Показване на публикациите с етикет Инфлация. Покажи всички публикации
Показване на публикациите с етикет Инфлация. Покажи всички публикации

2008-04-17

US Stock market / Gold cycles 1850 - 2013

US Stock market / Gold cycles 1850 - 2013


I. Kondratieff wave problem:

While researching Kondratieff wave back in December 2007, I noted that after year ~1960-1970 something happened, the line go up and up and up.


Chart "fly" after year 1970
Is this the new paradigm? Probably not.

Russian economist Nikolay Kondratieff researched/found this (Kondratieff wave) cycle in the "western" economy world back in year 1925. The figure shows the "updated" wave until year 2000.

The Kondratieff wave chart actually is chart of US stock market in USD terms. Second cyclical line shows ideal "Kondratieff waves" with "Kondratieff seasons". Until 1970's the USD was backed by gold. If we see long term Gold chart in USD, we can see that the price was mostly flat until 1970's, when Nixon closed the gold window:


Gold price in USD almost unchanged until 1972-1973

After that because of US inflation, the dollar get devaluated at very fast levels. With all this inflation - goods, commodities, the stock prices raised. One way to compensate this inflation stock price raise is to denominate the stock prices in gold, e.g. to construct the Stock / Gold ratio.


II. Stock prices methodology:

For US stock prices we can use Dow Jones Industrial Average index. It is compiled from year 1896. Before 1896 that we can use Axe-Houghton Industrial Stock Price Average index. This index is compiled from 1854. Unfortunately, I had no data feed for it. The data is "scraped" manually from following chart:


Axe-Houghton Industrial Stock Price Average 1854 - 1899

Our associates scraped average price for each year between1854 and 1899.

Because now we have 2 different indexes (DJIA and AHISPA), we used the overlapping years to estimate the coefficient of relation between them (similar to flat exchange rate). Finally we had stock prices from year1854 to 2008. The chart looks like this:


Stock prices 1854 - 2008 in USD terms


III. Dow / Gold ratio:

Finally if we construct last chart we receiving US stock prices but measured by gold:

What we get are 3 peaks - years 1929, 1965 and 2000. We the peaks are between 35-40 years. What is interesting here, the lows are not that precise - ~1896, 1934, 1980. Also each peak is higher than previous one and we can project a trendline.

Peak History Data
(data for Peak # 3 is expected)

Peak # Inflection Year Ratio DJIA
(average)
Gold Price
(average in USD)
Historical events
1 TOP 1929 15.04 310 $ 20 The Roaring Twenties, Wall Street crash
BOTTOM 1934 2.82 98 $ 34 Depression of 1934, Gold Reserve Act (Gold confiscation)
2 TOP 1965 26.07 915 $ 35 Vietnam war
BOTTOM 1980 1.46 895 $ 612 US Recession of 1980, Soviet war in Afghanistan, Gold hits $850, Interest rates hit high
3 TOP 2000 38.29 10,688 $ 279 The Dot Com Stockmarket Bubble
BOTTOM 2010 less 5    $ 2,000+ The Housing Bubble

 IV. Possible predictions:

As FED inflating the USD, Gold will go higher. Many analysts believe the US stock market will go down. My opinion is we will have slow growth there. In all cases, I can not found even one analyst who believe the bull marker will resume.

1. The Dow/Gold ratio must go down to under 5, or even under 3.

Lately I read someone who said Dow will go down to 5000. This means Gold go to 2000 USD (ratio 2.50).

However I see Dow higher because of hyperinflation. If you note peak # 2, Dow doesn't fall at all in USD terms (2%). If we assume this peak #3 we have 2% drop, this means Dow will go down to 9800. This makes gold to be 3920 USD at its next top.

We do not need to forget that between 1965 and 1972, USD was still backed by gold. This means that at that time the dollar was stable and inflation was not that high. I think that's why we see those 2% drop. I believe this time we will see small increase of US stock prices. If we guess 2% increase in Dow, this put gold to 4360 USD at the top.

2. Timeframe is much difficult.

The downtrend in peak # 1 is just 5 years, in peak #2 is 15 years. We are 8 years away from year 2000. For these 8 years ratio drops from 38 to 15. This is 61% drop for 8 years. This gives us 5 more years, e.g. year 2013.

Got Gold?


© DEC.2007 - APR.2008,
Nikolay Mihaylov, nmmm@nmmm.nu

2008-03-18

Кризата в ипотечния сектор на САЩ: Bear Stearns Комунизъм в действие

Кризата в ипотечния сектор на САЩ:
Bear Stearns Комунизъм в действие



Последните няколко дни американският долар се срина до равнище 1 долар = 1 швейцарски франк. Златото подмина границата от $1000, а петрола достигна $112. Всичко това се случва заради ипотечната криза в САЩ.

Ето и последното развитие на "нещата":

Bear Stearns е една от банките които са дали кредити на американските собственици на къщи. Всъщност, Bear Stearns не е банка в българския смисъл на думата. Това с което се занимава банката е само и единствено кредити за покупка на имоти. Това е една от банките пакетирали въпросните облигации с кредити (SIV), за които писах тук.

През последната година акциите на Bear Stearns се търгуваха на нива $70-120. Би могло да се каже, че акциите на банката бяха сравнително стабилни.

Bear Stearns както и повечето инвестиционни фондове в САЩ използват "техника" наречена "leverage" (лост) или марджин. Това значи, че за всеки долар получен от даден инвеститор са взели един или повече долари заем. Така те могат да удвоят (утроят) инвестираната сума, като удвоят (утроят) печалбата си или загубата си.

Миналата седмица обаче (10.МАРТ.2008), доста инвеститори решиха да изтеглят парите си от инвестиционните фондове управлявани от Bear Stearns. Получи се нещо подобно на bank-run. Наложи се Bear Stearns да продаде част от активите си (ипотечни кредити), но нямаше много желаещи да ги закупят.

Спомняте ли си нашия приятел Джим Крамер? Не? Вижте видеото тук :-)

На 11.МАРТ.2008 той излезе по TV и каза - "Купувай народе Bear Stearns, това е великолепна възможност!!!". Ето видеото:

На 14.МАРТ.2008, акциите на банката паднаха от около $60 на $30. Това е 50% загуба за инвеститорите :-).

Инвеститорите (предимно големите фондове) започнаха да продават Bear Stearns, а тези които на свой ред използуват марджин, започнаха да разпродават всякакви акции за да покрият загубите си [тук може би трябва подробно обяснение, но ще го напиша в някоя друга статия]. Получи се особената ситуация - петролът расте, акциите на петролните компании спадат заради огромните продажби.

Късно в неделя (понеделник българия) - 16.МАРТ.2008, JP Morgan обяви, че ще закупи Bear Stearns за $2 на акция (при пазарна цена $30). В същото време, по "някаква случайност" Федералният Резерв понижи "дискаунт" лихвения процент до 3.25%.

В превод, това означава, че Федералният Резерв дава пари на Bear Stearns с лихва 3.25% (вместо 3.50%). Bear Stearns обаче не може да тегли пари от Федералният Резерв. Затова се включва банката JP Morgan, която може да направи това теглене на тези 26-30 милиарда долара.

Вчера 17.МАРТ.2008, акциите на Bear Stearns се търгуваха за около $4 на акция. Това е спад от 90% спрямо цената в петък ($30).



Поуката от всичко това е, че инвеститорите изгубиха близо 100% от парите си - с други думи инвеститорите фалираха. Bear Stearns обаче не фалира. Федералният Резерв спаси своите приятели в беда. Федералният Резерв ще напечата тези пари, така че отново американският народ :) , арабските страни, Китай, Япония и хората които имат USD ще платят за това спасение чрез инфлационния данък.

Ако това не е комунизъм за големия капитал, незнам какво би могло да бъде :)



(c) 18.MAR.2008, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2008-02-19

Анкета: Какво е инфлацията според вас?

Анкета: Какво е инфлацията според вас?


Повишаване на цените на стоките и услугите = 47%
...това е следствие от инфлацията, но не е причината. Въпреки това обяснението на инфлацията с това, че цените да речем на бензина растат е "желязно" и доста хора смятат това за правиленият отговор.
Увеличаване на парите в обръщение / Печатане на пари = 47%
...това е правилният отговор.
Скрит данък с който държавата облага народа си = 9%
...това също е правилен отговор. Защо държавата да облага хората с данъци, след като може да понапечата малко пари, вместо да ги вземе във вид на данък.
Някакъв мистериозен процес = 2%
...според американският президент Джими Картър правилният отговор е точно това.
Спекулативно увеличение на цените от страна на търговците = 14%
...обикновено извинението за инфлацията е точно това
Политическа инсинуация = 6%
...без коментар :-)

2007-12-10

Кризата в ипотечния сектор на САЩ: Сапунената опера продължава

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Сапунената опера продължава



Преди време написах няколко статии за Кризата в ипотечния сектор на САЩ. Тази криза се превърна в сапунена опера в която се "замесиха" комарите, случи се нещо което в Обединеното кралство не бяха виждали от 250 години - bank-run в Northern Rock. Инвестиционната компания (банка) "Мерил Линч" "изгърмя" с 8.9 милиарда долара, 30% от групата "Сити Груп" (включваща "Сити Банк") бе изкупена от някакъв неизвестен фонд от Абу-Даби...

Ето че настана време някой да помогне и на "бедните" собственици на "малките къщички". Миналата седмица министъра на финансите на САЩ - Хенри Паулсън (06.12.2007) обяви изготвянето план за "спасяване" на тези хора.

Планът се изразява във фиксирането на лихвите по кредитите за 5 години на някакви много ниски нива.

Планът ще обхваща следните групи кредитополучатели:

  • Кредитите трябва да са получени в периода 01/01/2005 и 31/07/2007.
  • Кредитите трябва да се резетнат (увеличение на лихвата) в периода 01/01/2008 и 31/07/2010.
  • Кредитополучателите трябва да не могат да погасяват вноските си по кредита, но да не са забавили плащане повече от 60 дни. Това в свободен текст значи лош кредитен рейтинг.
  • Имота трябва да е имота в които кредитополучателя да живее.

Този план задава доста интересни въпроси.

Как се разбира къде живее кредитополучателя? В САЩ, както и в Англия, няма такова нещо като постоянен адрес. Вместо това се използува по-различна система - address proof, според която може да се живее на неопределен брой места като постоянен адрес.

Какво се случва с кредитополучателите които за момента могат да си погасяват вноските?
Дали те не биха решили да си понапазаруват по някой друг телевизор или автомобил на кредит за коледа, за да си "развалят" кредитния рейтинг. Би било нормално да го направят т.к. това би довело до намаляване на вноските им по ипотеката, в следствие на фиксирането на лихвата на много ниско ниво.
Дали хората които работят на 2-3 места, само за да могат да изплащат кредита не биха си помислили - Защо да работя като мога да не работя? Защо да не си почивам, а всъщност да имам повече пари, в следствие на фиксиране на кредита?

Това означава само едно - Правителството на САЩ е готово да поощри мързела и алчността, а ще накаже честността и "работливостта". :o)

Медалът има и обратна страна - инвеститорите:
Инвеститорите които са "осигурили" парите за тези кредити са поели определен риск, защото са очаквали определена печалба. В случая рискът е голям - невъзможност за изплащане, инфлация, спад на долара, но печалбата също е голяма. Какво обаче се получава. Държавата (САЩ) се намесва и казва - вие няма да получите очакваната печалба, а ще получите нищожна печалба. Реално това се нарича конфискация или национализация и е присъщо за комунистическия обществен строй.

От трета страна инвеститорите които си получат парите обратно, вече ще знаят, че ще могат да вземат каквито си искат глупави решения, и със сигурност ще бъдат спасени от правителството.

Краят на сапунената опера е все още отворен :-)



(c) 10.DEC.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-11-08

Делтасток: Интервю на Делтасток с Николай Михайлов

Продължавате да търгувате единствено двойката eur/usd. Има ли промяна във вижданията Ви за развитието на курса?

Тази валутна двойка от ден на ден става все по-сложна за търговия. Курсът ще продължава да спада, но очаквам корекции по "пътя". Другото много важно нещо е, че ECB също "печата" пари с големи темпове. Никак няма да се учудя ако видим EUR/USD = 1.42 до края на годината.

Другото много интересно нещо с което ще се заема е златото (XAU/USD). То скоро ще достигне 1000 USD. Тогава американската и световна общественост ще се "събуди", и аз лично мисля, че няколко дни след като видим 1000 USD злато, цената ще "хвръкне" до 1500+ USD, без особена промяна на курса на долара към другите валути.

Очаквайте тогава доста хора да са направили 1000% + доходност :-)

Ползвате ли  Level II и смятате ли, че този модул е полезен?

Да ползувам го често, но само когато реша да купувам/продавам на пазарна цена.

Запознахте ли се с новата услуга "Виртуални портфейли" и какво е мнението Ви за нея?  

Четох за този модул, но не мисля че е полезен за forex-а. Тази услуга може би ще е много полезна в Делта Брокер, може да се направи портфеил BG40, и да се закупи с един клик. Това е нещо за което много хора са ме питали.

Поддавате ли се на импулсивни решения за търговия или спазвате определена пазарна дисциплина?

Принципно следвам анализите които изготвям сам. Импулсивни решения предприемам доста често, но (поне пред себе си) никога не играя на "рулетка".

Пример за това импулсивно решение е по-ранното влизане в пазара и по ранното излизане, което като цяло вреди САМО на доходността.

Какво е отношението Ви към осредняване на позициите и използвате ли този похват?

Остреднявам постоянно, предимно ЛЕКО ГУБЕЩИ позиции. Някой хора мислят, че това е неправилно, но аз пък казвам, че така можете да "хванете" дъното или върха на тренда, без да знаете каде е. Това е основният начин за търговия (не спекулативна) с някой акции а също и със злато.

Продължавате ли да обогатявате знанията си за  FOREX пазара чрез нова литература, или смятате че успеха Ви се дължи на натрупания опит?

Мисля, че търговията на forex пазара, а също и на борсите изисква постоянно информиране и "обогатяване на знанията" както казвате вие. Аз лично скоро не съм чел нищо за технически анализ, но за сметка на това "изучавам" икономиката на САЩ и Европа.

През последните години информационните технологии търпят бурно развитие. Участниците на пазара притежават голям обем информация, което снижава възможностите и обемите на спекулативната печалба. Смятате ли, че това засяга по силно фондовия отколкото валутния пазар?

Казват, че "пазара е жив". Да това е така, защото на него търгуват живи хора. Според мен информационните технологии не могат да влияят на пазара. Информационните технологии влияят на хората, които след това вземат умни или глупави решения – т.е. динамиката се променя, но пазара остава същия, спекулациите остават.

Много по-голямо влияние има пазарната манипулация, например понижението на лихвите от страна на FED. Това което се опитват да направят е американската борса да не спадне, което за съжаление се отразява на долара. ECB също прави манипулации, които пък се отразяват на инфлацията в Европа и у нас.

Смятате ли, че търговията на  FOREX пазара е печеливша в дългосрочен план?

Да, но изисква постоянно внимание, което не винаги мога да отделя винаги.

2007-11-05

Икономическата свобода в България и по света - Митове за международната размяна

Ето една интересна статия, която препечатваме със съдействието на Лъчезар Богданов.




ИКОНОМИЧЕСКАТА СВОБОДА
В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
Митове за международната размяна: логиката на абсурда

Лъчезар Богданов, Георги Стоев
(04.NOV.2000)

Имало едно време в Китай два града: Чин и Чан. Те били свързани с канал, по който хора и товари бързо и евтино пътували от единия град до другия. Един ден императорът заповядал да разрушат канала. Виждайки това, главният мандарин Куанг му казал, че прави голяма грешка. Но минало време, и императорът се обърнал към съветника си: “Куанг, ти се оказа голям глупак. Виж какво сторихме за стопанството на страната!” И какво да види мнителния съветник: на мястото на канала бил построен път; уморени търговци и пътници почивали и се хранели в новооткритите страноприемници; месарници и пекари задоволявали нуждите на пътниците; тъй като месарите, хлебарите и ханджиите не можели да ходят голи, се появили шивачи и обущари; подслон пък осигурявали зидари и дърводелци; за реда се грижели полицаи и съдии. И тогава главният мандарин отговорил развълнувано: “Никога не съм можел да си представя, че разрушаването на канала може да доведе до създаване на толкова работни места и стопанско оживление”.

Със съкращения, от “Икономически софизми” на Фредерик Бастия (Economic Sophisms, Frederic Bastiat)

Горната басня би била смешна, ако не наподобяваше така силно съвременните схващания за международната размяна, пазара и глобализацията. Тук се опитваме да поставим под съмнение някои от най-разпространените митове.

  • Богатството е пари

Напоследък се е станало общоприето схващането, че богатството и благосъстоянието са всъщност парите. Но това допускане е толкова смешно, колкото и опасно. С шарените хартийки, издавани от централните банки, не можеш да нахраниш или напоиш странник в пустинята. Затова ти трябва хляб и вода. Още повече, златото и среброто също не могат да помогнат на попадналия в беда пътник. Това е така, защото парите са “съхранител и измерител на богатството” според общоприетата теория на парите, но не и богатство сами по себе си. Парите са ценни само когато имат покупателна сила, т.е. срещу тях могат да се получат търсени стоки и услуги. Те възникват като улеснение на разменната стокова търговия, а не обратното, т.е. от древни времена хората са произвеждали стоки и услуги, които са правели животът им по-добър, и няма стока, която да е била произвеждана и съхранявана сама за себе си, без полза за човешкия живот.

Но откога датира това разбиране? Най-сериозен тласък на подобна заблуда дава времето на меркантилизма – 16-17 век. Тогава стопанската политика в Англия и Франция е насочена към създаване на условия, които да носят нетен приход на злато (пари) към съответната страна. Но дори такава политика е донякъде консистентна с рационалното мислене – голяма част от външната търговия с колониите се е осъществявала от кралски монополи. В резултат, по-големи приходи на тези компании означават и по-високи постъпления на злато в кралската хазна. Т.е., имаме покриване на понятията “износ на страната” с “продажби на компанията зад граница”. След като увеличаването на продажбите е нормална стопанска стратегия на всяка компания, тя е такава и за държавата, която участва пряко в международната търговия.

Но дори ако приемем, че парите нямат стойност освен като покупателна сила, възниква следващият “проблем”: “Ако вносът на стоки и услуги надвишава износът на стоки и услуги плюс нетните инвестиции, тогава постепенно чуждата валута ще свърши”. Но дали това само по себе си е “проблем”?

  • Езиковият парадокс: “дефицит по платежния баланс”

Усилията, които политици и икономисти хвърлят в мислене и решаване на проблема “дефицит по платежния баланс” показва неразбиране на основната роля, която търговията играе в стопанския живот, а именно – да улеснява разделението на труда и специализацията. Ако приложим подобна логика към индивидуалните или корпоративните решения, абсурдът е повече от очевиден. Всеки един от нас има търговски дефицит с кварталния супермаркет, т.е. ние купуваме ежедневно стоки от него, но не му продаваме нищо. И какво от това? А супермаркетът има траен търговски дефицит със склада на едро, откъдето доставя продаваните стоки. Каква е разликата тогава между отделната корпорация, и множеството корпорации, регистрирани на една територия, определена като “държава” и имаща собствена централна банка и собствени “пари”?

На първо място, как може един “баланс” (равновесие) да бъде отрицателен? На първо място, това е терминологична безсмислица. Но дори ако се абстрахираме от езиковото противоречие, здравият разум ни подсказва, че такъв “дефицит” е невъзможен. Възможно ли е да изхарчим повече пари, отколкото имаме?(1) Възможно ли е да купиш стоки за 100 лв. от супермаркета, а да оставиш на касата 70 лв? Възможно ли е да имаш месечен доход от 500 лв., а разходите ти да са за 1000 лв.? Всеки от нас ежедневно се сблъсква с тази желязна истина. И всеки от нас (в крайна сметка) осъзнава, че на пазара може да закупи толкова стоки и услуги, колкото той самият е предложил на останалите на свой ред. Ако текущите приходи не стигат, трябва да харчим от спестеното.

В случая с националния платежен баланс, “спестеното” са резервите на централната банка. Точно това се случва в момента и в България – за периода януари-юли 2000 г. например резервите на БНБ са намалели със 180 млн. дол. Какво вижда в тези данни “ортодоксалният” икономист? Той вижда намаляване на валутните резерви, икономика в криза, трудности на правителството за плащане на външния дълг, опасност от девалвация на курса на родната валута.

А какво всъщност се случва? На практика, числата показват, че някои от регистрираните в България фирми са продали по-малко продукти извън страната, докато част от населението е предпочело да закупи на пазара повече стоки, произведени от фирма под чужда юрисдикция. Кой страда от това? Естествено, единствено фирмите, които имат по-малко приходи от продажби. А “валутните резерви”? Валутните резерви в случая на паричен съвет са покритието на местната валута. За всеки лев, притежаван от български гражданин или корпорация, централната банка е готова да заплати 1 германска марка (или Евро-равностойността й). Намаляването на резервите в чужда валута не може да стане без да се намалят левовете в обръщение. В крайният случай, ако резервът падне до нула, никой в страната няма да има и левове. И не липсата на резерв на БНБ ще попречи на правителството да плати външния дълг, а липсата на пари въобще, т.е. ако то не може да събере достатъчно данъчни постъпления. По същата логика, ако нещо ограничи вносът на важните за страната суровини и горива, това няма да е абстрактната липса на “валутен резерв”, а липсата на покупателна способност у местните фирми и граждани. Това е т.нар. “саморегулиращ се механизъм” на паричния съвет, който казано по-просто, поддържа стойността на паричната единица постоянна, и не позволява да се потребява повече от произведеното или спестеното.

  • Свободното движение на капитали създава финансови кризи.

Друг мит, станал особено популярен след кризите в Югоизточна Азия, е че либерализацията на движението на капитали предизвиква финансови кризи. Девалвацията на местните валути и практическия фалит на правителствата се отдават на бързото оттегляне от съответната страна на голямо количество краткосрочни капитали(2). И естествено, кое ако не либералния режим на капиталовите потоци предизвиква бързото оттегляне на капитала?

Подобно схващане е отражение на всеобщата грешка да се обърква причината за дадено действие с начина на извършването му. Инвеститорите напускат дадена страна защото очакват печалбите да намалеят (или да се превърнат в загуби), а не защото им е позволено със закон да го сторят. От друга страна, дали някой би инвестирал в страна, от която после трудно може да оттегли инвестицията си? Ще има ли какво да “изтича”, ако преди това никой не е “налял” капитали в икономиката?

Освен това, за да напусне капиталът дадена страна, той трябва най-напред да е влязъл в нея. Когато се коментираха данните за размерът на изтеглените капитали от Югоизточна Азия, малко специалист посочваха колко капитали са влезли в тези страни в годините до 1997 г. Тук идва ред на една междинна теория, според която дългосрочните инвестиции, които остават в страната дори в моменти на стопански проблеми, са желани и водят до просперитет, а краткосрочните, готови да напуснат във всеки един момент, не водят до увеличаване на богатството. И следователно, правителствата трябва да се намесват и да привличат само първите, “добрите” капитали. Но, ако в страната има само “добри” капитали (които остават дори при криза), защо са ни механизми за контрол, след като никой няма намерение да напуска?

Това показва, че оттеглянето на капитали е следствие, а не причина за стопанските проблеми на съответната държава.

  • Международната търговия застрашава местното производство

Основен мотив срещу свободната търговия е разбирането, че местните производители трябва да бъдат “защитени”. Протекционистите твърдят, че основната им грижа е опасността, която евтините вносни стоки създават за местните фирми. Те често искат въвеждане на мита и други административни пречки пред вноса на потребителски стоки, и рядко поддържат подобни мерки спрямо инвестиционните стоки, тъй като местните производители се нуждаят от ниски разходи и високи цени. По-високи от определените на свободния (международен) пазар цени са възможни обаче само за сметка на местните потребители. Потребителите ще трябва да плащат повече, отколкото в условия на свободна международна размяна. Крайният ефект от протекционистичната политика е отнет потребителски излишък, който си поделят бюджета и привилегированите местни производители. Това означава, че протекционизма действа срещу принципите на пазарна справедливост, единствено приета от свободните общества. Може би тук е мястото да повторим, че няма принцип в свободното общество, според който един индивид (група от обществото) трябва да бъде принуден да плаща вместо някой друг.

Крайният ефект от протекционизма е вероятно най-добре познат на групата хора, наричани икономисти”. И въпреки това, сред тях се издигат гласове в подкрепа на подобна политика макар повечето да подкрепят прилагането й само за кратък период). Това означава, че или тези хора правят дълбока научна грешка, в смисъл че не отчитат всички ефекти от протекционизма, или че те съзнателно подкрепят политика, несъвместима с принципите на свободното общество.

И най-накрая, вътрешната конкуренция е не-по-малък проблем за индивидуалния участник на пазара от чуждестранната. За отделния участник на пазара няма голямо значение дали конкурентите му са местни или чуждестранни търговци. Ако целта е да се предпази определена група производители от чуждата конкуренция, защо да не я предпазваме и от местната? Наистина, какво друго е протекционизма, освен типичен пример за ограничаване на конкуренцията – процес, от който в крайна сметка всички печелят.

  • По-слабо развитата страна страда от международната търговия

Широко разпространена заблуда е твърдението, че от международната търговия страдат по-бедните страни. В действителност, повечето развити страни са станали такива, защото са участвали в дълготраен процес на международно разделение на труда (специализация) чрез международната размяна на стоки, услуги и знание. Фактите ни показват, че не само големите и развитите страни, но и малките и бедните страни печелят от свободната международна размяна. Най-лесният, дори не икономически, начин да се осмисли това, е да припомним, че тъй като размяната (търговията) е доброволно действие, то се случва само защото и двете страни имат (очакват) някаква изгода от него. Защо това да не важи и за “националните” икономики?

Друга заблуда е схващането, че едностранната либерализация, т.е. когато една страна отменя пречките пред вноса от друга страна, но последната запазва своите, уврежда интереса на либерализиращата страна. Дори много опростен икономически анализ може да опровергае верността подобно разбиране. Тъй като размяната по своята същност е доброволна, то и двете участващи страни печелят от нея. В случая на едностранна либерализация, това са производителите на изнасящата страна, и потребителите-вносители в страната, която освобождава вноса си. Благосъстоянието в такъв случай се увеличава.

И накрая, международната търговия позволява на потребителите в по-слабо развитите страни да се възползват от научните открития и новите технологии. Това, което на практика наблюдаваме, е че страни без почти никакъв принос в откривателската дейност получават достъп до резултатите на чужди открития чрез вноса на нови продукти. Нека само се запитаме благодарение на какво в Етопия имат телевизори и компютри, в Мианмар – автомобили, а в България – домашно видео. И в трите страни (назовани произволно за пример) подобни продукти едва ли щяха да бъдат измислени и до ден днешен, ако нямаше международна размяна. А информационната вълна около Олимпиадата в Сидни ни напомни още един малко известен факт – преди идването на белия човек, аборигените (които са живели изолирани на цял континент) дори не са били измислили колелото. Това е цената на изолацията, и това трябва ясно да се разбере от противниците на свободната размяна на стоки и идеи.

  • Глобализацията разрушава традиционната култура и националните и етническите идентичности.

Популярност добиват твърдения от вида: “глобализацията унищожава националната култура”, “глобализацията разрушава идентичните традиции” и др. под. Често “Глобализация” се пише с главно “Г”. А всъщност, “глобализация” е нарицателно име на процес, не причината, която го предизвиква.

Но, въпреки всичко, не е ли глобализацията “виновна” са унищожаването на аборигенската култура, на семейните традиции в екваториална Африка, на традиционния начин на обличане в Латинска Америка? Не създава ли тя една униформена култура на Макдоналс, Кока-Кола, МТВ, джинси, английска реч и Холивуд? Вместо отговор, нека се запитаме: Кога някой от нас е бил накаран насила да си купи хамбургер или Кока-Кола? Кога някой е влязъл с взлом в дома ни и е инсталирал кабелна телевизия безплатно? Истината е, че изборът е на всеки един от нас. И изборът не е “евтин”. Продуктите на Кока-Кола у нас се продават около 3 пъти по-скъпо от сходни безалкохолни напитки. Едно посещение на кино в момента струва около 3% от месечните ни доходи. Един чифт джинси струва около 10-20% от месечните ни доходи. А какво да кажем за страни, където БВП на човек от населението е по-нисък от стойността на цветен телевизор? Това означава, че т.нар. “Кока-Кола култура” е избрана доброволно от всяко човешко същество на планетата. “Глобализация” е друга дума за “свободата да избираш”.

Вместо заключение

Горните разсъждения показват поне едно – свободата на размяна на стоки, капитали, идеи, модели на поведение, носят полза на всички участници в размяната. Още повече, такава свобода създава една справедлива система, в която всеки индивид получава за своите усилия, изобретателност и инвестиция толкова, колкото някой друг е готов да заплати при една доброволна размяна.


(1) Разбира се, всеки от нас може да вземе кредит. Но, първо, в някакъв бъдещ момент този кредит трябва да се връща, и второ, този който ни го дава, намалява наличността на пари с размера на отпуснатия заем.

(2) Често се използва терминът “спекулативни капитали”; според английско-българския речник на издателство “Наука и изкуство”, 1990, speculative означава умозрителен, теоретичен, несигурен, рискован. Поради неразбиране на значението на думата във икономически контекст, авторите избягват да я използват.

2007-09-20

Northern Rock : Deja Vu

Northern Rock : Deja Vu



Кризата в ипотечния сектор на САЩ, за която писах преди, "пристигна" и в Обединеното Кралство. Оказа се, че банката Northern Rock е раздала прекалено много кредити и вложителите и се редят на огромни опашки с цел да си изтеглят парите. Преди 2 дни на 18.09.2007, BOE (Централната банка на Англия) съобщи, че ще гарантира влоговете. Акциите на Northern Rock се повишиха с около 10% (след като предишния ден бяха спаднали с около 7%). Големите инвеститори в тази банка решиха да си продадат дяловете и го направиха.

Всъщност не е важно дали банката има или няма пари. Важно е, че вложителите мислят, че няма пари. Това събитие е класически bank run. Банката е раздала повече пари отколкото има, благодарение на частичния си резерв.

Днес 20.09.2007 излезе друга новина - BOE е напечатала повече пари в сравнение с предишните месеци. От началото на годината процентът на напечатани пари е 13.50%. Явно влоговете ще се гарантират с тези новонапечатани пари. Тези новонапечатани пари ще увеличат инфлацията в Англия, но този ефект ще се усети след около 6 месеца.

Вложители чакат на опашка пред Northern Rock


Казват, че ако хората не си взимат поука, историята обикновено се повтаря. Тази история би трябвало да е като Deja Vu за нас българите.

Същите събития се случиха в България през 1992-1996 година. В началото се случи bank run с "Първа Частна Банка". БНБ "налива" 20 милиарда стари лева (20 милиона нови лева). Следва фалит на други банки като "Банка Славяни", "ТСБ" и много други. За да "запази" влоговете БНБ започва да печата пари. Хората наистина си получават парите... но само в абсолютна стойност. Инфлацията ги е "изяла".

След падането на правителството на Жан Виденов през 1996 год, новото правителство на Иван Костов спира печатането на нови пари със старите темпове. Въведения по-късно валутен борд (1000 BGL = 1 DEM) ограничава темпа на печатане на нови пари до този в Германия. Около 6 месеца след това инфлацията у нас намалява драстично, но хората са загубили 99% от спестяванията си.



В Англия събитията едва ли ще се развият както в България, но само защото Англия е по-голяма държава и валутата и е по-appreciated.



(c) 20.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-07-27

Анализ на българските инвестиционни фондове

Анализ на българските инвестиционни фондове


Днес имах разговор с един читател на www.novini.net . Той ми зададе въпроса, кой фонд търгуващ на БФБ в България е най-добър, и дали фонда на Капман не е пирамида. След това ми изпрати файл който беше нещо като проспект на българските фондове, заедно със реализираната доходност до момента. Този файл ме наведе на различни "размисли", в следствие на което направих следната сравнителна таблица.

Когато даден човек реши да инвестира във фонд, той очаква по висока доходност от колкото ако парите му са на депозит в някоя банка. Също така, човека очаква доходността му да е по висока от инфлацията в страната. Все пак инвестицията във фонд е рисково начинание.

В България, лесно може да се намери депозит със 7-8% годишна лихва. Тъй като при депозита, парите са "замразени" за цяла година, вместо това аз използувах основния лихвен процент на БНБ, който е 3.84%. Оказа се, че има фондове които *НЕ* постигат тази доходност.

Може много да се спекулира колко е точно инфлацията в България. Затова реших да ползувам официалната инфлация според даните на НСИ - до момента - 2.20%. Според БНБ средната инфлация за миналата година е 7.30%. Оказа се, че има фондове чиято доходност е *ПО-НИСКА* от инфлацията за 2006 година.

Поправка (27.JUN.2007 16:45):
Инфлацията за последния месец по данни на НСИ вече е 5.6%.
Това е по голяма стойност от стойността на основния лихвен процент, което вече е "нормално".

За да се определи колко добре един фонд се справя със своите задачи, трябва да се сравнят неговите резултати с борсовите индекси. За незапознатите ще спомена, че борсовия индекс се калкулира по някаква формула, въз основа на цените на няколко акции. В България има 2 важни борсови индекса SOFIX (индекс на "големите" фирми) и BG40 (вклщючващ 40 различни фирми). От началото на 2007 година, SOFIX е нарастнал 15%, а BG40 - 55%. Оказва се, че около 10% от фондовете не са постигнали 15%, и нито един не е постигнал над 55%.

Важно е да се отбележи, че някой от фондовете не инвестират в акции, а в други "инструменти", например облигации. Тяхната дейнотст не може да се прецени, сравнявайки ги със SOFIX или BG40.

Явно фондовете постигнали над 20-25% за годината, не са пирамиди, а по-скоро са инвестирали по-умерено и в повечето случаи - не само в акции. За фондовете постигнали под 20%, просто ще замълча.


#Инвест. фондДоход
юли.07
%
Инфл.
юли.07
(НСИ)
ОЛП
юни.07
(БНБ)
Инфл.
2006
(БНБ)
SOFIXBG40
  %2.20
5.60
3.847.3015.3155.05
1ДФ Капман Макс44.1800     
2ДФ Статус Нови Акции42.0577     
3ДФ Юг Маркет Максимум38.4405     
4ИД БенчМарк Фонд-235.5100     
5ИД Адванс Инвест33.2800     
6ДФ Ти Би Ай Динамик33.2000     
7ИД Елана Високодоходен Фонд33.1900     
8ДФ ОББ Премиум Акции33.0467     
9ДФ Алфа Индекс Топ 2030.9900     
10ДФ Елана Балансиран Доларов Фонд28.8500     
11ДФ Елана Балансиран Евро Фонд27.2800     
12ДФ Стандарт Инвестмънт Балансиран Фонд24.8238     
13ИД Капман Капитал24.8200     
14ДФ ДСК Растеж23.4104     
15ДФ Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд23.4041     
16ДФ КД Акции България23.1400     
17ДФ Адванс Източна Европа22.2100     
18ИД ОББ Балансиран Фонд21.0369     
19ДФ Ти Би Ай Хармония20.5100     
20ДФ БенчМарк Фонд-119.4300     
21ИД КД Пеликан17.1000     
22ДФ ДСК Баланс16.1076     
23ДФ БенчMарк Фонд-315.1700     
24ДФ Ти Би Ай Комфорт11.6500     
25ДФ Алфа Индекс Имоти11.4600     
26ДФ КД Облигации България8.4000     
27ДФ ОББ Платинум Облигации5.1105     
28ИД Златен Лев5.0600     
29ДФ ДСК Стандарт3.0403     
30ИД Ти Би Ай Евробонд2.9900     
31ИД Елана Еврофонд2.4700     

© 27.JUL.2007, Николай Михайлов

2007-06-20

Interest only loan вече и в България

Interest only loan вече и в България



Българинът вече може да кандидатства за Interest only loan (незнам защо наречен "револвиращ кредит")

Повече по темата в Investor.bg:
Револвиращ кредит намалява вноската за жилище с 28%

Нека да разгледаме някой пасажи:
Надеждата на този кредитополучател е след седем години да има по-високи доходи и реално да отложи голяма част от бремето на кредита си за тогава.
Интересно твърдение, наистина бъдещето е светло, но да знаеш че не си изплатил нищо е доста глупаво решение :)
А за клиента е много по-добре главницата да „чака“ за изплащане след например 25 години, когато може да се изтегли нов кредит или да се продаде жилището, когато то би трябвало да е поскъпнало значително. През целия този период при такъв продукт бихме плащали не 11% годишно, а 7% и по-малко ако лихвените нива в България се доближат до европейските, а именно около 4%.
Харесва ми разсъждението, няма нито една дума "АКО". :)
"Да изтеглим нов кредит, за да изплатим стария" е един известен похват, който се ползва широко в САЩ.
Дали жилището дали ще е по-скъпо, зависи от части от инфлацията. Но лихвата на кредите зависи от основния лихвен процент, който се увеличава с инфлацията.
Причината хората да взимат такива кредити е очакваното повишение на цените и продажба на имота, с която да се изплати първоначалният кредит и да остане печалба.
Да печалба ще има най-вероятно, но обезценена от инфлацията.
В Западна Европа голяма част от жилищата се купуват с кредити, по които се плащат само лихви, без главница, поясни банкерът *******. Това означава, че месечните вноски са по-ниски, но също така след 20 години кредитът изобщо не е изплатен, ами стои в целия си размер за плащане.
Да... тогава банката, ще изкара още "малко" пари, като ви кредитира отново.


(c) 20.JUN.2007, Nikolay Mihaylov

2007-06-12

Carry Trade и фондовите борси в САЩ

Carry Trade и фондовите борси в САЩ



През април.2007 написах статията "Carry trade банкови кредити". Тя обясняваше защо заемите в швейцарски франкове са с толкова ниски лихви, и защо (според мен) не е добре да се работи така. В последните един-два месеца този феномен carry trade стана толкова голям, че един водещ европейски финансист каза (цитирам свободно) "Вече няма борси, няма валути, има само carry trade". По тази причина реших да разгледам още веднъж този феномен, от борсовата му страна, която влияе на американската и другите световни фондови борси, а може би и на българската. Ако американската борса се "срине", причина за това ще е carry trade.

В началото бе Япония.

Още групата "НЛО" пееха "повечко работят там обаче". Японците работят, произвеждат стоки и спестяват пари. Стоките биват изнасяни предимно в САЩ, а парите биват депозирани в някоя японска банка, срещу нищожна лихва. За да се стимулира износа японската централна банка (BOJ) поддържа йената изкуствено слаба. Йената се обезценява всеки ден, а стоките изнасяни от Япония са с все по ниски цени. Това изкуствено обезценяване, е свързано с много нисък основен лихвен процент - около 1%.

Ако основния лихвен процент в дадена държава е нисък, това значи, че банките "дават" заеми с ниски лихви. В този момент се появяват следните три типа "играчи".

Когато един огромен американски взаимен фонд получи заем от 100 милиона USD (заемът е в японски йени) с лихва 1%, той би могъл да инвестира тези пари по няколко начина

  1. Да закупи облигации (Държавни ценни книжа на САЩ, US Government bonds), които носят лихва от около 5%.
  2. Да направи срочен влог в Австралия или Нова Зеландия, който носи лихва до около 8%.
  3. Да инвестира на борсата в САЩ, Хонг Конг или друга фондова борса.

При първия вариант, за фонда, накрая на годината остава печалба:

5 % печалба от лихва минус 1% дължима лихва = 4%, което на 1 милион USD е 40'000.00 USD.

Горната цифра за 100 милиона е 4'000'000.00 USD. Това са 4 милиона от нищото, печалба "на гърба" на японските работници :-)

Разбира се другите варианти са доста по доходоносни, затова фондовете не се ограничават до сделки с облигации. Всеки ден на американските борси се "въртят" пари от carry trade. Това е и една от причините американските борсови индекси да се покачват независимо, че според много икономисти би трябвало да спадат. При всеки спад, големите фондове закупуват нови акции с тези виртуални пари и цената се покачва заради огромните покупки.

На следващата графика е показан индекса S&P 500, който е показател за американската икономика, а с тънка линия - индекса на японската йена (изчислява се на базата на обменния курс на йената срещу няколко валути).

S&P 500 и Yenn index.

Виждаме, че в последната година, всеки спад на американския пазар е свързан със повишаване на курса на йената.

Това е така, защото заемите от фондовете са взети в йени, и после са обменени в USD. При връщането на заемите, фондовете трябва да върнат йени, за което трябва да обменят USD в йени. В този случай фонда би могъл да загуби пари, от обменния курс, затова логичната реакция е да се продадат всички налични акции или облигации и да се закупят йени. Точно това се случи в края на февруари.2007.

Негативните последици от carry trade за САЩ, Япония и фондовите борси са много -

  • "неочаквани" спадове на борсовите индекси.
  • "разбиване" на борсата на САЩ, където вече има повече спекулатори от инвеститори.
  • повишаване на инфлацията в САЩ (не директно)
  • "изнасяне" и контролиране на дълга на САЩ във други държави като Япония (чрез облигации).
  • "разбиване" на японската банкова система (за сметка на подобряване японската икономика).


(c) 12.JUN.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-06-11

Съотношение на BG40 към EUR

Съотношение на BG40 към EUR



Тази статия е логично продължение (домашна работа:-) ) на статията "Съотношение на BG40 към различни световни борсови индекси, петрол и злато" е изследването на индекса BG40 към цената на EUR-ото.



Методология:

  • За съжаление, не успях да намеря цена на дневна база. Показаните цени са на месечна база, средно аритметични.
  • За показател на EUR-ото е използуван курса EUR/USD, който е леко различен от EUR index XEU, който исках да ползувам защото измерва еврото срещу няколко валути (а не само срещу USD), но разликите са минимални.