Carry trade банкови кредити
Ако решим да закупим жилище, или просто да получим потребителски кредит, ние виждаме, че на "пазара за кредити", изобилстват най различни предложения, промоции, "примоции", "далавери" и други "врътки".
...но...
При по внимателно разглеждане, ще ни направи впечатление, че най-ниските лихви са за кредите в швейцарски франкове (CHF).
Това е широко разпространен начин на кредитиране в ЕС (Европейския съюз), и е ОСНОВНИЯТ тип кредити в съседна Румъния.
Това е така, защото CHF е една от така наречените "нисколихвени" валути. Японската йена е друга такава валута.
Взимане на кредит в "нисколихвена" валута се нарича carry trade. Въпреки, че изглеждат особено изгодни, тези кредити са доста рискови. Какви са рисковете и негативите ще обясним по долу.
Какво точно е carry trade?
В Швейцария или Япония, Централните банки са определили особено ниски основни лихвени проценти, толкова ниски, че могат да са под 2-3%. По последни данни, в Япония лихвения процент е 2.25%, докато в САЩ и Обединеното Кралство, процента достига 5.25%.
Защо тези държави поддържат нисък основен лихвен процент – отговорът е, че така те стимулират износа. По мое лично мнение, Япония и Китай съществуват само, за да изнасят стоки на пазара в САЩ. От друга страна Швейцария, има огромни количества пари които иска да "раздвижи".
Големите американски взаимни фондове например, от години взимат кредити в японски йени, и инвестират в американски държавни ценни книжа с фиксиран доход, или просто "внасят" парите на депозит в някоя банка. Колкото и да е странно, тази система работи, поне за сега :-) .
За опростяване, по долу аз ще пиша CHF, но всичко казано се отнася и за японската йена.
Ниския лихвен процент автоматично означава, че лихвените проценти по различните видове кредити в съответната страна и валута са по ниски.
Следователно, една Българска банка, би могла да вземе кредит в CHF от някоя швейцарска банка срещу да кажем 4% и да го предложи на Български клиент срещу 8%, вместо да кажем нормалните за този тип кредити 10%.
Каква е опасността при тези кредити?
Първо, валутата на кредита обикновено не е "appreciated", т.е. продавачите не я харесват, следователно ще се наложи тази валута да бъде обменена в друга, например BGN, EUR или USD.
Ако курса на BGN/CHF e 1.22/1.23 (разлика само 1 стотинка), при тaзи обмяна, кредитополучателя губи 0.0050 лв. на всеки CHF. Ако кредита е за 80 000.00 CHF, то тази сума нараства на 80 000 x 0.0050 = 400 лв. Тези 400 лв. са 0.4% допълнително върху целия кредит.
Когато кредита бива изплащан, вноските трябва да бъдат в CHF.
Ако приемем, че курса на обмяна е същия, то за горепосочения кредит, кредитополучателя губи още 0.4%, без при това да се смятат лихвите и другите такси.
Втората опастност е, че курса на обмяна на валутите може да се промени, без кредитополучателя да има контрол над него. С други думи, кредитополучателя се "хвърля" във форекс пазара, без самия той да осъзнава това. При това, той се "хвърля" не в нормалния форекс пазар, а във форекс параза на carry trade валутите. Там негови "конкуренти" не са производителите и вносителите на стоки, а огромните американски взаимни фондове, които също работят с carry trade инструменти на борсата в САЩ.
Нека отново разгледаме примера с хипотетичния кредит - какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.23/1.24 (т.е. покачване на курса със само 1 ст.).
80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)
80 000 x 1.24 = 99 200 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)
97 600 - 99 200 = -1 600 лв. (разлика/загуба)
Тези 1 600 лв., включват тези 400 лв. цитирани в предишния пример. Тези 1 600 лв. са вече 1.64% от общата сума, но без да смятаме лихвите. Т.е. "движение" на курса CHF/BGN с 1 ст. се отразява като 1.64%.
Разбира се обратното движение – поевтиняване на валутата на кредита е в полза на кредитополучателя, но "печалбата" определено е по-малка. Такова обратно движение няма как да се гарантира от никой и ако кредитополучателя разчита на това, то това е чист хазарт.
Нека отново разгледаме примера с хипотетичния кредит - какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.21/1.22 (т.е. понижение на курса със само 1 ст.).
80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)
80 000 x 1.22 = 97 600 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)
97 600 - 97 600 = 0 лв. (разлика)
Оказва се, че при понижение на курса с 1 ст. няма никаква печалба (но няма и загуба).
А какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.20/1.21 (т.е. понижение на курса със 2 ст.).
80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)
80 000 x 1.20 = 96 000 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)
97 600 - 97 600 = 400 лв. (разлика/печалба)
Както казват американците – Уау! Цели 400 лв печалба :-) !
Т.к. курса на обмяна може да се повиши неограничено, то така и загубените пари от този риск може да нарастнат, и да надвишат спестените пари.
Един предубеден сценарии на този риск е инфлацията в България през 1990-те години. Подобно на USD, CHF също достигна рекордни нива спрямо лева. Аз не мога да цитирам обменния курс на CHF, но цената на 1 USD от 10 лв., достигна 3000 лв.
Третата особено голяма опасност е, че както вече писах в статията за банките, валутите в момента не са обезпечени със злато, и централните банки постоянно печатат пари необезпечени с нищо – т.н. fiat currency. Тази огромна маса пари е причина за постоянната инфлация навсякъде по света или поне в "нормалните" страни.
Това е особено важно за кредита, т.к. кредитът е в съответната чужда валута (CHF).
Поради по-високата инфлация, Централните банки определят по-високи основни лихвени проценти, а това най-често рефлектира върху лихвите по кредитите. И колкото основния лихвен процент е по-нисък, то толкова по-наложително (или по-вероятно) е този процент да бъде повишен. За да се предпазят от това, банките правят carry trade кредитите да не са с фиксирана лихва, т.к. банката започва да изплаща своя кредит с новата по-висока лихва, но и клиента – кредитополучател, изплаща още по висока лихва.
Хипотетичната Българска банка започва да изплаща своя кредит срещу да кажем 5% (вместо 4%), а след преразглеждане, Българския клиент заплаща вече 10% (вместо 8%).
Забележете, че подобно на парите губени от обмяна, то тук, загубените пари могат да надвишат много повече спестените пари.
Един предубеден сценарии на този риск е инфлацията в Япония през 1990-те години. Случая там беше подобен на инфлацията в България, и BOJ (Централната банка на Япония) вдигна основния лихвен процент неимоверно много.
Какво би било развитието на EUR/CHF курса в бъдеще?
Всичко посочено в този раздел, е чиста спекулация, и има за цел само да разгледа проблема, а не да е с цел да ви помогне в решението какъв кредити да изберете :-) .
Както вече споменах, швейцарската централна банка, най-вероятно, не би искала да увеличи основния лихвен процент.
Тъй като инфлацията в ЕС (Европейския съюз), е подобна на тази в Швейцария, то повишение на основния лихвен процент в една от "зоните", ще последва от повишение в другата.
За да видим как се е променял обменния курс, прилагаме графика на EUR-ото, измервано в CHF. По високите стойности показват по-силно EUR-о. Както лесно се вижда, че EUR-ото расте бавно с течение на годините, а това е добре за получилите такъв кредит, тъй като с техните EUR-а, те могат да закупят повече CHF.
Въпреки това, ясно се вижда че, кредит отпуснат през Февруари 2004, е "понесъл" негативите посочни по горе – около 0.05 CHF разлика в обменния курс.
За всички читатели които се интересуват от USD, прилагаме втората графика – USD измерван в CHF. По високите стойности показват по силен USD. Както се вижда, USD първо е спадал, а след Януари 2005, е сравнително спокоен.
(c) 06.APR.2007, Nikolay Mihaylov @ Bonn
nmmm@nmmm.nu
