Федералният Резерв понижи discount rate

Федералният Резерв понижи лихвеният процент по директните заеми към търговските банки (discount rate) с половин процент до 5.75%. В съпътстващо решението изявление се подчертава, че рисковете за забавяне на икономическия ръст са нараснали значително. Действието се предприема с цел да се осигури нормалното функциониране на финансовите пазари. Споменава се, че неблагоприятните условия на пазарите и високите лихвени проценти може да попречат на развитието на икономиката. FED гарантира, че следи внимателно икономическата обстановка и е готов на нови действия за да предотврати негативните ефекти за икономиката.

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Как парите се "разрушават", дали не е застрашена цялата американска икономика

---

В петък миналата седмица (03.AUG.2007), Джим Крамер беше интервюиран в CNBC. По време на интервюто той изпадна в криза, полудя, и започна да обижда Федералния Резерв (FED), и да моли те да намалят основния лихвен процент. За повече, вижте приложеното видео :)

Очевидно, Крамер загуби доста пари от кризата в ипотечния сектор на САЩ :)

За да разберем в какво се състои тази криза трябва да се върнем назад във времето до 2000 година или даже по-назад.

В САЩ, както и у нас, а и в много други страни, цените на имотите растат неимоверно. Строи се с пълна сила. Печалбите и на строителните фирми, и на брокерите за недвижими имоти растат неимоверно. В тази среда, който има излишни пари, закупува имот, "държи" го 1-2 години и го продава на двойна и тройна цена.

Тези които нямат пари, но имат добри доходи (кредитен рейтинг), започват да теглят кредити за закупуване на имот. Схемата работи добре, т.к. лихвата платена по кредита е нищожна в сравнение с поскъпването на имота. Печалбите започват да текат и за банките и за кредитополучателите.

Точно в този момент, някакво банково социологическо проучване показва, че хората с по-малки доходи и с по нисък кредитен рейтинг е по-вероятно да са "по-честни", т.е. е по-вероятно да изплатят кредита си. Дори и кредита да не бъде изплатен, банката има на разположение имота, чиято цена неколкократно надвишава цената на кредита.

Появяват се т.н. Interest only loan за които вече писах. Появяват се също кредити от тип carry trade, за които също писах (но по-често в японски йени).

За да стимулира икономиката на САЩ, Федералният Резерв намалява основния лихвен процент до много ниски нива, което допълнително намалява лихвите по кредитите. Президентът на Федералният Резерв - Алън Грийнспан "излиза по телевизията" и казва - "Защо не вземете кредит с плаваща лихва, погледнете колко е нисък основния лихвен процент".

Еуфорията набира пълна сила - хората с добър кредитен рейтинг купуват второ и трето жилище, хората с нисък и лош кредитен рейтинг започват да лъжат за доходите си, за да получат ипотечен кредит. Банките от своя страна не проверяват кредитополучателите, защото самото жилище е вид осигуровка, и банката "ще го лапне" при евентуален проблем с плащанията.

Появяват се финансови институции, често притежавани от известни банки, които започват да отпускат кредити срещу много високи лихви, достигащи до 30% за година, на хора без какъвто и да е кредитен рейтинг - групата наречена sub-prime.

Появява се също така т.н. piggyback loan - кредит, при който "самоучастието" в покупката на жилището (около 10% за САЩ и около 15-30% за България), се разпределя като част от кредита. С други думи - хората могат да закупят жилище, без да платят и 1 цент.

Еуфорията вече може да се оприличи на буря - "куцо и сакато" вече участвува в пазара на недвижими имоти.

През 2004-2005 година, Федералният Резерв започва да повишава основния лихвен процент с 0.25% всеки месец. През 2006, ОЛП достига 5.25%. Т.к. повечето кредитополучатели ползуват кредити с плаваща лихва, техните вноски нарастват неимоверно. Доста от кредитополyчателите не успяват да платят вноските си, и продават едно или няколко от жилищата си. Тези продажби са на доста високи цени т.к. почти никой не вижда идващата криза.

Годината е вече 2006 - 2007.

Тук можем да вметнем, че някой инвеститори, като например Мат Симънс, си продават жилищата на "космически" цени, и започват да живеят под наем :)

Групата от sub-prime кредитополучатели "изгърмява" малко след хората които изплащат по 3-4 ипотеки, част от които вече са продали имотите си. Пазара бива "наводнен" със жилища, които се продават на доста високи цени. За да бъдат продадени, тяхната цена трябва да спадне, но никой не желае да понижи цената. По тази причина, институциите които са дали кредити на sub-prime групата започват да фалират един по един.

---

До тук историята засяга само хората от sub-prime групата и банките/институциите, които са им отпуснали кредити, НО...

Тъй като, цените на имотите са спаднали, а пазар почти няма, "нормалните" кредитополучатели, решават да продадат своите 2-ри и 3-ти жилища, докато все още са на печалба. Някой решават да не плащат вноските си, и да загубят 2-рото си жилище, т.к. то не може да бъде продадено. Големите кредитни банки не фалират, но техните приходи намаляват доста.

Тъй като големите банки не са глупави, те решават да направят специален вид ценни книжа - облигации, съдържащи различни видове задължения - по кредитни карти, потребителски кредити, кредити за коли, sub-prime кредити (!!!) и какво ли още не. По този начин се създава един огромен общ фонд, който струва да речем 100 милиона долара. Този фонд след това бива разделен да речем на 200 равни части, с цена $500,000 всяка. Забележете, че във всяка от тези части има "малко" sub-prime. Така оформените облигации получават най-висок рейтинг (AAA), тъй като те са "приготвени" от големи и уважавани банки. Облигациите биват продадени на борсата на големите американски фондове (като този управляван преди време от Джим Крамер), а банката си връща парите в пълен размер, даже с печалба.

Скоро се разбира, че тези облигации няма да бъдат изплатени, фирми като "Стандарт енд Пур" намаляват техния рейтинг, и облигациите губят стойността си. В статията ми Банкиране с частичен резерв, аз показах как банките могат да създадат пари от нищото. Ето тук виждаме обратния процес* - разрушаване на парите (които са създадени от нищото)

Къщата за която е бил изтеглен заем от 1 милион долара, е струвала толкова само защото Г-н Смит и Банката са смятали така, къщата очевидно има някаква стойност, но тя е далеч по-ниска от този 1 милион.

---

Мат Симънс скоро каза, че бившата му къща му е обявена за продан за цена 1/2 от тази на която я е продал, и че скоро смята да я купи обратно, но не и преди цената да падне до 1/3...

Като заключение ще спомена, че краят на проблемa е отворен. Засега излъгани са предимно вложителите с големите инвестиционни фондове, т.е. американските "трудещи се", но никой не може да каже до къде ще се разпространи този "токсичен" проблем в бъдеще.

Оказва се също така, че подобен проблем се "заформя" и във Великобритания, след като Bank of England повиши основния лихвен процент до 5.75%.

Подобен проблем няма да има скоро в България или Европа, където основния лихвен процент е 4.00%

---

* Idea based on Money is Also Destroyed by M. A. Nystrom

(c) 07.AUG.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

Централната банка на Швейцария повиши лихвения процент на 2.5%

Централната банка на Швейцария повиши лихвения процент на 2.50%. Повишението е от 0.25%. Очаква се повишение с още 0.50 % до края на годината, и процента да достигне до 3.00%.

Това повишение най вероятно няма да се отрази на американскити и другите борси, тъй като там за carry trade се използува японската йена,
но ще се отрази негативно на пазара на имоти в Румъния, Австрия и останалата част от Европейският Съюз.

Българинът в момента е "бомбардиран" от реклами за жилищни кредити в CHF, чиято "плаваща лихва" вече е повишена с 0.25%.

---

Още по темата carry trade:

• Carry trade банкови кредити
• Carry Trade и фондовите борси в САЩ
• Guest article: Какво представляват суап числата или как да печелим от лихвения диференциал

---

(c) 14.JUN.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

Carry Trade и фондовите борси в САЩ

Carry Trade и фондовите борси в САЩ

---

През април.2007 написах статията "Carry trade банкови кредити". Тя обясняваше защо заемите в швейцарски франкове са с толкова ниски лихви, и защо (според мен) не е добре да се работи така. В последните един-два месеца този феномен carry trade стана толкова голям, че един водещ европейски финансист каза (цитирам свободно) "Вече няма борси, няма валути, има само carry trade". По тази причина реших да разгледам още веднъж този феномен, от борсовата му страна, която влияе на американската и другите световни фондови борси, а може би и на българската. Ако американската борса се "срине", причина за това ще е carry trade.

В началото бе Япония.

Още групата "НЛО" пееха "повечко работят там обаче". Японците работят, произвеждат стоки и спестяват пари. Стоките биват изнасяни предимно в САЩ, а парите биват депозирани в някоя японска банка, срещу нищожна лихва. За да се стимулира износа японската централна банка (BOJ) поддържа йената изкуствено слаба. Йената се обезценява всеки ден, а стоките изнасяни от Япония са с все по ниски цени. Това изкуствено обезценяване, е свързано с много нисък основен лихвен процент - около 1%.

Ако основния лихвен процент в дадена държава е нисък, това значи, че банките "дават" заеми с ниски лихви. В този момент се появяват следните три типа "играчи".

• Банки от различни държави, които взимат заеми, за да ги "дадат" с по-висока лихва в собствените си страни - виж "Carry trade банкови кредити".
• Форекс играчи, които са решили да печелят от лихвата, използувайки договори за разлика - виж статията на Георги Пантеров - "Какво представляват суап числата или как да печелим от лихвения диференциал".
• Големите американски взаимни фондове.

Когато един огромен американски взаимен фонд получи заем от 100 милиона USD (заемът е в японски йени) с лихва 1%, той би могъл да инвестира тези пари по няколко начина

1. Да закупи облигации (Държавни ценни книжа на САЩ, US Government bonds), които носят лихва от около 5%.
2. Да направи срочен влог в Австралия или Нова Зеландия, който носи лихва до около 8%.
3. Да инвестира на борсата в САЩ, Хонг Конг или друга фондова борса.

При първия вариант, за фонда, накрая на годината остава печалба:

5 % печалба от лихва минус 1% дължима лихва = 4%, което на 1 милион USD е 40'000.00 USD.

Горната цифра за 100 милиона е 4'000'000.00 USD. Това са 4 милиона от нищото, печалба "на гърба" на японските работници :-)

Разбира се другите варианти са доста по доходоносни, затова фондовете не се ограничават до сделки с облигации. Всеки ден на американските борси се "въртят" пари от carry trade. Това е и една от причините американските борсови индекси да се покачват независимо, че според много икономисти би трябвало да спадат. При всеки спад, големите фондове закупуват нови акции с тези виртуални пари и цената се покачва заради огромните покупки.

На следващата графика е показан индекса S&P 500, който е показател за американската икономика, а с тънка линия - индекса на японската йена (изчислява се на базата на обменния курс на йената срещу няколко валути).

S&P 500 и Yenn index.

Виждаме, че в последната година, всеки спад на американския пазар е свързан със повишаване на курса на йената.

Това е така, защото заемите от фондовете са взети в йени, и после са обменени в USD. При връщането на заемите, фондовете трябва да върнат йени, за което трябва да обменят USD в йени. В този случай фонда би могъл да загуби пари, от обменния курс, затова логичната реакция е да се продадат всички налични акции или облигации и да се закупят йени. Точно това се случи в края на февруари.2007.

Негативните последици от carry trade за САЩ, Япония и фондовите борси са много -

• "неочаквани" спадове на борсовите индекси.
• "разбиване" на борсата на САЩ, където вече има повече спекулатори от инвеститори.
• повишаване на инфлацията в САЩ (не директно)
• "изнасяне" и контролиране на дълга на САЩ във други държави като Япония (чрез облигации).
• "разбиване" на японската банкова система (за сметка на подобряване японската икономика).

---

(c) 12.JUN.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

Carry trade банкови кредити

Carry trade банкови кредити

---

Ако решим да закупим жилище, или просто да получим потребителски кредит, ние виждаме, че на "пазара за кредити", изобилстват най различни предложения, промоции, "примоции", "далавери" и други "врътки".

...но...

При по внимателно разглеждане, ще ни направи впечатление, че най-ниските лихви са за кредите в швейцарски франкове (CHF).

Това е широко разпространен начин на кредитиране в ЕС (Европейския съюз), и е ОСНОВНИЯТ тип кредити в съседна Румъния.

Това е така, защото CHF е една от така наречените "нисколихвени" валути. Японската йена е друга такава валута.

Взимане на кредит в "нисколихвена" валута се нарича carry trade. Въпреки, че изглеждат особено изгодни, тези кредити са доста рискови. Какви са рисковете и негативите ще обясним по долу.

Какво точно е carry trade?

В Швейцария или Япония, Централните банки са определили особено ниски основни лихвени проценти, толкова ниски, че могат да са под 2-3%. По последни данни, в Япония лихвения процент е 2.25%, докато в САЩ и Обединеното Кралство, процента достига 5.25%.

Защо тези държави поддържат нисък основен лихвен процент – отговорът е, че така те стимулират износа. По мое лично мнение, Япония и Китай съществуват само, за да изнасят стоки на пазара в САЩ. От друга страна Швейцария, има огромни количества пари които иска да "раздвижи".

Големите американски взаимни фондове например, от години взимат кредити в японски йени, и инвестират в американски държавни ценни книжа с фиксиран доход, или просто "внасят" парите на депозит в някоя банка. Колкото и да е странно, тази система работи, поне за сега :-) .

За опростяване, по долу аз ще пиша CHF, но всичко казано се отнася и за японската йена.

Ниския лихвен процент автоматично означава, че лихвените проценти по различните видове кредити в съответната страна и валута са по ниски.

Следователно, една Българска банка, би могла да вземе кредит в CHF от някоя швейцарска банка срещу да кажем 4% и да го предложи на Български клиент срещу 8%, вместо да кажем нормалните за този тип кредити 10%.

Каква е опасността при тези кредити?

Първо, валутата на кредита обикновено не е "appreciated", т.е. продавачите не я харесват, следователно ще се наложи тази валута да бъде обменена в друга, например BGN, EUR или USD.

Ако курса на BGN/CHF e 1.22/1.23 (разлика само 1 стотинка), при тaзи обмяна, кредитополучателя губи 0.0050 лв. на всеки CHF. Ако кредита е за 80 000.00 CHF, то тази сума нараства на 80 000 x 0.0050 = 400 лв. Тези 400 лв. са 0.4% допълнително върху целия кредит.

Когато кредита бива изплащан, вноските трябва да бъдат в CHF.

Ако приемем, че курса на обмяна е същия, то за горепосочения кредит, кредитополучателя губи още 0.4%, без при това да се смятат лихвите и другите такси.

Втората опастност е, че курса на обмяна на валутите може да се промени, без кредитополучателя да има контрол над него. С други думи, кредитополучателя се "хвърля" във форекс пазара, без самия той да осъзнава това. При това, той се "хвърля" не в нормалния форекс пазар, а във форекс параза на carry trade валутите. Там негови "конкуренти" не са производителите и вносителите на стоки, а огромните американски взаимни фондове, които също работят с carry trade инструменти на борсата в САЩ.

Нека отново разгледаме примера с хипотетичния кредит - какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.23/1.24 (т.е. покачване на курса със само 1 ст.).

80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)

80 000 x 1.24 = 99 200 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)

97 600 - 99 200 = -1 600 лв. (разлика/загуба)

Тези 1 600 лв., включват тези 400 лв. цитирани в предишния пример. Тези 1 600 лв. са вече 1.64% от общата сума, но без да смятаме лихвите. Т.е. "движение" на курса CHF/BGN с 1 ст. се отразява като 1.64%.

Разбира се обратното движение – поевтиняване на валутата на кредита е в полза на кредитополучателя, но "печалбата" определено е по-малка. Такова обратно движение няма как да се гарантира от никой и ако кредитополучателя разчита на това, то това е чист хазарт.

Нека отново разгледаме примера с хипотетичния кредит - какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.21/1.22 (т.е. понижение на курса със само 1 ст.).

80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)

80 000 x 1.22 = 97 600 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)

97 600 - 97 600 = 0 лв. (разлика)

Оказва се, че при понижение на курса с 1 ст. няма никаква печалба (но няма и загуба).

А какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.20/1.21 (т.е. понижение на курса със 2 ст.).

80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)

80 000 x 1.20 = 96 000 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)

97 600 - 97 600 = 400 лв. (разлика/печалба)

Както казват американците – Уау! Цели 400 лв печалба :-) !

Т.к. курса на обмяна може да се повиши неограничено, то така и загубените пари от този риск може да нарастнат, и да надвишат спестените пари.

Един предубеден сценарии на този риск е инфлацията в България през 1990-те години. Подобно на USD, CHF също достигна рекордни нива спрямо лева. Аз не мога да цитирам обменния курс на CHF, но цената на 1 USD от 10 лв., достигна 3000 лв.

Третата особено голяма опасност е, че както вече писах в статията за банките, валутите в момента не са обезпечени със злато, и централните банки постоянно печатат пари необезпечени с нищо – т.н. fiat currency. Тази огромна маса пари е причина за постоянната инфлация навсякъде по света или поне в "нормалните" страни.

Това е особено важно за кредита, т.к. кредитът е в съответната чужда валута (CHF).

Поради по-високата инфлация, Централните банки определят по-високи основни лихвени проценти, а това най-често рефлектира върху лихвите по кредитите. И колкото основния лихвен процент е по-нисък, то толкова по-наложително (или по-вероятно) е този процент да бъде повишен. За да се предпазят от това, банките правят carry trade кредитите да не са с фиксирана лихва, т.к. банката започва да изплаща своя кредит с новата по-висока лихва, но и клиента – кредитополучател, изплаща още по висока лихва.

Хипотетичната Българска банка започва да изплаща своя кредит срещу да кажем 5% (вместо 4%), а след преразглеждане, Българския клиент заплаща вече 10% (вместо 8%).

Забележете, че подобно на парите губени от обмяна, то тук, загубените пари могат да надвишат много повече спестените пари.

Един предубеден сценарии на този риск е инфлацията в Япония през 1990-те години. Случая там беше подобен на инфлацията в България, и BOJ (Централната банка на Япония) вдигна основния лихвен процент неимоверно много.

Какво би било развитието на EUR/CHF курса в бъдеще?

Всичко посочено в този раздел, е чиста спекулация, и има за цел само да разгледа проблема, а не да е с цел да ви помогне в решението какъв кредити да изберете :-) .

Както вече споменах, швейцарската централна банка, най-вероятно, не би искала да увеличи основния лихвен процент.

Тъй като инфлацията в ЕС (Европейския съюз), е подобна на тази в Швейцария, то повишение на основния лихвен процент в една от "зоните", ще последва от повишение в другата.

За да видим как се е променял обменния курс, прилагаме графика на EUR-ото, измервано в CHF. По високите стойности показват по-силно EUR-о. Както лесно се вижда, че EUR-ото расте бавно с течение на годините, а това е добре за получилите такъв кредит, тъй като с техните EUR-а, те могат да закупят повече CHF.

Въпреки това, ясно се вижда че, кредит отпуснат през Февруари 2004, е "понесъл" негативите посочни по горе – около 0.05 CHF разлика в обменния курс.

За всички читатели които се интересуват от USD, прилагаме втората графика – USD измерван в CHF. По високите стойности показват по силен USD. Както се вижда, USD първо е спадал, а след Януари 2005, е сравнително спокоен.

---

(c) 06.APR.2007, Nikolay Mihaylov @ Bonn
nmmm@nmmm.nu