещо като постоянен адрес. Вместо това се използува по-различна система - address proof, според която може да се живее на неопределен брой места като постоянен адрес.

Какво се случва с кредитополучателите които за момента могат да си погасяват вноските?
Дали те не биха решили да си понапазаруват по някой друг телевизор или автомобил на кредит за коледа, за да си "развалят" кредитния рейтинг. Би било нормално да го направят т.к. това би довело до намаляване на вноските им по ипотеката, в следствие на фиксирането на лихвата на много ниско ниво.
Дали хората които работят на 2-3 места, само за да могат да изплащат кредита не биха си помислили - Защо да работя като мога да не работя? Защо да не си почивам, а всъщност да имам повече пари, в следствие на фиксиране на кредита?

Това означава само едно - Правителството на САЩ е готово да поощри мързела и алчността, а ще накаже честността и "работливостта". :o)

Медалът има и обратна страна - инвеститорите:
Инвеститорите които са "осигурили" парите за тези кредити са поели определен риск, защото са очаквали определена печалба. В случая рискът е голям - невъзможност за изплащане, инфлация, спад на долара, но печалбата също е голяма. Какво обаче се получава. Държавата (САЩ) се намесва и казва - вие няма да получите очакваната печалба, а ще получите нищожна печалба. Реално това се нарича конфискация или национализация и е присъщо за комунистическия обществен строй.

От трета страна инвеститорите които си получат парите обратно, вече ще знаят, че ще могат да вземат каквито си искат глупави решения, и със сигурност ще бъдат спасени от правителството.

Краят на сапунената опера е все още отворен :-)



(c) 10.DEC.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-11-05

Икономическата свобода в България и по света - Митове за международната размяна

Ето една интересна статия, която препечатваме със съдействието на Лъчезар Богданов.




ИКОНОМИЧЕСКАТА СВОБОДА
В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
Митове за международната размяна: логиката на абсурда

Лъчезар Богданов, Георги Стоев
(04.NOV.2000)

Имало едно време в Китай два града: Чин и Чан. Те били свързани с канал, по който хора и товари бързо и евтино пътували от единия град до другия. Един ден императорът заповядал да разрушат канала. Виждайки това, главният мандарин Куанг му казал, че прави голяма грешка. Но минало време, и императорът се обърнал към съветника си: “Куанг, ти се оказа голям глупак. Виж какво сторихме за стопанството на страната!” И какво да види мнителния съветник: на мястото на канала бил построен път; уморени търговци и пътници почивали и се хранели в новооткритите страноприемници; месарници и пекари задоволявали нуждите на пътниците; тъй като месарите, хлебарите и ханджиите не можели да ходят голи, се появили шивачи и обущари; подслон пък осигурявали зидари и дърводелци; за реда се грижели полицаи и съдии. И тогава главният мандарин отговорил развълнувано: “Никога не съм можел да си представя, че разрушаването на канала може да доведе до създаване на толкова работни места и стопанско оживление”.

Със съкращения, от “Икономически софизми” на Фредерик Бастия (Economic Sophisms, Frederic Bastiat)

Горната басня би била смешна, ако не наподобяваше така силно съвременните схващания за международната размяна, пазара и глобализацията. Тук се опитваме да поставим под съмнение някои от най-разпространените митове.

  • Богатството е пари

Напоследък се е станало общоприето схващането, че богатството и благосъстоянието са всъщност парите. Но това допускане е толкова смешно, колкото и опасно. С шарените хартийки, издавани от централните банки, не можеш да нахраниш или напоиш странник в пустинята. Затова ти трябва хляб и вода. Още повече, златото и среброто също не могат да помогнат на попадналия в беда пътник. Това е така, защото парите са “съхранител и измерител на богатството” според общоприетата теория на парите, но не и богатство сами по себе си. Парите са ценни само когато имат покупателна сила, т.е. срещу тях могат да се получат търсени стоки и услуги. Те възникват като улеснение на разменната стокова търговия, а не обратното, т.е. от древни времена хората са произвеждали стоки и услуги, които са правели животът им по-добър, и няма стока, която да е била произвеждана и съхранявана сама за себе си, без полза за човешкия живот.

Но откога датира това разбиране? Най-сериозен тласък на подобна заблуда дава времето на меркантилизма – 16-17 век. Тогава стопанската политика в Англия и Франция е насочена към създаване на условия, които да носят нетен приход на злато (пари) към съответната страна. Но дори такава политика е донякъде консистентна с рационалното мислене – голяма част от външната търговия с колониите се е осъществявала от кралски монополи. В резултат, по-големи приходи на тези компании означават и по-високи постъпления на злато в кралската хазна. Т.е., имаме покриване на понятията “износ на страната” с “продажби на компанията зад граница”. След като увеличаването на продажбите е нормална стопанска стратегия на всяка компания, тя е такава и за държавата, която участва пряко в международната търговия.

Но дори ако приемем, че парите нямат стойност освен като покупателна сила, възниква следващият “проблем”: “Ако вносът на стоки и услуги надвишава износът на стоки и услуги плюс нетните инвестиции, тогава постепенно чуждата валута ще свърши”. Но дали това само по себе си е “проблем”?

  • Езиковият парадокс: “дефицит по платежния баланс”

Усилията, които политици и икономисти хвърлят в мислене и решаване на проблема “дефицит по платежния баланс” показва неразбиране на основната роля, която търговията играе в стопанския живот, а именно – да улеснява разделението на труда и специализацията. Ако приложим подобна логика към индивидуалните или корпоративните решения, абсурдът е повече от очевиден. Всеки един от нас има търговски дефицит с кварталния супермаркет, т.е. ние купуваме ежедневно стоки от него, но не му продаваме нищо. И какво от това? А супермаркетът има траен търговски дефицит със склада на едро, откъдето доставя продаваните стоки. Каква е разликата тогава между отделната корпорация, и множеството корпорации, регистрирани на една територия, определена като “държава” и имаща собствена централна банка и собствени “пари”?

На първо място, как може един “баланс” (равновесие) да бъде отрицателен? На първо място, това е терминологична безсмислица. Но дори ако се абстрахираме от езиковото противоречие, здравият разум ни подсказва, че такъв “дефицит” е невъзможен. Възможно ли е да изхарчим повече пари, отколкото имаме?(1) Възможно ли е да купиш стоки за 100 лв. от супермаркета, а да оставиш на касата 70 лв? Възможно ли е да имаш месечен доход от 500 лв., а разходите ти да са за 1000 лв.? Всеки от нас ежедневно се сблъсква с тази желязна истина. И всеки от нас (в крайна сметка) осъзнава, че на пазара може да закупи толкова стоки и услуги, колкото той самият е предложил на останалите на свой ред. Ако текущите приходи не стигат, трябва да харчим от спестеното.

В случая с националния платежен баланс, “спестеното” са резервите на централната банка. Точно това се случва в момента и в България – за периода януари-юли 2000 г. например резервите на БНБ са намалели със 180 млн. дол. Какво вижда в тези данни “ортодоксалният” икономист? Той вижда намаляване на валутните резерви, икономика в криза, трудности на правителството за плащане на външния дълг, опасност от девалвация на курса на родната валута.

А какво всъщност се случва? На практика, числата показват, че някои от регистрираните в България фирми са продали по-малко продукти извън страната, докато част от населението е предпочело да закупи на пазара повече стоки, произведени от фирма под чужда юрисдикция. Кой страда от това? Естествено, единствено фирмите, които имат по-малко приходи от продажби. А “валутните резерви”? Валутните резерви в случая на паричен съвет са покритието на местната валута. За всеки лев, притежаван от български гражданин или корпорация, централната банка е готова да заплати 1 германска марка (или Евро-равностойността й). Намаляването на резервите в чужда валута не може да стане без да се намалят левовете в обръщение. В крайният случай, ако резервът падне до нула, никой в страната няма да има и левове. И не липсата на резерв на БНБ ще попречи на правителството да плати външния дълг, а липсата на пари въобще, т.е. ако то не може да събере достатъчно данъчни постъпления. По същата логика, ако нещо ограничи вносът на важните за страната суровини и горива, това няма да е абстрактната липса на “валутен резерв”, а липсата на покупателна способност у местните фирми и граждани. Това е т.нар. “саморегулиращ се механизъм” на паричния съвет, който казано по-просто, поддържа стойността на паричната единица постоянна, и не позволява да се потребява повече от произведеното или спестеното.

  • Свободното движение на капитали създава финансови кризи.

Друг мит, станал особено популярен след кризите в Югоизточна Азия, е че либерализацията на движението на капитали предизвиква финансови кризи. Девалвацията на местните валути и практическия фалит на правителствата се отдават на бързото оттегляне от съответната страна на голямо количество краткосрочни капитали(2). И естествено, кое ако не либералния режим на капиталовите потоци предизвиква бързото оттегляне на капитала?

Подобно схващане е отражение на всеобщата грешка да се обърква причината за дадено действие с начина на извършването му. Инвеститорите напускат дадена страна защото очакват печалбите да намалеят (или да се превърнат в загуби), а не защото им е позволено със закон да го сторят. От друга страна, дали някой би инвестирал в страна, от която после трудно може да оттегли инвестицията си? Ще има ли какво да “изтича”, ако преди това никой не е “налял” капитали в икономиката?

Освен това, за да напусне капиталът дадена страна, той трябва най-напред да е влязъл в нея. Когато се коментираха данните за размерът на изтеглените капитали от Югоизточна Азия, малко специалист посочваха колко капитали са влезли в тези страни в годините до 1997 г. Тук идва ред на една междинна теория, според която дългосрочните инвестиции, които остават в страната дори в моменти на стопански проблеми, са желани и водят до просперитет, а краткосрочните, готови да напуснат във всеки един момент, не водят до увеличаване на богатството. И следователно, правителствата трябва да се намесват и да привличат само първите, “добрите” капитали. Но, ако в страната има само “добри” капитали (които остават дори при криза), защо са ни механизми за контрол, след като никой няма намерение да напуска?

Това показва, че оттеглянето на капитали е следствие, а не причина за стопанските проблеми на съответната държава.

  • Международната търговия застрашава местното производство

Основен мотив срещу свободната търговия е разбирането, че местните производители трябва да бъдат “защитени”. Протекционистите твърдят, че основната им грижа е опасността, която евтините вносни стоки създават за местните фирми. Те често искат въвеждане на мита и други административни пречки пред вноса на потребителски стоки, и рядко поддържат подобни мерки спрямо инвестиционните стоки, тъй като местните производители се нуждаят от ниски разходи и високи цени. По-високи от определените на свободния (международен) пазар цени са възможни обаче само за сметка на местните потребители. Потребителите ще трябва да плащат повече, отколкото в условия на свободна международна размяна. Крайният ефект от протекционистичната политика е отнет потребителски излишък, който си поделят бюджета и привилегированите местни производители. Това означава, че протекционизма действа срещу принципите на пазарна справедливост, единствено приета от свободните общества. Може би тук е мястото да повторим, че няма принцип в свободното общество, според който един индивид (група от обществото) трябва да бъде принуден да плаща вместо някой друг.

Крайният ефект от протекционизма е вероятно най-добре познат на групата хора, наричани икономисти”. И въпреки това, сред тях се издигат гласове в подкрепа на подобна политика макар повечето да подкрепят прилагането й само за кратък период). Това означава, че или тези хора правят дълбока научна грешка, в смисъл че не отчитат всички ефекти от протекционизма, или че те съзнателно подкрепят политика, несъвместима с принципите на свободното общество.

И най-накрая, вътрешната конкуренция е не-по-малък проблем за индивидуалния участник на пазара от чуждестранната. За отделния участник на пазара няма голямо значение дали конкурентите му са местни или чуждестранни търговци. Ако целта е да се предпази определена група производители от чуждата конкуренция, защо да не я предпазваме и от местната? Наистина, какво друго е протекционизма, освен типичен пример за ограничаване на конкуренцията – процес, от който в крайна сметка всички печелят.

  • По-слабо развитата страна страда от международната търговия

Широко разпространена заблуда е твърдението, че от международната търговия страдат по-бедните страни. В действителност, повечето развити страни са станали такива, защото са участвали в дълготраен процес на международно разделение на труда (специализация) чрез международната размяна на стоки, услуги и знание. Фактите ни показват, че не само големите и развитите страни, но и малките и бедните страни печелят от свободната международна размяна. Най-лесният, дори не икономически, начин да се осмисли това, е да припомним, че тъй като размяната (търговията) е доброволно действие, то се случва само защото и двете страни имат (очакват) някаква изгода от него. Защо това да не важи и за “националните” икономики?

Друга заблуда е схващането, че едностранната либерализация, т.е. когато една страна отменя пречките пред вноса от друга страна, но последната запазва своите, уврежда интереса на либерализиращата страна. Дори много опростен икономически анализ може да опровергае верността подобно разбиране. Тъй като размяната по своята същност е доброволна, то и двете участващи страни печелят от нея. В случая на едностранна либерализация, това са производителите на изнасящата страна, и потребителите-вносители в страната, която освобождава вноса си. Благосъстоянието в такъв случай се увеличава.

И накрая, международната търговия позволява на потребителите в по-слабо развитите страни да се възползват от научните открития и новите технологии. Това, което на практика наблюдаваме, е че страни без почти никакъв принос в откривателската дейност получават достъп до резултатите на чужди открития чрез вноса на нови продукти. Нека само се запитаме благодарение на какво в Етопия имат телевизори и компютри, в Мианмар – автомобили, а в България – домашно видео. И в трите страни (назовани произволно за пример) подобни продукти едва ли щяха да бъдат измислени и до ден днешен, ако нямаше международна размяна. А информационната вълна около Олимпиадата в Сидни ни напомни още един малко известен факт – преди идването на белия човек, аборигените (които са живели изолирани на цял континент) дори не са били измислили колелото. Това е цената на изолацията, и това трябва ясно да се разбере от противниците на свободната размяна на стоки и идеи.

  • Глобализацията разрушава традиционната култура и националните и етническите идентичности.

Популярност добиват твърдения от вида: “глобализацията унищожава националната култура”, “глобализацията разрушава идентичните традиции” и др. под. Често “Глобализация” се пише с главно “Г”. А всъщност, “глобализация” е нарицателно име на процес, не причината, която го предизвиква.

Но, въпреки всичко, не е ли глобализацията “виновна” са унищожаването на аборигенската култура, на семейните традиции в екваториална Африка, на традиционния начин на обличане в Латинска Америка? Не създава ли тя една униформена култура на Макдоналс, Кока-Кола, МТВ, джинси, английска реч и Холивуд? Вместо отговор, нека се запитаме: Кога някой от нас е бил накаран насила да си купи хамбургер или Кока-Кола? Кога някой е влязъл с взлом в дома ни и е инсталирал кабелна телевизия безплатно? Истината е, че изборът е на всеки един от нас. И изборът не е “евтин”. Продуктите на Кока-Кола у нас се продават около 3 пъти по-скъпо от сходни безалкохолни напитки. Едно посещение на кино в момента струва около 3% от месечните ни доходи. Един чифт джинси струва около 10-20% от месечните ни доходи. А какво да кажем за страни, където БВП на човек от населението е по-нисък от стойността на цветен телевизор? Това означава, че т.нар. “Кока-Кола култура” е избрана доброволно от всяко човешко същество на планетата. “Глобализация” е друга дума за “свободата да избираш”.

Вместо заключение

Горните разсъждения показват поне едно – свободата на размяна на стоки, капитали, идеи, модели на поведение, носят полза на всички участници в размяната. Още повече, такава свобода създава една справедлива система, в която всеки индивид получава за своите усилия, изобретателност и инвестиция толкова, колкото някой друг е готов да заплати при една доброволна размяна.


(1) Разбира се, всеки от нас може да вземе кредит. Но, първо, в някакъв бъдещ момент този кредит трябва да се връща, и второ, този който ни го дава, намалява наличността на пари с размера на отпуснатия заем.

(2) Често се използва терминът “спекулативни капитали”; според английско-българския речник на издателство “Наука и изкуство”, 1990, speculative означава умозрителен, теоретичен, несигурен, рискован. Поради неразбиране на значението на думата във икономически контекст, авторите избягват да я използват.

2007-09-05

Кризата в ипотечния сектор на САЩ и влиянието и върху България

Кризата в ипотечния сектор на САЩ и влиянието и върху България



Заради големия интерес изготвих тази малка статия ;-)

За момента кризата в ипотечния сектор на САЩ не би трябвало да се отрази по никакъв особен начин на състоянието на ипотечния сектор в България. Известно отражение би могло да има на обменният курс USD/BGN и на БФБ (Българска фондова борса).

Наистина цените на имотите, особено по черноморието спадат леко, но това е свързано с "инвеститорите" от Англия, които са и главните купувачи. Икономическата ситуация в Англия е подобна на тази в САЩ, дори основния лихвен процент в Англия е задминал този в САЩ.

"И магаре да мине покрай банката, и на него ще му дадем заем" е казал известен български банкер, и точно за това от 01.Септември.2007 БНБ увеличи частичният резерв на българските банки от 8 на 12%, с цел да намали рисковете при кредитирането и да предотврати евентуален бъдещ bank-run. Вестник "Капитал" подсказва, че въпросната институция е "Райфайзен банк". Препоръчвам да пре-прочетете отново статията ми тук.

Някой от причините защо България е различна от USA:

1. В България са много малко инвеститорите (и хората като цяло), които биха изтеглили кредит и закупили жилище само за да го продадат след 4-5 години.

2. В България (засега) не може да бъде закупено жилище без да се даде нито една стотинка.

3. В България и Еропейският Съюз основните лихвени проценти никога не са били толкова ниски колкото в САЩ - т.е. 1%.



(c) 05.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-08-17

Федералният Резерв понижи discount rate

Федералният Резерв понижи лихвеният процент по директните заеми към търговските банки (discount rate) с половин процент до 5.75%. В съпътстващо решението изявление се подчертава, че рисковете за забавяне на икономическия ръст са нараснали значително. Действието се предприема с цел да се осигури нормалното функциониране на финансовите пазари. Споменава се, че неблагоприятните условия на пазарите и високите лихвени проценти може да попречат на развитието на икономиката. FED гарантира, че следи внимателно икономическата обстановка и е готов на нови действия за да предотврати негативните ефекти за икономиката.

2007-08-07

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Как парите се "разрушават", дали не е застрашена цялата американска икономика



В петък миналата седмица (03.AUG.2007), Джим Крамер беше интервюиран в CNBC. По време на интервюто той изпадна в криза, полудя, и започна да обижда Федералния Резерв (FED), и да моли те да намалят основния лихвен процент. За повече, вижте приложеното видео :)

Очевидно, Крамер загуби доста пари от кризата в ипотечния сектор на САЩ :)

За да разберем в какво се състои тази криза трябва да се върнем назад във времето до 2000 година или даже по-назад.

В САЩ, както и у нас, а и в много други страни, цените на имотите растат неимоверно. Строи се с пълна сила. Печалбите и на строителните фирми, и на брокерите за недвижими имоти растат неимоверно. В тази среда, който има излишни пари, закупува имот, "държи" го 1-2 години и го продава на двойна и тройна цена.

Тези които нямат пари, но имат добри доходи (кредитен рейтинг), започват да теглят кредити за закупуване на имот. Схемата работи добре, т.к. лихвата платена по кредита е нищожна в сравнение с поскъпването на имота. Печалбите започват да текат и за банките и за кредитополучателите.

Точно в този момент, някакво банково социологическо проучване показва, че хората с по-малки доходи и с по нисък кредитен рейтинг е по-вероятно да са "по-честни", т.е. е по-вероятно да изплатят кредита си. Дори и кредита да не бъде изплатен, банката има на разположение имота, чиято цена неколкократно надвишава цената на кредита.

Появяват се т.н. Interest only loan за които вече писах. Появяват се също кредити от тип carry trade, за които също писах (но по-често в японски йени).

За да стимулира икономиката на САЩ, Федералният Резерв намалява основния лихвен процент до много ниски нива, което допълнително намалява лихвите по кредитите. Президентът на Федералният Резерв - Алън Грийнспан "излиза по телевизията" и казва - "Защо не вземете кредит с плаваща лихва, погледнете колко е нисък основния лихвен процент".

Еуфорията набира пълна сила - хората с добър кредитен рейтинг купуват второ и трето жилище, хората с нисък и лош кредитен рейтинг започват да лъжат за доходите си, за да получат ипотечен кредит. Банките от своя страна не проверяват кредитополучателите, защото самото жилище е вид осигуровка, и банката "ще го лапне" при евентуален проблем с плащанията.

Появяват се финансови институции, често притежавани от известни банки, които започват да отпускат кредити срещу много високи лихви, достигащи до 30% за година, на хора без какъвто и да е кредитен рейтинг - групата наречена sub-prime.

Появява се също така т.н. piggyback loan - кредит, при който "самоучастието" в покупката на жилището (около 10% за САЩ и около 15-30% за България), се разпределя като част от кредита. С други думи - хората могат да закупят жилище, без да платят и 1 цент.

Еуфорията вече може да се оприличи на буря - "куцо и сакато" вече участвува в пазара на недвижими имоти.

През 2004-2005 година, Федералният Резерв започва да повишава основния лихвен процент с 0.25% всеки месец. През 2006, ОЛП достига 5.25%. Т.к. повечето кредитополучатели ползуват кредити с плаваща лихва, техните вноски нарастват неимоверно. Доста от кредитополyчателите не успяват да платят вноските си, и продават едно или няколко от жилищата си. Тези продажби са на доста високи цени т.к. почти никой не вижда идващата криза.

Годината е вече 2006 - 2007.

Тук можем да вметнем, че някой инвеститори, като например Мат Симънс, си продават жилищата на "космически" цени, и започват да живеят под наем :)

Групата от sub-prime кредитополучатели "изгърмява" малко след хората които изплащат по 3-4 ипотеки, част от които вече са продали имотите си. Пазара бива "наводнен" със жилища, които се продават на доста високи цени. За да бъдат продадени, тяхната цена трябва да спадне, но никой не желае да понижи цената. По тази причина, институциите които са дали кредити на sub-prime групата започват да фалират един по един.



До тук историята засяга само хората от sub-prime групата и банките/институциите, които са им отпуснали кредити, НО...

Тъй като, цените на имотите са спаднали, а пазар почти няма, "нормалните" кредитополучатели, решават да продадат своите 2-ри и 3-ти жилища, докато все още са на печалба. Някой решават да не плащат вноските си, и да загубят 2-рото си жилище, т.к. то не може да бъде продадено. Големите кредитни банки не фалират, но техните приходи намаляват доста.

Тъй като големите банки не са глупави, те решават да направят специален вид ценни книжа - облигации, съдържащи различни видове задължения - по кредитни карти, потребителски кредити, кредити за коли, sub-prime кредити (!!!) и какво ли още не. По този начин се създава един огромен общ фонд, който струва да речем 100 милиона долара. Този фонд след това бива разделен да речем на 200 равни части, с цена $500,000 всяка. Забележете, че във всяка от тези части има "малко" sub-prime. Така оформените облигации получават най-висок рейтинг (AAA), тъй като те са "приготвени" от големи и уважавани банки. Облигациите биват продадени на борсата на големите американски фондове (като този управляван преди време от Джим Крамер), а банката си връща парите в пълен размер, даже с печалба.

Скоро се разбира, че тези облигации няма да бъдат изплатени, фирми като "Стандарт енд Пур" намаляват техния рейтинг, и облигациите губят стойността си. В статията ми Банкиране с частичен резерв, аз показах как банките могат да създадат пари от нищото. Ето тук виждаме обратния процес* - разрушаване на парите (които са създадени от нищото)

Къщата за която е бил изтеглен заем от 1 милион долара, е струвала толкова само защото Г-н Смит и Банката са смятали така, къщата очевидно има някаква стойност, но тя е далеч по-ниска от този 1 милион.



Мат Симънс скоро каза, че бившата му къща му е обявена за продан за цена 1/2 от тази на която я е продал, и че скоро смята да я купи обратно, но не и преди цената да падне до 1/3...

Като заключение ще спомена, че краят на проблемa е отворен. Засега излъгани са предимно вложителите с големите инвестиционни фондове, т.е. американските "трудещи се", но никой не може да каже до къде ще се разпространи този "токсичен" проблем в бъдеще.

Оказва се също така, че подобен проблем се "заформя" и във Великобритания, след като Bank of England повиши основния лихвен процент до 5.75%.

Подобен проблем няма да има скоро в България или Европа, където основния лихвен процент е 4.00%



* Idea based on Money is Also Destroyed by M. A. Nystrom
(c) 07.AUG.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-07-27

Анализ на българските инвестиционни фондове

Анализ на българските инвестиционни фондове


Днес имах разговор с един читател на www.novini.net . Той ми зададе въпроса, кой фонд търгуващ на БФБ в България е най-добър, и дали фонда на Капман не е пирамида. След това ми изпрати файл който беше нещо като проспект на българските фондове, заедно със реализираната доходност до момента. Този файл ме наведе на различни "размисли", в следствие на което направих следната сравнителна таблица.

Когато даден човек реши да инвестира във фонд, той очаква по висока доходност от колкото ако парите му са на депозит в някоя банка. Също така, човека очаква доходността му да е по висока от инфлацията в страната. Все пак инвестицията във фонд е рисково начинание.

В България, лесно може да се намери депозит със 7-8% годишна лихва. Тъй като при депозита, парите са "замразени" за цяла година, вместо това аз използувах основния лихвен процент на БНБ, който е 3.84%. Оказа се, че има фондове които *НЕ* постигат тази доходност.

Може много да се спекулира колко е точно инфлацията в България. Затова реших да ползувам официалната инфлация според даните на НСИ - до момента - 2.20%. Според БНБ средната инфлация за миналата година е 7.30%. Оказа се, че има фондове чиято доходност е *ПО-НИСКА* от инфлацията за 2006 година.

Поправка (27.JUN.2007 16:45):
Инфлацията за последния месец по данни на НСИ вече е 5.6%.
Това е по голяма стойност от стойността на основния лихвен процент, което вече е "нормално".

За да се определи колко добре един фонд се справя със своите задачи, трябва да се сравнят неговите резултати с борсовите индекси. За незапознатите ще спомена, че борсовия индекс се калкулира по някаква формула, въз основа на цените на няколко акции. В България има 2 важни борсови индекса SOFIX (индекс на "големите" фирми) и BG40 (вклщючващ 40 различни фирми). От началото на 2007 година, SOFIX е нарастнал 15%, а BG40 - 55%. Оказва се, че около 10% от фондовете не са постигнали 15%, и нито един не е постигнал над 55%.

Важно е да се отбележи, че някой от фондовете не инвестират в акции, а в други "инструменти", например облигации. Тяхната дейнотст не може да се прецени, сравнявайки ги със SOFIX или BG40.

Явно фондовете постигнали над 20-25% за годината, не са пирамиди, а по-скоро са инвестирали по-умерено и в повечето случаи - не само в акции. За фондовете постигнали под 20%, просто ще замълча.


#Инвест. фондДоход
юли.07
%
Инфл.
юли.07
(НСИ)
ОЛП
юни.07
(БНБ)
Инфл.
2006
(БНБ)
SOFIXBG40
  %2.20
5.60
3.847.3015.3155.05
1ДФ Капман Макс44.1800     
2ДФ Статус Нови Акции42.0577     
3ДФ Юг Маркет Максимум38.4405     
4ИД БенчМарк Фонд-235.5100     
5ИД Адванс Инвест33.2800     
6ДФ Ти Би Ай Динамик33.2000     
7ИД Елана Високодоходен Фонд33.1900     
8ДФ ОББ Премиум Акции33.0467     
9ДФ Алфа Индекс Топ 2030.9900     
10ДФ Елана Балансиран Доларов Фонд28.8500     
11ДФ Елана Балансиран Евро Фонд27.2800     
12ДФ Стандарт Инвестмънт Балансиран Фонд24.8238     
13ИД Капман Капитал24.8200     
14ДФ ДСК Растеж23.4104     
15ДФ Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд23.4041     
16ДФ КД Акции България23.1400     
17ДФ Адванс Източна Европа22.2100     
18ИД ОББ Балансиран Фонд21.0369     
19ДФ Ти Би Ай Хармония20.5100     
20ДФ БенчМарк Фонд-119.4300     
21ИД КД Пеликан17.1000     
22ДФ ДСК Баланс16.1076     
23ДФ БенчMарк Фонд-315.1700     
24ДФ Ти Би Ай Комфорт11.6500     
25ДФ Алфа Индекс Имоти11.4600     
26ДФ КД Облигации България8.4000     
27ДФ ОББ Платинум Облигации5.1105     
28ИД Златен Лев5.0600     
29ДФ ДСК Стандарт3.0403     
30ИД Ти Би Ай Евробонд2.9900     
31ИД Елана Еврофонд2.4700     

© 27.JUL.2007, Николай Михайлов

2007-06-20

Interest only loan вече и в България

Interest only loan вече и в България



Българинът вече може да кандидатства за Interest only loan (незнам защо наречен "револвиращ кредит")

Повече по темата в Investor.bg:
Револвиращ кредит намалява вноската за жилище с 28%

Нека да разгледаме някой пасажи:
Надеждата на този кредитополучател е след седем години да има по-високи доходи и реално да отложи голяма част от бремето на кредита си за тогава.
Интересно твърдение, наистина бъдещето е светло, но да знаеш че не си изплатил нищо е доста глупаво решение :)
А за клиента е много по-добре главницата да „чака“ за изплащане след например 25 години, когато може да се изтегли нов кредит или да се продаде жилището, когато то би трябвало да е поскъпнало значително. През целия този период при такъв продукт бихме плащали не 11% годишно, а 7% и по-малко ако лихвените нива в България се доближат до европейските, а именно около 4%.
Харесва ми разсъждението, няма нито една дума "АКО". :)
"Да изтеглим нов кредит, за да изплатим стария" е един известен похват, който се ползва широко в САЩ.
Дали жилището дали ще е по-скъпо, зависи от части от инфлацията. Но лихвата на кредите зависи от основния лихвен процент, който се увеличава с инфлацията.
Причината хората да взимат такива кредити е очакваното повишение на цените и продажба на имота, с която да се изплати първоначалният кредит и да остане печалба.
Да печалба ще има най-вероятно, но обезценена от инфлацията.
В Западна Европа голяма част от жилищата се купуват с кредити, по които се плащат само лихви, без главница, поясни банкерът *******. Това означава, че месечните вноски са по-ниски, но също така след 20 години кредитът изобщо не е изплатен, ами стои в целия си размер за плащане.
Да... тогава банката, ще изкара още "малко" пари, като ви кредитира отново.


(c) 20.JUN.2007, Nikolay Mihaylov

2007-06-14

Централната банка на Швейцария повиши лихвения процент на 2.5%

Централната банка на Швейцария повиши лихвения процент на 2.50%. Повишението е от 0.25%. Очаква се повишение с още 0.50 % до края на годината, и процента да достигне до 3.00%.

Това повишение най вероятно няма да се отрази на американскити и другите борси, тъй като там за carry trade се използува японската йена,
но ще се отрази негативно на пазара на имоти в Румъния, Австрия и останалата част от Европейският Съюз.

Българинът в момента е "бомбардиран" от реклами за жилищни кредити в CHF, чиято "плаваща лихва" вече е повишена с 0.25%.



Още по темата carry trade:



(c) 14.JUN.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-06-12

Carry Trade и фондовите борси в САЩ

Carry Trade и фондовите борси в САЩ



През април.2007 написах статията "Carry trade банкови кредити". Тя обясняваше защо заемите в швейцарски франкове са с толкова ниски лихви, и защо (според мен) не е добре да се работи така. В последните един-два месеца този феномен carry trade стана толкова голям, че един водещ европейски финансист каза (цитирам свободно) "Вече няма борси, няма валути, има само carry trade". По тази причина реших да разгледам още веднъж този феномен, от борсовата му страна, която влияе на американската и другите световни фондови борси, а може би и на българската. Ако американската борса се "срине", причина за това ще е carry trade.

В началото бе Япония.

Още групата "НЛО" пееха "повечко работят там обаче". Японците работят, произвеждат стоки и спестяват пари. Стоките биват изнасяни предимно в САЩ, а парите биват депозирани в някоя японска банка, срещу нищожна лихва. За да се стимулира износа японската централна банка (BOJ) поддържа йената изкуствено слаба. Йената се обезценява всеки ден, а стоките изнасяни от Япония са с все по ниски цени. Това изкуствено обезценяване, е свързано с много нисък основен лихвен процент - около 1%.

Ако основния лихвен процент в дадена държава е нисък, това значи, че банките "дават" заеми с ниски лихви. В този момент се появяват следните три типа "играчи".

Когато един огромен американски взаимен фонд получи заем от 100 милиона USD (заемът е в японски йени) с лихва 1%, той би могъл да инвестира тези пари по няколко начина

  1. Да закупи облигации (Държавни ценни книжа на САЩ, US Government bonds), които носят лихва от около 5%.
  2. Да направи срочен влог в Австралия или Нова Зеландия, който носи лихва до около 8%.
  3. Да инвестира на борсата в САЩ, Хонг Конг или друга фондова борса.

При първия вариант, за фонда, накрая на годината остава печалба:

5 % печалба от лихва минус 1% дължима лихва = 4%, което на 1 милион USD е 40'000.00 USD.

Горната цифра за 100 милиона е 4'000'000.00 USD. Това са 4 милиона от нищото, печалба "на гърба" на японските работници :-)

Разбира се другите варианти са доста по доходоносни, затова фондовете не се ограничават до сделки с облигации. Всеки ден на американските борси се "въртят" пари от carry trade. Това е и една от причините американските борсови индекси да се покачват независимо, че според много икономисти би трябвало да спадат. При всеки спад, големите фондове закупуват нови акции с тези виртуални пари и цената се покачва заради огромните покупки.

На следващата графика е показан индекса S&P 500, който е показател за американската икономика, а с тънка линия - индекса на японската йена (изчислява се на базата на обменния курс на йената срещу няколко валути).

S&P 500 и Yenn index.

Виждаме, че в последната година, всеки спад на американския пазар е свързан със повишаване на курса на йената.

Това е така, защото заемите от фондовете са взети в йени, и после са обменени в USD. При връщането на заемите, фондовете трябва да върнат йени, за което трябва да обменят USD в йени. В този случай фонда би могъл да загуби пари, от обменния курс, затова логичната реакция е да се продадат всички налични акции или облигации и да се закупят йени. Точно това се случи в края на февруари.2007.

Негативните последици от carry trade за САЩ, Япония и фондовите борси са много -

  • "неочаквани" спадове на борсовите индекси.
  • "разбиване" на борсата на САЩ, където вече има повече спекулатори от инвеститори.
  • повишаване на инфлацията в САЩ (не директно)
  • "изнасяне" и контролиране на дълга на САЩ във други държави като Япония (чрез облигации).
  • "разбиване" на японската банкова система (за сметка на подобряване японската икономика).


(c) 12.JUN.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-05-21

IPO на Първа Инвестиционна Банка

21.май.2007, 11:40

Според последните слухове,
цената на акциите на Първа Инвестиционна Банка е 10.70 лв., а презаписването е 1:6.

Информация: Интернет.



21.май.2007, 12:20

Вече е официално оповестено,
цената на акциите на Първа Инвестиционна Банка е 10.70 лв., а презаписването е 1:5.97.

Информация: Интернет.


22.май.2007
Оказва се, че цената на акциите на Първа Инвестиционна Банка е с няколко пипса по-висока от 10.70 лв, но това едва ли има значение.

Честито на печелившите :)

2007-05-10

Търговия с договори за разлика (ДЗР)

Търговия с договори за разлика



Напоследък в Българското интернет пространство, се появиха доста реклами на "нещо" наречено - ДЗР, Forex, Договори за разлика, Търговия с EUR/USD и всякакви други имена.

Ако проследи линка, при всички случай интернет ползувателя, чете, не разбира нищо, изтегля демо-версията, пуска 1-2 заявки, губи (виртуални) пари, решава да пусне обратни заявки, губи отново и деинсталира демото.

С тази статия, щ