Показване на публикациите с етикет Имоти. Покажи всички публикации
Показване на публикациите с етикет Имоти. Покажи всички публикации

2008-03-18

Кризата в ипотечния сектор на САЩ: Bear Stearns Комунизъм в действие

Кризата в ипотечния сектор на САЩ:
Bear Stearns Комунизъм в действие



Последните няколко дни американският долар се срина до равнище 1 долар = 1 швейцарски франк. Златото подмина границата от $1000, а петрола достигна $112. Всичко това се случва заради ипотечната криза в САЩ.

Ето и последното развитие на "нещата":

Bear Stearns е една от банките които са дали кредити на американските собственици на къщи. Всъщност, Bear Stearns не е банка в българския смисъл на думата. Това с което се занимава банката е само и единствено кредити за покупка на имоти. Това е една от банките пакетирали въпросните облигации с кредити (SIV), за които писах тук.

През последната година акциите на Bear Stearns се търгуваха на нива $70-120. Би могло да се каже, че акциите на банката бяха сравнително стабилни.

Bear Stearns както и повечето инвестиционни фондове в САЩ използват "техника" наречена "leverage" (лост) или марджин. Това значи, че за всеки долар получен от даден инвеститор са взели един или повече долари заем. Така те могат да удвоят (утроят) инвестираната сума, като удвоят (утроят) печалбата си или загубата си.

Миналата седмица обаче (10.МАРТ.2008), доста инвеститори решиха да изтеглят парите си от инвестиционните фондове управлявани от Bear Stearns. Получи се нещо подобно на bank-run. Наложи се Bear Stearns да продаде част от активите си (ипотечни кредити), но нямаше много желаещи да ги закупят.

Спомняте ли си нашия приятел Джим Крамер? Не? Вижте видеото тук :-)

На 11.МАРТ.2008 той излезе по TV и каза - "Купувай народе Bear Stearns, това е великолепна възможност!!!". Ето видеото:

На 14.МАРТ.2008, акциите на банката паднаха от около $60 на $30. Това е 50% загуба за инвеститорите :-).

Инвеститорите (предимно големите фондове) започнаха да продават Bear Stearns, а тези които на свой ред използуват марджин, започнаха да разпродават всякакви акции за да покрият загубите си [тук може би трябва подробно обяснение, но ще го напиша в някоя друга статия]. Получи се особената ситуация - петролът расте, акциите на петролните компании спадат заради огромните продажби.

Късно в неделя (понеделник българия) - 16.МАРТ.2008, JP Morgan обяви, че ще закупи Bear Stearns за $2 на акция (при пазарна цена $30). В същото време, по "някаква случайност" Федералният Резерв понижи "дискаунт" лихвения процент до 3.25%.

В превод, това означава, че Федералният Резерв дава пари на Bear Stearns с лихва 3.25% (вместо 3.50%). Bear Stearns обаче не може да тегли пари от Федералният Резерв. Затова се включва банката JP Morgan, която може да направи това теглене на тези 26-30 милиарда долара.

Вчера 17.МАРТ.2008, акциите на Bear Stearns се търгуваха за около $4 на акция. Това е спад от 90% спрямо цената в петък ($30).



Поуката от всичко това е, че инвеститорите изгубиха близо 100% от парите си - с други думи инвеститорите фалираха. Bear Stearns обаче не фалира. Федералният Резерв спаси своите приятели в беда. Федералният Резерв ще напечата тези пари, така че отново американският народ :) , арабските страни, Китай, Япония и хората които имат USD ще платят за това спасение чрез инфлационния данък.

Ако това не е комунизъм за големия капитал, незнам какво би могло да бъде :)



(c) 18.MAR.2008, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-12-10

Кризата в ипотечния сектор на САЩ: Сапунената опера продължава

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Сапунената опера продължава



Преди време написах няколко статии за Кризата в ипотечния сектор на САЩ. Тази криза се превърна в сапунена опера в която се "замесиха" комарите, случи се нещо което в Обединеното кралство не бяха виждали от 250 години - bank-run в Northern Rock. Инвестиционната компания (банка) "Мерил Линч" "изгърмя" с 8.9 милиарда долара, 30% от групата "Сити Груп" (включваща "Сити Банк") бе изкупена от някакъв неизвестен фонд от Абу-Даби...

Ето че настана време някой да помогне и на "бедните" собственици на "малките къщички". Миналата седмица министъра на финансите на САЩ - Хенри Паулсън (06.12.2007) обяви изготвянето план за "спасяване" на тези хора.

Планът се изразява във фиксирането на лихвите по кредитите за 5 години на някакви много ниски нива.

Планът ще обхваща следните групи кредитополучатели:

  • Кредитите трябва да са получени в периода 01/01/2005 и 31/07/2007.
  • Кредитите трябва да се резетнат (увеличение на лихвата) в периода 01/01/2008 и 31/07/2010.
  • Кредитополучателите трябва да не могат да погасяват вноските си по кредита, но да не са забавили плащане повече от 60 дни. Това в свободен текст значи лош кредитен рейтинг.
  • Имота трябва да е имота в които кредитополучателя да живее.

Този план задава доста интересни въпроси.

Как се разбира къде живее кредитополучателя? В САЩ, както и в Англия, няма такова нещо като постоянен адрес. Вместо това се използува по-различна система - address proof, според която може да се живее на неопределен брой места като постоянен адрес.

Какво се случва с кредитополучателите които за момента могат да си погасяват вноските?
Дали те не биха решили да си понапазаруват по някой друг телевизор или автомобил на кредит за коледа, за да си "развалят" кредитния рейтинг. Би било нормално да го направят т.к. това би довело до намаляване на вноските им по ипотеката, в следствие на фиксирането на лихвата на много ниско ниво.
Дали хората които работят на 2-3 места, само за да могат да изплащат кредита не биха си помислили - Защо да работя като мога да не работя? Защо да не си почивам, а всъщност да имам повече пари, в следствие на фиксиране на кредита?

Това означава само едно - Правителството на САЩ е готово да поощри мързела и алчността, а ще накаже честността и "работливостта". :o)

Медалът има и обратна страна - инвеститорите:
Инвеститорите които са "осигурили" парите за тези кредити са поели определен риск, защото са очаквали определена печалба. В случая рискът е голям - невъзможност за изплащане, инфлация, спад на долара, но печалбата също е голяма. Какво обаче се получава. Държавата (САЩ) се намесва и казва - вие няма да получите очакваната печалба, а ще получите нищожна печалба. Реално това се нарича конфискация или национализация и е присъщо за комунистическия обществен строй.

От трета страна инвеститорите които си получат парите обратно, вече ще знаят, че ще могат да вземат каквито си искат глупави решения, и със сигурност ще бъдат спасени от правителството.

Краят на сапунената опера е все още отворен :-)



(c) 10.DEC.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-09-20

Northern Rock : Deja Vu

Northern Rock : Deja Vu



Кризата в ипотечния сектор на САЩ, за която писах преди, "пристигна" и в Обединеното Кралство. Оказа се, че банката Northern Rock е раздала прекалено много кредити и вложителите и се редят на огромни опашки с цел да си изтеглят парите. Преди 2 дни на 18.09.2007, BOE (Централната банка на Англия) съобщи, че ще гарантира влоговете. Акциите на Northern Rock се повишиха с около 10% (след като предишния ден бяха спаднали с около 7%). Големите инвеститори в тази банка решиха да си продадат дяловете и го направиха.

Всъщност не е важно дали банката има или няма пари. Важно е, че вложителите мислят, че няма пари. Това събитие е класически bank run. Банката е раздала повече пари отколкото има, благодарение на частичния си резерв.

Днес 20.09.2007 излезе друга новина - BOE е напечатала повече пари в сравнение с предишните месеци. От началото на годината процентът на напечатани пари е 13.50%. Явно влоговете ще се гарантират с тези новонапечатани пари. Тези новонапечатани пари ще увеличат инфлацията в Англия, но този ефект ще се усети след около 6 месеца.

Вложители чакат на опашка пред Northern Rock


Казват, че ако хората не си взимат поука, историята обикновено се повтаря. Тази история би трябвало да е като Deja Vu за нас българите.

Същите събития се случиха в България през 1992-1996 година. В началото се случи bank run с "Първа Частна Банка". БНБ "налива" 20 милиарда стари лева (20 милиона нови лева). Следва фалит на други банки като "Банка Славяни", "ТСБ" и много други. За да "запази" влоговете БНБ започва да печата пари. Хората наистина си получават парите... но само в абсолютна стойност. Инфлацията ги е "изяла".

След падането на правителството на Жан Виденов през 1996 год, новото правителство на Иван Костов спира печатането на нови пари със старите темпове. Въведения по-късно валутен борд (1000 BGL = 1 DEM) ограничава темпа на печатане на нови пари до този в Германия. Около 6 месеца след това инфлацията у нас намалява драстично, но хората са загубили 99% от спестяванията си.



В Англия събитията едва ли ще се развият както в България, но само защото Англия е по-голяма държава и валутата и е по-appreciated.



(c) 20.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-09-05

Кризата в ипотечния сектор на САЩ и влиянието и върху България

Кризата в ипотечния сектор на САЩ и влиянието и върху България



Заради големия интерес изготвих тази малка статия ;-)

За момента кризата в ипотечния сектор на САЩ не би трябвало да се отрази по никакъв особен начин на състоянието на ипотечния сектор в България. Известно отражение би могло да има на обменният курс USD/BGN и на БФБ (Българска фондова борса).

Наистина цените на имотите, особено по черноморието спадат леко, но това е свързано с "инвеститорите" от Англия, които са и главните купувачи. Икономическата ситуация в Англия е подобна на тази в САЩ, дори основния лихвен процент в Англия е задминал този в САЩ.

"И магаре да мине покрай банката, и на него ще му дадем заем" е казал известен български банкер, и точно за това от 01.Септември.2007 БНБ увеличи частичният резерв на българските банки от 8 на 12%, с цел да намали рисковете при кредитирането и да предотврати евентуален бъдещ bank-run. Вестник "Капитал" подсказва, че въпросната институция е "Райфайзен банк". Препоръчвам да пре-прочетете отново статията ми тук.

Някой от причините защо България е различна от USA:

1. В България са много малко инвеститорите (и хората като цяло), които биха изтеглили кредит и закупили жилище само за да го продадат след 4-5 години.

2. В България (засега) не може да бъде закупено жилище без да се даде нито една стотинка.

3. В България и Еропейският Съюз основните лихвени проценти никога не са били толкова ниски колкото в САЩ - т.е. 1%.



(c) 05.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-09-01

Какво общо има кризата в ипотечния сектор на САЩ, с ... комарите

Какво общо има кризата в ипотечния сектор на САЩ, с ... комарите



Животът е доста интересен и ни изненадва отново и отново със своите неочаквани обрати.

Ето че кризата в ипотечния сектор на САЩ придоби още едно странно развитие.

Флорида е един от щатите, в които "затворените" домове са особено много. Т.к. в началото на 2001 година, цената на домовете във този щат бе сравнително ниска, а след това нарастна скокообразно, собствениците изтеглиха допълнителни кредити срещу вече ипотекираните (неизплатени) домове. Собствениците се почустваха богати, и решиха да по-обзаведат новите си домове с плазмени телевизори, DVD плеари, а защо не и с по някой друг басеин.

Както вече писах тук, в края на 2006 / началото на 2007 година, се оказа, че собствениците са "затънали" до шия в заеми, и нямат никакви пари. Домовете бяха "затворени" и т.к. банките и институциите не успяха да намерят купувачи, имотите продължават да са "затворени".

Т.к. никой не живее в тези домове, никой не ги и поддържа. Включително и скромните "басейнчета", които сега са станали развъдници на комари и други вредни насекоми.

Огромното количество mosquitos са "започнали" разпространяват болести, и в момента се обсъждат сериозни санитарни мерки за борба с тях.



(c) 01.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-08-07

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Как парите се "разрушават", дали не е застрашена цялата американска икономика



В петък миналата седмица (03.AUG.2007), Джим Крамер беше интервюиран в CNBC. По време на интервюто той изпадна в криза, полудя, и започна да обижда Федералния Резерв (FED), и да моли те да намалят основния лихвен процент. За повече, вижте приложеното видео :)

Очевидно, Крамер загуби доста пари от кризата в ипотечния сектор на САЩ :)

За да разберем в какво се състои тази криза трябва да се върнем назад във времето до 2000 година или даже по-назад.

В САЩ, както и у нас, а и в много други страни, цените на имотите растат неимоверно. Строи се с пълна сила. Печалбите и на строителните фирми, и на брокерите за недвижими имоти растат неимоверно. В тази среда, който има излишни пари, закупува имот, "държи" го 1-2 години и го продава на двойна и тройна цена.

Тези които нямат пари, но имат добри доходи (кредитен рейтинг), започват да теглят кредити за закупуване на имот. Схемата работи добре, т.к. лихвата платена по кредита е нищожна в сравнение с поскъпването на имота. Печалбите започват да текат и за банките и за кредитополучателите.

Точно в този момент, някакво банково социологическо проучване показва, че хората с по-малки доходи и с по нисък кредитен рейтинг е по-вероятно да са "по-честни", т.е. е по-вероятно да изплатят кредита си. Дори и кредита да не бъде изплатен, банката има на разположение имота, чиято цена неколкократно надвишава цената на кредита.

Появяват се т.н. Interest only loan за които вече писах. Появяват се също кредити от тип carry trade, за които също писах (но по-често в японски йени).

За да стимулира икономиката на САЩ, Федералният Резерв намалява основния лихвен процент до много ниски нива, което допълнително намалява лихвите по кредитите. Президентът на Федералният Резерв - Алън Грийнспан "излиза по телевизията" и казва - "Защо не вземете кредит с плаваща лихва, погледнете колко е нисък основния лихвен процент".

Еуфорията набира пълна сила - хората с добър кредитен рейтинг купуват второ и трето жилище, хората с нисък и лош кредитен рейтинг започват да лъжат за доходите си, за да получат ипотечен кредит. Банките от своя страна не проверяват кредитополучателите, защото самото жилище е вид осигуровка, и банката "ще го лапне" при евентуален проблем с плащанията.

Появяват се финансови институции, често притежавани от известни банки, които започват да отпускат кредити срещу много високи лихви, достигащи до 30% за година, на хора без какъвто и да е кредитен рейтинг - групата наречена sub-prime.

Появява се също така т.н. piggyback loan - кредит, при който "самоучастието" в покупката на жилището (около 10% за САЩ и около 15-30% за България), се разпределя като част от кредита. С други думи - хората могат да закупят жилище, без да платят и 1 цент.

Еуфорията вече може да се оприличи на буря - "куцо и сакато" вече участвува в пазара на недвижими имоти.

През 2004-2005 година, Федералният Резерв започва да повишава основния лихвен процент с 0.25% всеки месец. През 2006, ОЛП достига 5.25%. Т.к. повечето кредитополучатели ползуват кредити с плаваща лихва, техните вноски нарастват неимоверно. Доста от кредитополyчателите не успяват да платят вноските си, и продават едно или няколко от жилищата си. Тези продажби са на доста високи цени т.к. почти никой не вижда идващата криза.

Годината е вече 2006 - 2007.

Тук можем да вметнем, че някой инвеститори, като например Мат Симънс, си продават жилищата на "космически" цени, и започват да живеят под наем :)

Групата от sub-prime кредитополучатели "изгърмява" малко след хората които изплащат по 3-4 ипотеки, част от които вече са продали имотите си. Пазара бива "наводнен" със жилища, които се продават на доста високи цени. За да бъдат продадени, тяхната цена трябва да спадне, но никой не желае да понижи цената. По тази причина, институциите които са дали кредити на sub-prime групата започват да фалират един по един.



До тук историята засяга само хората от sub-prime групата и банките/институциите, които са им отпуснали кредити, НО...

Тъй като, цените на имотите са спаднали, а пазар почти няма, "нормалните" кредитополучатели, решават да продадат своите 2-ри и 3-ти жилища, докато все още са на печалба. Някой решават да не плащат вноските си, и да загубят 2-рото си жилище, т.к. то не може да бъде продадено. Големите кредитни банки не фалират, но техните приходи намаляват доста.

Тъй като големите банки не са глупави, те решават да направят специален вид ценни книжа - облигации, съдържащи различни видове задължения - по кредитни карти, потребителски кредити, кредити за коли, sub-prime кредити (!!!) и какво ли още не. По този начин се създава един огромен общ фонд, който струва да речем 100 милиона долара. Този фонд след това бива разделен да речем на 200 равни части, с цена $500,000 всяка. Забележете, че във всяка от тези части има "малко" sub-prime. Така оформените облигации получават най-висок рейтинг (AAA), тъй като те са "приготвени" от големи и уважавани банки. Облигациите биват продадени на борсата на големите американски фондове (като този управляван преди време от Джим Крамер), а банката си връща парите в пълен размер, даже с печалба.

Скоро се разбира, че тези облигации няма да бъдат изплатени, фирми като "Стандарт енд Пур" намаляват техния рейтинг, и облигациите губят стойността си. В статията ми Банкиране с частичен резерв, аз показах как банките могат да създадат пари от нищото. Ето тук виждаме обратния процес* - разрушаване на парите (които са създадени от нищото)

Къщата за която е бил изтеглен заем от 1 милион долара, е струвала толкова само защото Г-н Смит и Банката са смятали така, къщата очевидно има някаква стойност, но тя е далеч по-ниска от този 1 милион.



Мат Симънс скоро каза, че бившата му къща му е обявена за продан за цена 1/2 от тази на която я е продал, и че скоро смята да я купи обратно, но не и преди цената да падне до 1/3...

Като заключение ще спомена, че краят на проблемa е отворен. Засега излъгани са предимно вложителите с големите инвестиционни фондове, т.е. американските "трудещи се", но никой не може да каже до къде ще се разпространи този "токсичен" проблем в бъдеще.

Оказва се също така, че подобен проблем се "заформя" и във Великобритания, след като Bank of England повиши основния лихвен процент до 5.75%.

Подобен проблем няма да има скоро в България или Европа, където основния лихвен процент е 4.00%



* Idea based on Money is Also Destroyed by M. A. Nystrom
(c) 07.AUG.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-07-24

Guest Article: Не вярвам франчайзингът в недвижимите имоти да има голям успех у нас

С любезното съдействие на г-н Милчо Матев, Ви представяме следното интервю за франчайзингът при агенциите за недвижими имоти:



Не вярвам франчайзингът в недвижимите имоти да има голям успех у нас


Интервю с г-н Милчо Матев, управител на агенция ИМОТИ-ВАРНА за франчайзинга в сферата на имотите

- Г-н Матев, знаем вашето отрицателно отношение към франчайзингодателите в областта на недвижимите имоти. Защо Вие реагирате така?

- Франчайзингът (franchising) е една доста разпространена форма на правене на бизнес в икономически развитите страни. Той позволява сравнително малки и неопитни компании бързо да развият дейност в някаква сфера, като използват известна търговска марка и концепцията за правене на бизнес на франчайзингодателя.

- Нека да поясним малко по-подробно за читателите...

- Франчайзингът на практика е даване под наем от франчайзингодателят на търговска марка(бренд), лого и цялостната концепция за правене на бизнес на франчайзингополучателя. Обикновено франчайзингодателя поставя строги изисквания към продуктите и услугите, които са предмет на договора.Собствеността върху развивания бизнес обаче си остава на франчайзингополучателя, т.е той е в някаква степен независим. За правото да ползва по-горепосочените права франчайзингополучателя заплаща първоначална еднократна такса за включване и по-нататък ежемесечни комисионни(наричани още роялти).

В недвижимите имоти сега наблюдаваме т.н. мастерфранчайз, което означава, че франчайзингодателят е предоставил правата на веригата за дадена територия, в случая България, на избрания мастер франчайзополучател, който от своя страна да развие франчайз концепцията на територията на страната, като от своя страна продава франчайз права на крайни получатели. Такива чужди франчайзинги, до колкото съм запознат, в България в областта на недвижимите имоти са RE/MAX, ERA и Century 21, а има също и някои наши вериги.

- Казаното до тук звучи добре, така че на какво се базира недоволството ви?

- Лично аз много се дразня от начина,по който част от тези мастерфранчайзингополучатели се опитват да си спечелят клиенти и от начина им на водене на реклама. Например,една от посочените по-горе фирми обявява,че са направили проучване на пазара и установили,че 93% от българите живеят в собствено жилище. Първо, това е факт, публично известен ни от статистиката и второ с какви ресурси, опит и знания по статистика разполагат от този мастерфранчайз (с екип едва ли по-голям от десетина човека), че да правят такива проучвания, които са по силите само на Националния статистически институт. Или пък дават интервюта, в които се изказват псевдокомпетентно за състоянието на пазара на недвижими имоти и то в цялата страна - такива изказвания аз мога да приема от големите български вериги агенции, със собствен и реален поглед върху пазара, но не и от продавачите на франчайзинг, без някакъв особен опит в посредничеството с недвижимости у нас.

Друг пример-от друг франчайз ни заявяват,че до 5 години едва ли не всички независими агенции ще фалират и ще останат само те на пазара. Нещо,което не е факт в нито една страна по света. Или от позицията на някакви ментори да се опитват да ни учат как се продават имоти. И то хора, чиито опит в този бизнес е меко казано символичен. Никой няма да стане свръх професионалист, ако си окачи на сутринта табела с някоя известна марка.

Всъщност, тези няколко примера илюстрират начина,по който се опитват да си правят евтин ПР и то на гърба на работещите агенции. Според мен това се разминава и с изискванията, които те които те предварително заявяват, че ще спазват във своята работа.

Аз пък ще кажа нещо друго. Не вярвам франчайзингът в недвижимите имоти да има голям успех у нас. Българинът е творец и индивидуалист и не очаквам да се хвърли презглава да го учат как да прави бизнес в собствената му страна (с което в никакъв случай не омаловажавам обучението и международния опит). Вместо да дава тези големи суми пари-15 000Е -20 000Е на франчайзингодателя, а също и част от комисионните от всяка сделка, по-добре да ги инвестира в собствения си бизнес-в офис техника, обзавеждане, обучение, реклама, софтуер и т.н. И в подкрепа на думите си ще кажа,че до преди 10-15 г. у нас нямаше на практика никакъв пазар на недвижими имоти и на практика никакви пазарни отношения в обществото. И да погледнем сега имотния сектор, да отворим големите сайтове за недвижимости, да посетим големите световни изложби и ще видим, че българските агенции са представени навсякъде много добре. И всичко това се постигна за този толкова кратък срок, естествено, без намесата на някой франчайзингодател! Моето мнение е, че българските агенции са вече на световно ниво. Доказва го и работата на чужди агенции, отворили офиси у нас и чиято работа едва ли е по-добра от тази на нашите посреднически фирми.

Още нещо-без да обиждам някого, ако някоя агенция не може сама да си организира работата, да си подбере и обучи персонала, да си развива бизнеса и да купи франчайзинг ,то тя ще си остане една слаба агенция.

А на мастерфранчайзите у нас пожелавам да са по-внимателни, като си правят PR; да уважават интелигентността на българина и да внимават с прогнозите, защото може да им се наложи сами да се хванат за работа и да работят като агенции.А това не е лесно!



Интервюто на в-к "Борса имоти".

2007-06-20

Interest only loan вече и в България

Interest only loan вече и в България



Българинът вече може да кандидатства за Interest only loan (незнам защо наречен "револвиращ кредит")

Повече по темата в Investor.bg:
Револвиращ кредит намалява вноската за жилище с 28%

Нека да разгледаме някой пасажи:
Надеждата на този кредитополучател е след седем години да има по-високи доходи и реално да отложи голяма част от бремето на кредита си за тогава.
Интересно твърдение, наистина бъдещето е светло, но да знаеш че не си изплатил нищо е доста глупаво решение :)
А за клиента е много по-добре главницата да „чака“ за изплащане след например 25 години, когато може да се изтегли нов кредит или да се продаде жилището, когато то би трябвало да е поскъпнало значително. През целия този период при такъв продукт бихме плащали не 11% годишно, а 7% и по-малко ако лихвените нива в България се доближат до европейските, а именно около 4%.
Харесва ми разсъждението, няма нито една дума "АКО". :)
"Да изтеглим нов кредит, за да изплатим стария" е един известен похват, който се ползва широко в САЩ.
Дали жилището дали ще е по-скъпо, зависи от части от инфлацията. Но лихвата на кредите зависи от основния лихвен процент, който се увеличава с инфлацията.
Причината хората да взимат такива кредити е очакваното повишение на цените и продажба на имота, с която да се изплати първоначалният кредит и да остане печалба.
Да печалба ще има най-вероятно, но обезценена от инфлацията.
В Западна Европа голяма част от жилищата се купуват с кредити, по които се плащат само лихви, без главница, поясни банкерът *******. Това означава, че месечните вноски са по-ниски, но също така след 20 години кредитът изобщо не е изплатен, ами стои в целия си размер за плащане.
Да... тогава банката, ще изкара още "малко" пари, като ви кредитира отново.


(c) 20.JUN.2007, Nikolay Mihaylov

2007-06-14

Централната банка на Швейцария повиши лихвения процент на 2.5%

Централната банка на Швейцария повиши лихвения процент на 2.50%. Повишението е от 0.25%. Очаква се повишение с още 0.50 % до края на годината, и процента да достигне до 3.00%.

Това повишение най вероятно няма да се отрази на американскити и другите борси, тъй като там за carry trade се използува японската йена,
но ще се отрази негативно на пазара на имоти в Румъния, Австрия и останалата част от Европейският Съюз.

Българинът в момента е "бомбардиран" от реклами за жилищни кредити в CHF, чиято "плаваща лихва" вече е повишена с 0.25%.



Още по темата carry trade:



(c) 14.JUN.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-04-09

Carry trade банкови кредити

Carry trade банкови кредити



Ако решим да закупим жилище, или просто да получим потребителски кредит, ние виждаме, че на "пазара за кредити", изобилстват най различни предложения, промоции, "примоции", "далавери" и други "врътки".

...но...

При по внимателно разглеждане, ще ни направи впечатление, че най-ниските лихви са за кредите в швейцарски франкове (CHF).

Това е широко разпространен начин на кредитиране в ЕС (Европейския съюз), и е ОСНОВНИЯТ тип кредити в съседна Румъния.

Това е така, защото CHF е една от така наречените "нисколихвени" валути. Японската йена е друга такава валута.

Взимане на кредит в "нисколихвена" валута се нарича carry trade. Въпреки, че изглеждат особено изгодни, тези кредити са доста рискови. Какви са рисковете и негативите ще обясним по долу.

Какво точно е carry trade?

В Швейцария или Япония, Централните банки са определили особено ниски основни лихвени проценти, толкова ниски, че могат да са под 2-3%. По последни данни, в Япония лихвения процент е 2.25%, докато в САЩ и Обединеното Кралство, процента достига 5.25%.

Защо тези държави поддържат нисък основен лихвен процент – отговорът е, че така те стимулират износа. По мое лично мнение, Япония и Китай съществуват само, за да изнасят стоки на пазара в САЩ. От друга страна Швейцария, има огромни количества пари които иска да "раздвижи".

Големите американски взаимни фондове например, от години взимат кредити в японски йени, и инвестират в американски държавни ценни книжа с фиксиран доход, или просто "внасят" парите на депозит в някоя банка. Колкото и да е странно, тази система работи, поне за сега :-) .

За опростяване, по долу аз ще пиша CHF, но всичко казано се отнася и за японската йена.

Ниския лихвен процент автоматично означава, че лихвените проценти по различните видове кредити в съответната страна и валута са по ниски.

Следователно, една Българска банка, би могла да вземе кредит в CHF от някоя швейцарска банка срещу да кажем 4% и да го предложи на Български клиент срещу 8%, вместо да кажем нормалните за този тип кредити 10%.

Каква е опасността при тези кредити?

Първо, валутата на кредита обикновено не е "appreciated", т.е. продавачите не я харесват, следователно ще се наложи тази валута да бъде обменена в друга, например BGN, EUR или USD.

Ако курса на BGN/CHF e 1.22/1.23 (разлика само 1 стотинка), при тaзи обмяна, кредитополучателя губи 0.0050 лв. на всеки CHF. Ако кредита е за 80 000.00 CHF, то тази сума нараства на 80 000 x 0.0050 = 400 лв. Тези 400 лв. са 0.4% допълнително върху целия кредит.

Когато кредита бива изплащан, вноските трябва да бъдат в CHF.

Ако приемем, че курса на обмяна е същия, то за горепосочения кредит, кредитополучателя губи още 0.4%, без при това да се смятат лихвите и другите такси.

Втората опастност е, че курса на обмяна на валутите може да се промени, без кредитополучателя да има контрол над него. С други думи, кредитополучателя се "хвърля" във форекс пазара, без самия той да осъзнава това. При това, той се "хвърля" не в нормалния форекс пазар, а във форекс параза на carry trade валутите. Там негови "конкуренти" не са производителите и вносителите на стоки, а огромните американски взаимни фондове, които също работят с carry trade инструменти на борсата в САЩ.

Нека отново разгледаме примера с хипотетичния кредит - какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.23/1.24 (т.е. покачване на курса със само 1 ст.).

80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)

80 000 x 1.24 = 99 200 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)

97 600 - 99 200 = -1 600 лв. (разлика/загуба)

Тези 1 600 лв., включват тези 400 лв. цитирани в предишния пример. Тези 1 600 лв. са вече 1.64% от общата сума, но без да смятаме лихвите. Т.е. "движение" на курса CHF/BGN с 1 ст. се отразява като 1.64%.

Разбира се обратното движение – поевтиняване на валутата на кредита е в полза на кредитополучателя, но "печалбата" определено е по-малка. Такова обратно движение няма как да се гарантира от никой и ако кредитополучателя разчита на това, то това е чист хазарт.

Нека отново разгледаме примера с хипотетичния кредит - какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.21/1.22 (т.е. понижение на курса със само 1 ст.).

80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)

80 000 x 1.22 = 97 600 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)

97 600 - 97 600 = 0 лв. (разлика)

Оказва се, че при понижение на курса с 1 ст. няма никаква печалба (но няма и загуба).

А какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.20/1.21 (т.е. понижение на курса със 2 ст.).

80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)

80 000 x 1.20 = 96 000 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)

97 600 - 97 600 = 400 лв. (разлика/печалба)

Както казват американците – Уау! Цели 400 лв печалба :-) !

Т.к. курса на обмяна може да се повиши неограничено, то така и загубените пари от този риск може да нарастнат, и да надвишат спестените пари.

Един предубеден сценарии на този риск е инфлацията в България през 1990-те години. Подобно на USD, CHF също достигна рекордни нива спрямо лева. Аз не мога да цитирам обменния курс на CHF, но цената на 1 USD от 10 лв., достигна 3000 лв.

Третата особено голяма опасност е, че както вече писах в статията за банките, валутите в момента не са обезпечени със злато, и централните банки постоянно печатат пари необезпечени с нищо – т.н. fiat currency. Тази огромна маса пари е причина за постоянната инфлация навсякъде по света или поне в "нормалните" страни.

Това е особено важно за кредита, т.к. кредитът е в съответната чужда валута (CHF).

Поради по-високата инфлация, Централните банки определят по-високи основни лихвени проценти, а това най-често рефлектира върху лихвите по кредитите. И колкото основния лихвен процент е по-нисък, то толкова по-наложително (или по-вероятно) е този процент да бъде повишен. За да се предпазят от това, банките правят carry trade кредитите да не са с фиксирана лихва, т.к. банката започва да изплаща своя кредит с новата по-висока лихва, но и клиента – кредитополучател, изплаща още по висока лихва.

Хипотетичната Българска банка започва да изплаща своя кредит срещу да кажем 5% (вместо 4%), а след преразглеждане, Българския клиент заплаща вече 10% (вместо 8%).

Забележете, че подобно на парите губени от обмяна, то тук, загубените пари могат да надвишат много повече спестените пари.

Един предубеден сценарии на този риск е инфлацията в Япония през 1990-те години. Случая там беше подобен на инфлацията в България, и BOJ (Централната банка на Япония) вдигна основния лихвен процент неимоверно много.

Какво би било развитието на EUR/CHF курса в бъдеще?

Всичко посочено в този раздел, е чиста спекулация, и има за цел само да разгледа проблема, а не да е с цел да ви помогне в решението какъв кредити да изберете :-) .

Както вече споменах, швейцарската централна банка, най-вероятно, не би искала да увеличи основния лихвен процент.

Тъй като инфлацията в ЕС (Европейския съюз), е подобна на тази в Швейцария, то повишение на основния лихвен процент в една от "зоните", ще последва от повишение в другата.

За да видим как се е променял обменния курс, прилагаме графика на EUR-ото, измервано в CHF. По високите стойности показват по-силно EUR-о. Както лесно се вижда, че EUR-ото расте бавно с течение на годините, а това е добре за получилите такъв кредит, тъй като с техните EUR-а, те могат да закупят повече CHF.

Въпреки това, ясно се вижда че, кредит отпуснат през Февруари 2004, е "понесъл" негативите посочни по горе – около 0.05 CHF разлика в обменния курс.

За всички читатели които се интересуват от USD, прилагаме втората графика – USD измерван в CHF. По високите стойности показват по силен USD. Както се вижда, USD първо е спадал, а след Януари 2005, е сравнително спокоен.



(c) 06.APR.2007, Nikolay Mihaylov @ Bonn
nmmm@nmmm.nu