2007-12-10

Кризата в ипотечния сектор на САЩ: Сапунената опера продължава

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Сапунената опера продължава



Преди време написах няколко статии за Кризата в ипотечния сектор на САЩ. Тази криза се превърна в сапунена опера в която се "замесиха" комарите, случи се нещо което в Обединеното кралство не бяха виждали от 250 години - bank-run в Northern Rock. Инвестиционната компания (банка) "Мерил Линч" "изгърмя" с 8.9 милиарда долара, 30% от групата "Сити Груп" (включваща "Сити Банк") бе изкупена от някакъв неизвестен фонд от Абу-Даби...

Ето че настана време някой да помогне и на "бедните" собственици на "малките къщички". Миналата седмица министъра на финансите на САЩ - Хенри Паулсън (06.12.2007) обяви изготвянето план за "спасяване" на тези хора.

Планът се изразява във фиксирането на лихвите по кредитите за 5 години на някакви много ниски нива.

Планът ще обхваща следните групи кредитополучатели:

  • Кредитите трябва да са получени в периода 01/01/2005 и 31/07/2007.
  • Кредитите трябва да се резетнат (увеличение на лихвата) в периода 01/01/2008 и 31/07/2010.
  • Кредитополучателите трябва да не могат да погасяват вноските си по кредита, но да не са забавили плащане повече от 60 дни. Това в свободен текст значи лош кредитен рейтинг.
  • Имота трябва да е имота в които кредитополучателя да живее.

Този план задава доста интересни въпроси.

Как се разбира къде живее кредитополучателя? В САЩ, както и в Англия, няма такова нещо като постоянен адрес. Вместо това се използува по-различна система - address proof, според която може да се живее на неопределен брой места като постоянен адрес.

Какво се случва с кредитополучателите които за момента могат да си погасяват вноските?
Дали те не биха решили да си понапазаруват по някой друг телевизор или автомобил на кредит за коледа, за да си "развалят" кредитния рейтинг. Би било нормално да го направят т.к. това би довело до намаляване на вноските им по ипотеката, в следствие на фиксирането на лихвата на много ниско ниво.
Дали хората които работят на 2-3 места, само за да могат да изплащат кредита не биха си помислили - Защо да работя като мога да не работя? Защо да не си почивам, а всъщност да имам повече пари, в следствие на фиксиране на кредита?

Това означава само едно - Правителството на САЩ е готово да поощри мързела и алчността, а ще накаже честността и "работливостта". :o)

Медалът има и обратна страна - инвеститорите:
Инвеститорите които са "осигурили" парите за тези кредити са поели определен риск, защото са очаквали определена печалба. В случая рискът е голям - невъзможност за изплащане, инфлация, спад на долара, но печалбата също е голяма. Какво обаче се получава. Държавата (САЩ) се намесва и казва - вие няма да получите очакваната печалба, а ще получите нищожна печалба. Реално това се нарича конфискация или национализация и е присъщо за комунистическия обществен строй.

От трета страна инвеститорите които си получат парите обратно, вече ще знаят, че ще могат да вземат каквито си искат глупави решения, и със сигурност ще бъдат спасени от правителството.

Краят на сапунената опера е все още отворен :-)



(c) 10.DEC.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-11-08

Делтасток: Интервю на Делтасток с Николай Михайлов

Продължавате да търгувате единствено двойката eur/usd. Има ли промяна във вижданията Ви за развитието на курса?

Тази валутна двойка от ден на ден става все по-сложна за търговия. Курсът ще продължава да спада, но очаквам корекции по "пътя". Другото много важно нещо е, че ECB също "печата" пари с големи темпове. Никак няма да се учудя ако видим EUR/USD = 1.42 до края на годината.

Другото много интересно нещо с което ще се заема е златото (XAU/USD). То скоро ще достигне 1000 USD. Тогава американската и световна общественост ще се "събуди", и аз лично мисля, че няколко дни след като видим 1000 USD злато, цената ще "хвръкне" до 1500+ USD, без особена промяна на курса на долара към другите валути.

Очаквайте тогава доста хора да са направили 1000% + доходност :-)

Ползвате ли  Level II и смятате ли, че този модул е полезен?

Да ползувам го често, но само когато реша да купувам/продавам на пазарна цена.

Запознахте ли се с новата услуга "Виртуални портфейли" и какво е мнението Ви за нея?  

Четох за този модул, но не мисля че е полезен за forex-а. Тази услуга може би ще е много полезна в Делта Брокер, може да се направи портфеил BG40, и да се закупи с един клик. Това е нещо за което много хора са ме питали.

Поддавате ли се на импулсивни решения за търговия или спазвате определена пазарна дисциплина?

Принципно следвам анализите които изготвям сам. Импулсивни решения предприемам доста често, но (поне пред себе си) никога не играя на "рулетка".

Пример за това импулсивно решение е по-ранното влизане в пазара и по ранното излизане, което като цяло вреди САМО на доходността.

Какво е отношението Ви към осредняване на позициите и използвате ли този похват?

Остреднявам постоянно, предимно ЛЕКО ГУБЕЩИ позиции. Някой хора мислят, че това е неправилно, но аз пък казвам, че така можете да "хванете" дъното или върха на тренда, без да знаете каде е. Това е основният начин за търговия (не спекулативна) с някой акции а също и със злато.

Продължавате ли да обогатявате знанията си за  FOREX пазара чрез нова литература, или смятате че успеха Ви се дължи на натрупания опит?

Мисля, че търговията на forex пазара, а също и на борсите изисква постоянно информиране и "обогатяване на знанията" както казвате вие. Аз лично скоро не съм чел нищо за технически анализ, но за сметка на това "изучавам" икономиката на САЩ и Европа.

През последните години информационните технологии търпят бурно развитие. Участниците на пазара притежават голям обем информация, което снижава възможностите и обемите на спекулативната печалба. Смятате ли, че това засяга по силно фондовия отколкото валутния пазар?

Казват, че "пазара е жив". Да това е така, защото на него търгуват живи хора. Според мен информационните технологии не могат да влияят на пазара. Информационните технологии влияят на хората, които след това вземат умни или глупави решения – т.е. динамиката се променя, но пазара остава същия, спекулациите остават.

Много по-голямо влияние има пазарната манипулация, например понижението на лихвите от страна на FED. Това което се опитват да направят е американската борса да не спадне, което за съжаление се отразява на долара. ECB също прави манипулации, които пък се отразяват на инфлацията в Европа и у нас.

Смятате ли, че търговията на  FOREX пазара е печеливша в дългосрочен план?

Да, но изисква постоянно внимание, което не винаги мога да отделя винаги.

2007-11-05

Икономическата свобода в България и по света - Митове за международната размяна

Ето една интересна статия, която препечатваме със съдействието на Лъчезар Богданов.




ИКОНОМИЧЕСКАТА СВОБОДА
В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
Митове за международната размяна: логиката на абсурда

Лъчезар Богданов, Георги Стоев
(04.NOV.2000)

Имало едно време в Китай два града: Чин и Чан. Те били свързани с канал, по който хора и товари бързо и евтино пътували от единия град до другия. Един ден императорът заповядал да разрушат канала. Виждайки това, главният мандарин Куанг му казал, че прави голяма грешка. Но минало време, и императорът се обърнал към съветника си: “Куанг, ти се оказа голям глупак. Виж какво сторихме за стопанството на страната!” И какво да види мнителния съветник: на мястото на канала бил построен път; уморени търговци и пътници почивали и се хранели в новооткритите страноприемници; месарници и пекари задоволявали нуждите на пътниците; тъй като месарите, хлебарите и ханджиите не можели да ходят голи, се появили шивачи и обущари; подслон пък осигурявали зидари и дърводелци; за реда се грижели полицаи и съдии. И тогава главният мандарин отговорил развълнувано: “Никога не съм можел да си представя, че разрушаването на канала може да доведе до създаване на толкова работни места и стопанско оживление”.

Със съкращения, от “Икономически софизми” на Фредерик Бастия (Economic Sophisms, Frederic Bastiat)

Горната басня би била смешна, ако не наподобяваше така силно съвременните схващания за международната размяна, пазара и глобализацията. Тук се опитваме да поставим под съмнение някои от най-разпространените митове.

  • Богатството е пари

Напоследък се е станало общоприето схващането, че богатството и благосъстоянието са всъщност парите. Но това допускане е толкова смешно, колкото и опасно. С шарените хартийки, издавани от централните банки, не можеш да нахраниш или напоиш странник в пустинята. Затова ти трябва хляб и вода. Още повече, златото и среброто също не могат да помогнат на попадналия в беда пътник. Това е така, защото парите са “съхранител и измерител на богатството” според общоприетата теория на парите, но не и богатство сами по себе си. Парите са ценни само когато имат покупателна сила, т.е. срещу тях могат да се получат търсени стоки и услуги. Те възникват като улеснение на разменната стокова търговия, а не обратното, т.е. от древни времена хората са произвеждали стоки и услуги, които са правели животът им по-добър, и няма стока, която да е била произвеждана и съхранявана сама за себе си, без полза за човешкия живот.

Но откога датира това разбиране? Най-сериозен тласък на подобна заблуда дава времето на меркантилизма – 16-17 век. Тогава стопанската политика в Англия и Франция е насочена към създаване на условия, които да носят нетен приход на злато (пари) към съответната страна. Но дори такава политика е донякъде консистентна с рационалното мислене – голяма част от външната търговия с колониите се е осъществявала от кралски монополи. В резултат, по-големи приходи на тези компании означават и по-високи постъпления на злато в кралската хазна. Т.е., имаме покриване на понятията “износ на страната” с “продажби на компанията зад граница”. След като увеличаването на продажбите е нормална стопанска стратегия на всяка компания, тя е такава и за държавата, която участва пряко в международната търговия.

Но дори ако приемем, че парите нямат стойност освен като покупателна сила, възниква следващият “проблем”: “Ако вносът на стоки и услуги надвишава износът на стоки и услуги плюс нетните инвестиции, тогава постепенно чуждата валута ще свърши”. Но дали това само по себе си е “проблем”?

  • Езиковият парадокс: “дефицит по платежния баланс”

Усилията, които политици и икономисти хвърлят в мислене и решаване на проблема “дефицит по платежния баланс” показва неразбиране на основната роля, която търговията играе в стопанския живот, а именно – да улеснява разделението на труда и специализацията. Ако приложим подобна логика към индивидуалните или корпоративните решения, абсурдът е повече от очевиден. Всеки един от нас има търговски дефицит с кварталния супермаркет, т.е. ние купуваме ежедневно стоки от него, но не му продаваме нищо. И какво от това? А супермаркетът има траен търговски дефицит със склада на едро, откъдето доставя продаваните стоки. Каква е разликата тогава между отделната корпорация, и множеството корпорации, регистрирани на една територия, определена като “държава” и имаща собствена централна банка и собствени “пари”?

На първо място, как може един “баланс” (равновесие) да бъде отрицателен? На първо място, това е терминологична безсмислица. Но дори ако се абстрахираме от езиковото противоречие, здравият разум ни подсказва, че такъв “дефицит” е невъзможен. Възможно ли е да изхарчим повече пари, отколкото имаме?(1) Възможно ли е да купиш стоки за 100 лв. от супермаркета, а да оставиш на касата 70 лв? Възможно ли е да имаш месечен доход от 500 лв., а разходите ти да са за 1000 лв.? Всеки от нас ежедневно се сблъсква с тази желязна истина. И всеки от нас (в крайна сметка) осъзнава, че на пазара може да закупи толкова стоки и услуги, колкото той самият е предложил на останалите на свой ред. Ако текущите приходи не стигат, трябва да харчим от спестеното.

В случая с националния платежен баланс, “спестеното” са резервите на централната банка. Точно това се случва в момента и в България – за периода януари-юли 2000 г. например резервите на БНБ са намалели със 180 млн. дол. Какво вижда в тези данни “ортодоксалният” икономист? Той вижда намаляване на валутните резерви, икономика в криза, трудности на правителството за плащане на външния дълг, опасност от девалвация на курса на родната валута.

А какво всъщност се случва? На практика, числата показват, че някои от регистрираните в България фирми са продали по-малко продукти извън страната, докато част от населението е предпочело да закупи на пазара повече стоки, произведени от фирма под чужда юрисдикция. Кой страда от това? Естествено, единствено фирмите, които имат по-малко приходи от продажби. А “валутните резерви”? Валутните резерви в случая на паричен съвет са покритието на местната валута. За всеки лев, притежаван от български гражданин или корпорация, централната банка е готова да заплати 1 германска марка (или Евро-равностойността й). Намаляването на резервите в чужда валута не може да стане без да се намалят левовете в обръщение. В крайният случай, ако резервът падне до нула, никой в страната няма да има и левове. И не липсата на резерв на БНБ ще попречи на правителството да плати външния дълг, а липсата на пари въобще, т.е. ако то не може да събере достатъчно данъчни постъпления. По същата логика, ако нещо ограничи вносът на важните за страната суровини и горива, това няма да е абстрактната липса на “валутен резерв”, а липсата на покупателна способност у местните фирми и граждани. Това е т.нар. “саморегулиращ се механизъм” на паричния съвет, който казано по-просто, поддържа стойността на паричната единица постоянна, и не позволява да се потребява повече от произведеното или спестеното.

  • Свободното движение на капитали създава финансови кризи.

Друг мит, станал особено популярен след кризите в Югоизточна Азия, е че либерализацията на движението на капитали предизвиква финансови кризи. Девалвацията на местните валути и практическия фалит на правителствата се отдават на бързото оттегляне от съответната страна на голямо количество краткосрочни капитали(2). И естествено, кое ако не либералния режим на капиталовите потоци предизвиква бързото оттегляне на капитала?

Подобно схващане е отражение на всеобщата грешка да се обърква причината за дадено действие с начина на извършването му. Инвеститорите напускат дадена страна защото очакват печалбите да намалеят (или да се превърнат в загуби), а не защото им е позволено със закон да го сторят. От друга страна, дали някой би инвестирал в страна, от която после трудно може да оттегли инвестицията си? Ще има ли какво да “изтича”, ако преди това никой не е “налял” капитали в икономиката?

Освен това, за да напусне капиталът дадена страна, той трябва най-напред да е влязъл в нея. Когато се коментираха данните за размерът на изтеглените капитали от Югоизточна Азия, малко специалист посочваха колко капитали са влезли в тези страни в годините до 1997 г. Тук идва ред на една междинна теория, според която дългосрочните инвестиции, които остават в страната дори в моменти на стопански проблеми, са желани и водят до просперитет, а краткосрочните, готови да напуснат във всеки един момент, не водят до увеличаване на богатството. И следователно, правителствата трябва да се намесват и да привличат само първите, “добрите” капитали. Но, ако в страната има само “добри” капитали (които остават дори при криза), защо са ни механизми за контрол, след като никой няма намерение да напуска?

Това показва, че оттеглянето на капитали е следствие, а не причина за стопанските проблеми на съответната държава.

  • Международната търговия застрашава местното производство

Основен мотив срещу свободната търговия е разбирането, че местните производители трябва да бъдат “защитени”. Протекционистите твърдят, че основната им грижа е опасността, която евтините вносни стоки създават за местните фирми. Те често искат въвеждане на мита и други административни пречки пред вноса на потребителски стоки, и рядко поддържат подобни мерки спрямо инвестиционните стоки, тъй като местните производители се нуждаят от ниски разходи и високи цени. По-високи от определените на свободния (международен) пазар цени са възможни обаче само за сметка на местните потребители. Потребителите ще трябва да плащат повече, отколкото в условия на свободна международна размяна. Крайният ефект от протекционистичната политика е отнет потребителски излишък, който си поделят бюджета и привилегированите местни производители. Това означава, че протекционизма действа срещу принципите на пазарна справедливост, единствено приета от свободните общества. Може би тук е мястото да повторим, че няма принцип в свободното общество, според който един индивид (група от обществото) трябва да бъде принуден да плаща вместо някой друг.

Крайният ефект от протекционизма е вероятно най-добре познат на групата хора, наричани икономисти”. И въпреки това, сред тях се издигат гласове в подкрепа на подобна политика макар повечето да подкрепят прилагането й само за кратък период). Това означава, че или тези хора правят дълбока научна грешка, в смисъл че не отчитат всички ефекти от протекционизма, или че те съзнателно подкрепят политика, несъвместима с принципите на свободното общество.

И най-накрая, вътрешната конкуренция е не-по-малък проблем за индивидуалния участник на пазара от чуждестранната. За отделния участник на пазара няма голямо значение дали конкурентите му са местни или чуждестранни търговци. Ако целта е да се предпази определена група производители от чуждата конкуренция, защо да не я предпазваме и от местната? Наистина, какво друго е протекционизма, освен типичен пример за ограничаване на конкуренцията – процес, от който в крайна сметка всички печелят.

  • По-слабо развитата страна страда от международната търговия

Широко разпространена заблуда е твърдението, че от международната търговия страдат по-бедните страни. В действителност, повечето развити страни са станали такива, защото са участвали в дълготраен процес на международно разделение на труда (специализация) чрез международната размяна на стоки, услуги и знание. Фактите ни показват, че не само големите и развитите страни, но и малките и бедните страни печелят от свободната международна размяна. Най-лесният, дори не икономически, начин да се осмисли това, е да припомним, че тъй като размяната (търговията) е доброволно действие, то се случва само защото и двете страни имат (очакват) някаква изгода от него. Защо това да не важи и за “националните” икономики?

Друга заблуда е схващането, че едностранната либерализация, т.е. когато една страна отменя пречките пред вноса от друга страна, но последната запазва своите, уврежда интереса на либерализиращата страна. Дори много опростен икономически анализ може да опровергае верността подобно разбиране. Тъй като размяната по своята същност е доброволна, то и двете участващи страни печелят от нея. В случая на едностранна либерализация, това са производителите на изнасящата страна, и потребителите-вносители в страната, която освобождава вноса си. Благосъстоянието в такъв случай се увеличава.

И накрая, международната търговия позволява на потребителите в по-слабо развитите страни да се възползват от научните открития и новите технологии. Това, което на практика наблюдаваме, е че страни без почти никакъв принос в откривателската дейност получават достъп до резултатите на чужди открития чрез вноса на нови продукти. Нека само се запитаме благодарение на какво в Етопия имат телевизори и компютри, в Мианмар – автомобили, а в България – домашно видео. И в трите страни (назовани произволно за пример) подобни продукти едва ли щяха да бъдат измислени и до ден днешен, ако нямаше международна размяна. А информационната вълна около Олимпиадата в Сидни ни напомни още един малко известен факт – преди идването на белия човек, аборигените (които са живели изолирани на цял континент) дори не са били измислили колелото. Това е цената на изолацията, и това трябва ясно да се разбере от противниците на свободната размяна на стоки и идеи.

  • Глобализацията разрушава традиционната култура и националните и етническите идентичности.

Популярност добиват твърдения от вида: “глобализацията унищожава националната култура”, “глобализацията разрушава идентичните традиции” и др. под. Често “Глобализация” се пише с главно “Г”. А всъщност, “глобализация” е нарицателно име на процес, не причината, която го предизвиква.

Но, въпреки всичко, не е ли глобализацията “виновна” са унищожаването на аборигенската култура, на семейните традиции в екваториална Африка, на традиционния начин на обличане в Латинска Америка? Не създава ли тя една униформена култура на Макдоналс, Кока-Кола, МТВ, джинси, английска реч и Холивуд? Вместо отговор, нека се запитаме: Кога някой от нас е бил накаран насила да си купи хамбургер или Кока-Кола? Кога някой е влязъл с взлом в дома ни и е инсталирал кабелна телевизия безплатно? Истината е, че изборът е на всеки един от нас. И изборът не е “евтин”. Продуктите на Кока-Кола у нас се продават около 3 пъти по-скъпо от сходни безалкохолни напитки. Едно посещение на кино в момента струва около 3% от месечните ни доходи. Един чифт джинси струва около 10-20% от месечните ни доходи. А какво да кажем за страни, където БВП на човек от населението е по-нисък от стойността на цветен телевизор? Това означава, че т.нар. “Кока-Кола култура” е избрана доброволно от всяко човешко същество на планетата. “Глобализация” е друга дума за “свободата да избираш”.

Вместо заключение

Горните разсъждения показват поне едно – свободата на размяна на стоки, капитали, идеи, модели на поведение, носят полза на всички участници в размяната. Още повече, такава свобода създава една справедлива система, в която всеки индивид получава за своите усилия, изобретателност и инвестиция толкова, колкото някой друг е готов да заплати при една доброволна размяна.


(1) Разбира се, всеки от нас може да вземе кредит. Но, първо, в някакъв бъдещ момент този кредит трябва да се връща, и второ, този който ни го дава, намалява наличността на пари с размера на отпуснатия заем.

(2) Често се използва терминът “спекулативни капитали”; според английско-българския речник на издателство “Наука и изкуство”, 1990, speculative означава умозрителен, теоретичен, несигурен, рискован. Поради неразбиране на значението на думата във икономически контекст, авторите избягват да я използват.

2007-09-20

Northern Rock : Deja Vu

Northern Rock : Deja Vu



Кризата в ипотечния сектор на САЩ, за която писах преди, "пристигна" и в Обединеното Кралство. Оказа се, че банката Northern Rock е раздала прекалено много кредити и вложителите и се редят на огромни опашки с цел да си изтеглят парите. Преди 2 дни на 18.09.2007, BOE (Централната банка на Англия) съобщи, че ще гарантира влоговете. Акциите на Northern Rock се повишиха с около 10% (след като предишния ден бяха спаднали с около 7%). Големите инвеститори в тази банка решиха да си продадат дяловете и го направиха.

Всъщност не е важно дали банката има или няма пари. Важно е, че вложителите мислят, че няма пари. Това събитие е класически bank run. Банката е раздала повече пари отколкото има, благодарение на частичния си резерв.

Днес 20.09.2007 излезе друга новина - BOE е напечатала повече пари в сравнение с предишните месеци. От началото на годината процентът на напечатани пари е 13.50%. Явно влоговете ще се гарантират с тези новонапечатани пари. Тези новонапечатани пари ще увеличат инфлацията в Англия, но този ефект ще се усети след около 6 месеца.

Вложители чакат на опашка пред Northern Rock


Казват, че ако хората не си взимат поука, историята обикновено се повтаря. Тази история би трябвало да е като Deja Vu за нас българите.

Същите събития се случиха в България през 1992-1996 година. В началото се случи bank run с "Първа Частна Банка". БНБ "налива" 20 милиарда стари лева (20 милиона нови лева). Следва фалит на други банки като "Банка Славяни", "ТСБ" и много други. За да "запази" влоговете БНБ започва да печата пари. Хората наистина си получават парите... но само в абсолютна стойност. Инфлацията ги е "изяла".

След падането на правителството на Жан Виденов през 1996 год, новото правителство на Иван Костов спира печатането на нови пари със старите темпове. Въведения по-късно валутен борд (1000 BGL = 1 DEM) ограничава темпа на печатане на нови пари до този в Германия. Около 6 месеца след това инфлацията у нас намалява драстично, но хората са загубили 99% от спестяванията си.



В Англия събитията едва ли ще се развият както в България, но само защото Англия е по-голяма държава и валутата и е по-appreciated.



(c) 20.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-09-05

Кризата в ипотечния сектор на САЩ и влиянието и върху България

Кризата в ипотечния сектор на САЩ и влиянието и върху България



Заради големия интерес изготвих тази малка статия ;-)

За момента кризата в ипотечния сектор на САЩ не би трябвало да се отрази по никакъв особен начин на състоянието на ипотечния сектор в България. Известно отражение би могло да има на обменният курс USD/BGN и на БФБ (Българска фондова борса).

Наистина цените на имотите, особено по черноморието спадат леко, но това е свързано с "инвеститорите" от Англия, които са и главните купувачи. Икономическата ситуация в Англия е подобна на тази в САЩ, дори основния лихвен процент в Англия е задминал този в САЩ.

"И магаре да мине покрай банката, и на него ще му дадем заем" е казал известен български банкер, и точно за това от 01.Септември.2007 БНБ увеличи частичният резерв на българските банки от 8 на 12%, с цел да намали рисковете при кредитирането и да предотврати евентуален бъдещ bank-run. Вестник "Капитал" подсказва, че въпросната институция е "Райфайзен банк". Препоръчвам да пре-прочетете отново статията ми тук.

Някой от причините защо България е различна от USA:

1. В България са много малко инвеститорите (и хората като цяло), които биха изтеглили кредит и закупили жилище само за да го продадат след 4-5 години.

2. В България (засега) не може да бъде закупено жилище без да се даде нито една стотинка.

3. В България и Еропейският Съюз основните лихвени проценти никога не са били толкова ниски колкото в САЩ - т.е. 1%.



(c) 05.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-09-04

Интервю на Делтасток с Николай Михайлов

Интервю на Делтасток с Николай Михайлов



1) Търгувате доста динамично. Реализирате около 250-300 сделки на месец, базирани единствено върху евро/долар. Защо търгувате единствено тази валутна двойка?

Защото има повече, а може би най-много информация за тази валутна двойка.

Правил съм също сделки и върху AUD/JPY, но само за да получа лихвите за пренос.



2) Поръчките Ви варират между 1 и 160 лота, като най-често са 20, 30 и 50. Как преценявате с какво количество да влезете в позиция?

Количеството зависи само и единствено колко пари имам в сметката. Старая се (вече) да търгувам с по 50 лота на сделка. Обикновено "акумулирам" позиция когато курса "върви" срещу мен – от тук идва големия брой сделки. Сделки под 10 лота ги правя за тест.



3) Миналия месец споделихте, че използвате основно технически анализ. На какво се доверявате повече – на конвенционален или вълнови анализ? Кои подходи и инструменти на съответния тип анализ използвате?

Конвенционален – само канали, фигури и трендлинии. НЕ използвам индикатори като RSI или MACD, въпреки че ги следя като цяло.

За Elliot Wave анализи – чета ги и мога да преценя дали са коректни, но не (мога да) изготвям сам.



4) Вградили ли сте допълнителни индикатори към платформата и ако не е тайна какви точно?

Не :-) Следя само RSI и хистограмата на MACD.



5) Има множество литература за технически анализ. Кои автори и книги бихте препоръчали на начинаещите във форекс търговията?

Настолната ми книга е "Technical Analysis Plain & Simple: Charting the Markets in Your Language" by Michael Kahn.

Тази "Getting Started in Technical Analysis" by Jack D. Schwager също е добра, но интересните глави въобще не са за "начинаещи".



6) Използвате и API, което е сравнително нова услуга на Делтасток АД. Как оценявате въвеждането й и до колко Ви помага? Смятате ли, че компютърът е по-добър трейдър от човека?

Ползувам API само за изчисление на един индекс, което е само "изтегляне" на курсовете на 5-6 двойки валути. Не го ползувам за търговия. Твърди се, че над 50% от спекулативната търговия на форекс пазара е "провеждана" от машини, но за сега аз не бих се доверил на компютър за търговия.

Да не забравяме, че краха на US борсите през 1987 година е изцяло дело на компютрите :-)



05.SEP.2007, http://www.deltastock.bg/

2007-09-01

Какво общо има кризата в ипотечния сектор на САЩ, с ... комарите

Какво общо има кризата в ипотечния сектор на САЩ, с ... комарите



Животът е доста интересен и ни изненадва отново и отново със своите неочаквани обрати.

Ето че кризата в ипотечния сектор на САЩ придоби още едно странно развитие.

Флорида е един от щатите, в които "затворените" домове са особено много. Т.к. в началото на 2001 година, цената на домовете във този щат бе сравнително ниска, а след това нарастна скокообразно, собствениците изтеглиха допълнителни кредити срещу вече ипотекираните (неизплатени) домове. Собствениците се почустваха богати, и решиха да по-обзаведат новите си домове с плазмени телевизори, DVD плеари, а защо не и с по някой друг басеин.

Както вече писах тук, в края на 2006 / началото на 2007 година, се оказа, че собствениците са "затънали" до шия в заеми, и нямат никакви пари. Домовете бяха "затворени" и т.к. банките и институциите не успяха да намерят купувачи, имотите продължават да са "затворени".

Т.к. никой не живее в тези домове, никой не ги и поддържа. Включително и скромните "басейнчета", които сега са станали развъдници на комари и други вредни насекоми.

Огромното количество mosquitos са "започнали" разпространяват болести, и в момента се обсъждат сериозни санитарни мерки за борба с тях.



(c) 01.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-08-21

Опасни играчки на Mattel, Barbie и FisherPrice

Здравейте,
преди няколко дни, прочетох статия в "24 часа", че някой от играчките на Mattel, Barbie, FisherPrice и други дъщерни фирми на Mattel, са опасни за децата т.к. съдържат оловна боя. Съобщението беше по скоро от сензационен характер, и не се споменаваше как да се провери дали играчките които вече са закупени са безопасни. Отне около 3 дни да намеря сайта на който може да се направи тази проверка и да проверя какво съм купил за мойто собствено дете.

Нека всеки който не мисли, че е застрахован провери на следния сайт за кои точно играчки става дума:

http://www.mattel.com/safety/us/

Остава да отидете и да проверите :-)

Една от въпросните играчки.

2007-08-17

Федералният Резерв понижи discount rate

Федералният Резерв понижи лихвеният процент по директните заеми към търговските банки (discount rate) с половин процент до 5.75%. В съпътстващо решението изявление се подчертава, че рисковете за забавяне на икономическия ръст са нараснали значително. Действието се предприема с цел да се осигури нормалното функциониране на финансовите пазари. Споменава се, че неблагоприятните условия на пазарите и високите лихвени проценти може да попречат на развитието на икономиката. FED гарантира, че следи внимателно икономическата обстановка и е готов на нови действия за да предотврати негативните ефекти за икономиката.

2007-08-07

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Как парите се "разрушават", дали не е застрашена цялата американска икономика



В петък миналата седмица (03.AUG.2007), Джим Крамер беше интервюиран в CNBC. По време на интервюто той изпадна в криза, полудя, и започна да обижда Федералния Резерв (FED), и да моли те да намалят основния лихвен процент. За повече, вижте приложеното видео :)

Очевидно, Крамер загуби доста пари от кризата в ипотечния сектор на САЩ :)

За да разберем в какво се състои тази криза трябва да се върнем назад във времето до 2000 година или даже по-назад.

В САЩ, както и у нас, а и в много други страни, цените на имотите растат неимоверно. Строи се с пълна сила. Печалбите и на строителните фирми, и на брокерите за недвижими имоти растат неимоверно. В тази среда, който има излишни пари, закупува имот, "държи" го 1-2 години и го продава на двойна и тройна цена.

Тези които нямат пари, но имат добри доходи (кредитен рейтинг), започват да теглят кредити за закупуване на имот. Схемата работи добре, т.к. лихвата платена по кредита е нищожна в сравнение с поскъпването на имота. Печалбите започват да текат и за банките и за кредитополучателите.

Точно в този момент, някакво банково социологическо проучване показва, че хората с по-малки доходи и с по нисък кредитен рейтинг е по-вероятно да са "по-честни", т.е. е по-вероятно да изплатят кредита си. Дори и кредита да не бъде изплатен, банката има на разположение имота, чиято цена неколкократно надвишава цената на кредита.

Появяват се т.н. Interest only loan за които вече писах. Появяват се също кредити от тип carry trade, за които също писах (но по-често в японски йени).

За да стимулира икономиката на САЩ, Федералният Резерв намалява основния лихвен процент до много ниски нива, което допълнително намалява лихвите по кредитите. Президентът на Федералният Резерв - Алън Грийнспан "излиза по телевизията" и казва - "Защо не вземете кредит с плаваща лихва, погледнете колко е нисък основния лихвен процент".

Еуфорията набира пълна сила - хората с добър кредитен рейтинг купуват второ и трето жилище, хората с нисък и лош кредитен рейтинг започват да лъжат за доходите си, за да получат ипотечен кредит. Банките от своя страна не проверяват кредитополучателите, защото самото жилище е вид осигуровка, и банката "ще го лапне" при евентуален проблем с плащанията.

Появяват се финансови институции, често притежавани от известни банки, които започват да отпускат кредити срещу много високи лихви, достигащи до 30% за година, на хора без какъвто и да е кредитен рейтинг - групата наречена sub-prime.

Появява се също така т.н. piggyback loan - кредит, при който "самоучастието" в покупката на жилището (около 10% за САЩ и около 15-30% за България), се разпределя като част от кредита. С други думи - хората могат да закупят жилище, без да платят и 1 цент.

Еуфорията вече може да се оприличи на буря - "куцо и сакато" вече участвува в пазара на недвижими имоти.

През 2004-2005 година, Федералният Резерв започва да повишава основния лихвен процент с 0.25% всеки месец. През 2006, ОЛП достига 5.25%. Т.к. повечето кредитополучатели ползуват кредити с плаваща лихва, техните вноски нарастват неимоверно. Доста от кредитополyчателите не успяват да платят вноските си, и продават едно или няколко от жилищата си. Тези продажби са на доста високи цени т.к. почти никой не вижда идващата криза.

Годината е вече 2006 - 2007.

Тук можем да вметнем, че някой инвеститори, като например Мат Симънс, си продават жилищата на "космически" цени, и започват да живеят под наем :)

Групата от sub-prime кредитополучатели "изгърмява" малко след хората които изплащат по 3-4 ипотеки, част от които вече са продали имотите си. Пазара бива "наводнен" със жилища, които се продават на доста високи цени. За да бъдат продадени, тяхната цена трябва да спадне, но никой не желае да понижи цената. По тази причина, институциите които са дали кредити на sub-prime групата започват да фалират един по един.



До тук историята засяга само хората от sub-prime групата и банките/институциите, които са им отпуснали кредити, НО...

Тъй като, цените на имотите са спаднали, а пазар почти няма, "нормалните" кредитополучатели, решават да продадат своите 2-ри и 3-ти жилища, докато все още са на печалба. Някой решават да не плащат вноските си, и да загубят 2-рото си жилище, т.к. то не може да бъде продадено. Големите кредитни банки не фалират, но техните приходи намаляват доста.

Тъй като големите банки не са глупави, те решават да направят специален вид ценни книжа - облигации, съдържащи различни видове задължения - по кредитни карти, потребителски кредити, кредити за коли, sub-prime кредити (!!!) и какво ли още не. По този начин се създава един огромен общ фонд, който струва да речем 100 милиона долара. Този фонд след това бива разделен да речем на 200 равни части, с цена $500,000 всяка. Забележете, че във всяка от тези части има "малко" sub-prime. Така оформените облигации получават най-висок рейтинг (AAA), тъй като те са "приготвени" от големи и уважавани банки. Облигациите биват продадени на борсата на големите американски фондове (като този управляван преди време от Джим Крамер), а банката си връща парите в пълен размер, даже с печалба.

Скоро се разбира, че тези облигации няма да бъдат изплатени, фирми като "Стандарт енд Пур" намаляват техния рейтинг, и облигациите губят стойността си. В статията ми Банкиране с частичен резерв, аз показах как банките могат да създадат пари от нищото. Ето тук виждаме обратния процес* - разрушаване на парите (които са създадени от нищото)

Къщата за която е бил изтеглен заем от 1 милион долара, е струвала толкова само защото Г-н Смит и Банката са смятали така, къщата очевидно има някаква стойност, но тя е далеч по-ниска от този 1 милион.



Мат Симънс скоро каза, че бившата му къща му е обявена за продан за цена 1/2 от тази на която я е продал, и че скоро смята да я купи обратно, но не и преди цената да падне до 1/3...

Като заключение ще спомена, че краят на проблемa е отворен. Засега излъгани са предимно вложителите с големите инвестиционни фондове, т.е. американските "трудещи се", но никой не може да каже до къде ще се разпространи този "токсичен" проблем в бъдеще.

Оказва се също така, че подобен проблем се "заформя" и във Великобритания, след като Bank of England повиши основния лихвен процент до 5.75%.

Подобен проблем няма да има скоро в България или Европа, където основния лихвен процент е 4.00%



* Idea based on Money is Also Destroyed by M. A. Nystrom
(c) 07.AUG.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-07-27

Анализ на българските инвестиционни фондове

Анализ на българските инвестиционни фондове


Днес имах разговор с един читател на www.novini.net . Той ми зададе въпроса, кой фонд търгуващ на БФБ в България е най-добър, и дали фонда на Капман не е пирамида. След това ми изпрати файл който беше нещо като проспект на българските фондове, заедно със реализираната доходност до момента. Този файл ме наведе на различни "размисли", в следствие на което направих следната сравнителна таблица.

Когато даден човек реши да инвестира във фонд, той очаква по висока доходност от колкото ако парите му са на депозит в някоя банка. Също така, човека очаква доходността му да е по висока от инфлацията в страната. Все пак инвестицията във фонд е рисково начинание.

В България, лесно може да се намери депозит със 7-8% годишна лихва. Тъй като при депозита, парите са "замразени" за цяла година, вместо това аз използувах основния лихвен процент на БНБ, който е 3.84%. Оказа се, че има фондове които *НЕ* постигат тази доходност.

Може много да се спекулира колко е точно инфлацията в България. Затова реших да ползувам официалната инфлация според даните на НСИ - до момента - 2.20%. Според БНБ средната инфлация за миналата година е 7.30%. Оказа се, че има фондове чиято доходност е *ПО-НИСКА* от инфлацията за 2006 година.

Поправка (27.JUN.2007 16:45):
Инфлацията за последния месец по данни на НСИ вече е 5.6%.
Това е по голяма стойност от стойността на основния лихвен процент, което вече е "нормално".

За да се определи колко добре един фонд се справя със своите задачи, трябва да се сравнят неговите резултати с борсовите индекси. За незапознатите ще спомена, че борсовия индекс се калкулира по някаква формула, въз основа на цените на няколко акции. В България има 2 важни борсови индекса SOFIX (индекс на "големите" фирми) и BG40 (вклщючващ 40 различни фирми). От началото на 2007 година, SOFIX е нарастнал 15%, а BG40 - 55%. Оказва се, че около 10% от фондовете не са постигнали 15%, и нито един не е постигнал над 55%.

Важно е да се отбележи, че някой от фондовете не инвестират в акции, а в други "инструменти", например облигации. Тяхната дейнотст не може да се прецени, сравнявайки ги със SOFIX или BG40.

Явно фондовете постигнали над 20-25% за годината, не са пирамиди, а по-скоро са инвестирали по-умерено и в повечето случаи - не само в акции. За фондовете постигнали под 20%, просто ще замълча.


#Инвест. фондДоход
юли.07
%
Инфл.
юли.07
(НСИ)
ОЛП
юни.07
(БНБ)
Инфл.
2006
(БНБ)
SOFIXBG40
  %2.20
5.60
3.847.3015.3155.05
1ДФ Капман Макс44.1800     
2ДФ Статус Нови Акции42.0577     
3ДФ Юг Маркет Максимум38.4405     
4ИД БенчМарк Фонд-235.5100     
5ИД Адванс Инвест33.2800     
6ДФ Ти Би Ай Динамик33.2000     
7ИД Елана Високодоходен Фонд33.1900     
8ДФ ОББ Премиум Акции33.0467     
9ДФ Алфа Индекс Топ 2030.9900     
10ДФ Елана Балансиран Доларов Фонд28.8500     
11ДФ Елана Балансиран Евро Фонд27.2800     
12ДФ Стандарт Инвестмънт Балансиран Фонд24.8238     
13ИД Капман Капитал24.8200     
14ДФ ДСК Растеж23.4104     
15ДФ Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд23.4041     
16ДФ КД Акции България23.1400     
17ДФ Адванс Източна Европа22.2100     
18ИД ОББ Балансиран Фонд21.0369     
19ДФ Ти Би Ай Хармония20.5100     
20ДФ БенчМарк Фонд-119.4300     
21ИД КД Пеликан17.1000     
22ДФ ДСК Баланс16.1076     
23ДФ БенчMарк Фонд-315.1700     
24ДФ Ти Би Ай Комфорт11.6500     
25ДФ Алфа Индекс Имоти11.4600     
26ДФ КД Облигации България8.4000     
27ДФ ОББ Платинум Облигации5.1105     
28ИД Златен Лев5.0600     
29ДФ ДСК Стандарт3.0403     
30ИД Ти Би Ай Евробонд2.9900     
31ИД Елана Еврофонд2.4700     

© 27.JUL.2007, Николай Михайлов

2007-07-24

Guest Article: Не вярвам франчайзингът в недвижимите имоти да има голям успех у нас

С любезното съдействие на г-н Милчо Матев, Ви представяме следното интервю за франчайзингът при агенциите за недвижими имоти:



Не вярвам франчайзингът в недвижимите имоти да има голям успех у нас


Интервю с г-н Милчо Матев, управител на агенция ИМОТИ-ВАРНА за франчайзинга в сферата на имотите

- Г-н Матев, знаем вашето отрицателно отношение към франчайзингодателите в областта на недвижимите имоти. Защо Вие реагирате така?

- Франчайзингът (franchising) е една доста разпространена форма на правене на бизнес в икономически развитите страни. Той позволява сравнително малки и неопитни компании бързо да развият дейност в някаква сфера, като използват известна търговска марка и концепцията за правене на бизнес на франчайзингодателя.

- Нека да поясним малко по-подробно за читателите...

- Франчайзингът на практика е даване под наем от франчайзингодателят на търговска марка(бренд), лого и цялостната концепция за правене на бизнес на франчайзингополучателя. Обикновено франчайзингодателя поставя строги изисквания към продуктите и услугите, които са предмет на договора.Собствеността върху развивания бизнес обаче си остава на франчайзингополучателя, т.е той е в някаква степен независим. За правото да ползва по-горепосочените права франчайзингополучателя заплаща първоначална еднократна такса за включване и по-нататък ежемесечни комисионни(наричани още роялти).

В недвижимите имоти сега наблюдаваме т.н. мастерфранчайз, което означава, че франчайзингодателят е предоставил правата на веригата за дадена територия, в случая България, на избрания мастер франчайзополучател, който от своя страна да развие франчайз концепцията на територията на страната, като от своя страна продава франчайз права на крайни получатели. Такива чужди франчайзинги, до колкото съм запознат, в България в областта на недвижимите имоти са RE/MAX, ERA и Century 21, а има също и някои наши вериги.

- Казаното до тук звучи добре, така че на какво се базира недоволството ви?

- Лично аз много се дразня от начина,по който част от тези мастерфранчайзингополучатели се опитват да си спечелят клиенти и от начина им на водене на реклама. Например,една от посочените по-горе фирми обявява,че са направили проучване на пазара и установили,че 93% от българите живеят в собствено жилище. Първо, това е факт, публично известен ни от статистиката и второ с какви ресурси, опит и знания по статистика разполагат от този мастерфранчайз (с екип едва ли по-голям от десетина човека), че да правят такива проучвания, които са по силите само на Националния статистически институт. Или пък дават интервюта, в които се изказват псевдокомпетентно за състоянието на пазара на недвижими имоти и то в цялата страна - такива изказвания аз мога да приема от големите български вериги агенции, със собствен и реален поглед върху пазара, но не и от продавачите на франчайзинг, без някакъв особен опит в посредничеството с недвижимости у нас.

Друг пример-от друг франчайз ни заявяват,че до 5 години едва ли не всички независими агенции ще фалират и ще останат само те на пазара. Нещо,което не е факт в нито една страна по света. Или от позицията на някакви ментори да се опитват да ни учат как се продават имоти. И то хора, чиито опит в този бизнес е меко казано символичен. Никой няма да стане свръх професионалист, ако си окачи на сутринта табела с някоя известна марка.

Всъщност, тези няколко примера илюстрират начина,по който се опитват да си правят евтин ПР и то на гърба на работещите агенции. Според мен това се разминава и с изискванията, които те които те предварително заявяват, че ще спазват във своята работа.

Аз пък ще кажа нещо друго. Не вярвам франчайзингът в недвижимите имоти да има голям успех у нас. Българинът е творец и индивидуалист и не очаквам да се хвърли презглава да го учат как да прави бизнес в собствената му страна (с което в никакъв случай не омаловажавам обучението и международния опит). Вместо да дава тези големи суми пари-15 000Е -20 000Е на франчайзингодателя, а също и част от комисионните от всяка сделка, по-добре да ги инвестира в собствения си бизнес-в офис техника, обзавеждане, обучение, реклама, софтуер и т.н. И в подкрепа на думите си ще кажа,че до преди 10-15 г. у нас нямаше на практика никакъв пазар на недвижими имоти и на практика никакви пазарни отношения в обществото. И да погледнем сега имотния сектор, да отворим големите сайтове за недвижимости, да посетим големите световни изложби и ще видим, че българските агенции са представени навсякъде много добре. И всичко това се постигна за този толкова кратък срок, естествено, без намесата на някой франчайзингодател! Моето мнение е, че българските агенции са вече на световно ниво. Доказва го и работата на чужди агенции, отворили офиси у нас и чиято работа едва ли е по-добра от тази на нашите посреднически фирми.

Още нещо-без да обиждам някого, ако някоя агенция не може сама да си организира работата, да си подбере и обучи персонала, да си развива бизнеса и да купи франчайзинг ,то тя ще си остане една слаба агенция.

А на мастерфранчайзите у нас пожелавам да са по-внимателни, като си правят PR; да уважават интелигентността на българина и да внимават с прогнозите, защото може да им се наложи сами да се хванат за работа и да работят като агенции.А това не е лесно!



Интервюто на в-к "Борса имоти".

2007-06-20

Interest only loan вече и в България

Interest only loan вече и в България



Българинът вече може да кандидатства за Interest only loan (незнам защо наречен "револвиращ кредит")

Повече по темата в Investor.bg:
Револвиращ кредит намалява вноската за жилище с 28%

Нека да разгледаме някой пасажи:
Надеждата на този кредитополучател е след седем години да има по-високи доходи и реално да отложи голяма част от бремето на кредита си за тогава.
Интересно твърдение, наистина бъдещето е светло, но да знаеш че не си изплатил нищо е доста глупаво решение :)
А за клиента е много по-добре главницата да „чака“ за изплащане след например 25 години, когато може да се изтегли нов кредит или да се продаде жилището, когато то би трябвало да е поскъпнало значително. През целия този период при такъв продукт бихме плащали не 11% годишно, а 7% и по-малко ако лихвените нива в България се доближат до европейските, а именно около 4%.
Харесва ми разсъждението, няма нито една дума "АКО". :)
"Да изтеглим нов кредит, за да изплатим стария" е един известен похват, който се ползва широко в САЩ.
Дали жилището дали ще е по-скъпо, зависи от части от инфлацията. Но лихвата на кредите зависи от основния лихвен процент, който се увеличава с инфлацията.
Причината хората да взимат такива кредити е очакваното повишение на цените и продажба на имота, с която да се изплати първоначалният кредит и да остане печалба.
Да печалба ще има най-вероятно, но обезценена от инфлацията.
В Западна Европа голяма част от жилищата се купуват с кредити, по които се плащат само лихви, без главница, поясни банкерът *******. Това означава, че месечните вноски са по-ниски, но също така след 20 години кредитът изобщо не е изплатен, ами стои в целия си размер за плащане.
Да... тогава банката, ще изкара още "малко" пари, като ви кредитира отново.


(c) 20.JUN.2007, Nikolay Mihaylov

2007-06-14

Централната банка на Швейцария повиши лихвения процент на 2.5%

Централната банка на Швейцария повиши лихвения процент на 2.50%. Повишението е от 0.25%. Очаква се повишение с още 0.50 % до края на годината, и процента да достигне до 3.00%.

Това повишение най вероятно няма да се отрази на американскити и другите борси, тъй като там за carry trade се използува японската йена,
но ще се отрази негативно на пазара на имоти в Румъния, Австрия и останалата част от Европейският Съюз.

Българинът в момента е "бомбардиран" от реклами за жилищни кредити в CHF, чиято "плаваща лихва" вече е повишена с 0.25%.



Още по темата carry trade:



(c) 14.JUN.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-06-12

Carry Trade и фондовите борси в САЩ

Carry Trade и фондовите борси в САЩ



През април.2007 написах статията "Carry trade банкови кредити". Тя обясняваше защо заемите в швейцарски франкове са с толкова ниски лихви, и защо (според мен) не е добре да се работи така. В последните един-два месеца този феномен carry trade стана толкова голям, че един водещ европейски финансист каза (цитирам свободно) "Вече няма борси, няма валути, има само carry trade". По тази причина реших да разгледам още веднъж този феномен, от борсовата му страна, която влияе на американската и другите световни фондови борси, а може би и на българската. Ако американската борса се "срине", причина за това ще е carry trade.

В началото бе Япония.

Още групата "НЛО" пееха "повечко работят там обаче". Японците работят, произвеждат стоки и спестяват пари. Стоките биват изнасяни предимно в САЩ, а парите биват депозирани в някоя японска банка, срещу нищожна лихва. За да се стимулира износа японската централна банка (BOJ) поддържа йената изкуствено слаба. Йената се обезценява всеки ден, а стоките изнасяни от Япония са с все по ниски цени. Това изкуствено обезценяване, е свързано с много нисък основен лихвен процент - около 1%.

Ако основния лихвен процент в дадена държава е нисък, това значи, че банките "дават" заеми с ниски лихви. В този момент се появяват следните три типа "играчи".

Когато един огромен американски взаимен фонд получи заем от 100 милиона USD (заемът е в японски йени) с лихва 1%, той би могъл да инвестира тези пари по няколко начина

  1. Да закупи облигации (Държавни ценни книжа на САЩ, US Government bonds), които носят лихва от около 5%.
  2. Да направи срочен влог в Австралия или Нова Зеландия, който носи лихва до около 8%.
  3. Да инвестира на борсата в САЩ, Хонг Конг или друга фондова борса.

При първия вариант, за фонда, накрая на годината остава печалба:

5 % печалба от лихва минус 1% дължима лихва = 4%, което на 1 милион USD е 40'000.00 USD.

Горната цифра за 100 милиона е 4'000'000.00 USD. Това са 4 милиона от нищото, печалба "на гърба" на японските работници :-)

Разбира се другите варианти са доста по доходоносни, затова фондовете не се ограничават до сделки с облигации. Всеки ден на американските борси се "въртят" пари от carry trade. Това е и една от причините американските борсови индекси да се покачват независимо, че според много икономисти би трябвало да спадат. При всеки спад, големите фондове закупуват нови акции с тези виртуални пари и цената се покачва заради огромните покупки.

На следващата графика е показан индекса S&P 500, който е показател за американската икономика, а с тънка линия - индекса на японската йена (изчислява се на базата на обменния курс на йената срещу няколко валути).

S&P 500 и Yenn index.

Виждаме, че в последната година, всеки спад на американския пазар е свързан със повишаване на курса на йената.

Това е така, защото заемите от фондовете са взети в йени, и после са обменени в USD. При връщането на заемите, фондовете трябва да върнат йени, за което трябва да обменят USD в йени. В този случай фонда би могъл да загуби пари, от обменния курс, затова логичната реакция е да се продадат всички налични акции или облигации и да се закупят йени. Точно това се случи в края на февруари.2007.

Негативните последици от carry trade за САЩ, Япония и фондовите борси са много -

  • "неочаквани" спадове на борсовите индекси.
  • "разбиване" на борсата на САЩ, където вече има повече спекулатори от инвеститори.
  • повишаване на инфлацията в САЩ (не директно)
  • "изнасяне" и контролиране на дълга на САЩ във други държави като Япония (чрез облигации).
  • "разбиване" на японската банкова система (за сметка на подобряване японската икономика).


(c) 12.JUN.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-06-11

Съотношение на BG40 към EUR

Съотношение на BG40 към EUR



Тази статия е логично продължение (домашна работа:-) ) на статията "Съотношение на BG40 към различни световни борсови индекси, петрол и злато" е изследването на индекса BG40 към цената на EUR-ото.



Методология:

  • За съжаление, не успях да намеря цена на дневна база. Показаните цени са на месечна база, средно аритметични.
  • За показател на EUR-ото е използуван курса EUR/USD, който е леко различен от EUR index XEU, който исках да ползувам защото измерва еврото срещу няколко валути (а не само срещу USD), но разликите са минимални.



Графиката изглежда различно от публикуваните в предишната статия. Както виждаме, съотношението е спадащо до Януари 2006, а след това е растящо.

Този спад и покачване е доста подобен на USD/BGN, разгледан в предишната статия.

Дали това означава, че нашата икономика е доларизирана?,
или пък означава, че в момента в който долара започне (ако започне) да расте спрямо еврото, борсовия индекс BG40 ще започне да спада (и то по-бързо от обезценката на EUR-ото), оставям на читателя :-)

Според мен тази графика е такава, защото българската икономика е била и продължава да е европейска (каквото и да означава това), а и защото обменния курс EUR/BGN е фиксиран.



(c) 11.JUN.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-06-07

Съотношение на BG40 към различни световни борсови индекси, петрол и злато

Много хора си задават следните въпроси:

  • Къде икономически сме ние българите?
  • Има ли смисъл да се инвестира на БФБ (Българска Фондова Борса) и въобще печели ли се там?
  • Дали да вложа парите си във фонд който инвестира в САЩ, или в Европейският съюз, или да закупя злато?

Еднозначен отговор на тези въпроси, може да се даде с алализа на съотношенията на индексите. Този анализ най-често се прави от инвеститори в минни компании (GOLD : Gold Stocks ratio), но е доста полезен и за нормални акции и индекси, даже за цели борси и пазари.

Такъв анализ, най-вероятно е правен до момента, но до момента никой не е публикувал нещо подобно българското интернет пространство.



Въведение в анализа на съотношения:

Преди да разгледаме анализът на съотношенията на БФБ (Българска Фондова Борса), нека разгледаме какво всъщност показват съотношенията и за какво можем да ги ползуваме.

Един от най-простите примери е обменния курс на USD/BGN (фиг.1). Ето някой много важни наблюдения които може би ще ви се сторят очевидни, но ще ги споменем въпреки това.

  1. Графиката показва колко струва 1 USD измерен в BGN.
  2. Колкото стойността на съотношението е по-висока, толкова първия елемент от съотношението (USD) е "по-силен".
  3. Колкото стойността на съотношението е по-ниска, толкова втория елемент ор съотношението (BGN) е "по-силен".

Наблюдението показва, че от Януари 2005 до Декември 2005, долара е растял, а от Януари 2006 до Декември 2006 - спадал. Т.е. ако един инвеститор е "обърнал" парите си от BGN в USD на 01.01.2005, и ги е държал така до 01.01.2006, след което ги е "върнал" в BGN, той би бил постигнал много висока печалба - около 28% (това обаче можем да разберем чак сега през 2007 година).

фиг.1 USD : BGN

Какво обаче би се получило, ако разделим два борсови индекса, или борсов индекс на валута? Тези съотношения, като стойност не значат нищо, но ни показват различни и може би важни насоки на борсата.

Такива анализи има много за американските борсови индекси, почти няма за европейските, и няма публикации за БФБ.



Методология:

Този пасаж би могъл да се изпусне ако не се интересувате до колко са точни графиките показани по долу.

  • Стойностите са дневни, цени на затваряне.
  • За стойности на официалните празници са приети цените на затваряне на последния работен ден.
  • За стойности на петрола са приети стойностите на фонда US OIL FUND ETF (AMEX:USO). Тъй като изменението на последния е право пропорционално на цената на суровия петрол, това не се отразява на съотношението.
  • За стойности на златото са приети стойностите на фонда STREETTRACKS GOLD (NYSE:GLD). Тъй като изменението на последния е право пропорционално на цената на суровия петрол, това не се отразява на съотношението.
  • За измерител на американската икономика (борса) е приет Dow Jones Industrial Average. Това са големите американски фирми - "сини чипове" и изборът е може би грешка, но към писането на статията нямах стойностите на S&P 500. Изменението на DJIA е "почти" право пропорционално на S&P 500, така, че в случая поне аз го приемам за правилно.
  • От европейските индекси съм избрал немския индекс DAX. Този индекс не би могъл да представя цялата икономика на Европейският Съюз, но поне може да се направи сравнение с Германия.
  • Не е показано сравнение с индекса на борсата в Хонг Конг, който има по-висока възвръщаемост от BG40 - поне за сега.


Домашна работа:

  • Сравнение с индекса на борсата в Хонг Конг.
  • Сравнение с USD индекс или USD/BGN или обратен EUR/USD


Графики:

BG40

Широкият индекс на БФБ - BG40

SOFIX

Индекса на българските сини чипове. - Забележете, че след средата на януари.2007 индекса е спадал, докато BG40 се е търгувал около едни и същи нива ("настрани").

BG40 : SOFIX

Тук вече ясно се вижда, че "по-силният" индекс е BG40, особено след началото на 2007 година.

BG40 : DJIA

Възвращаемостта на BG40 е по-висока от инвестиране в американски акции.

BG40 : DAX

Възвращаемостта на BG40 е по-висока и от инвестиране в немски акции, но % по-високата възвращаемост е по-нисък от съответния на американските акции.

BG40 : Петрол

Изглежда, че повишението на цената на петрола не влияе особено на българските фирми участнички в BG40. Възвращаемостта на BG40 е отново по-висока.
(за съжаление нямахме данни за USO преди 01.04.2006)

BG40 : Злато

Цената на златото е "измерител" за инфлацията, и златото е във възход от 2000 год. Златото направи връх през март.2006. След март.2006 златото коригира и не "отчита" инфлацията "правилно". Подобно на петрола, индекса BG40 отново има по висока възвращаемост от тази на златото.



(c) 07.JUN.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-06-01

Guest Article: Критичен поглед върху "Немирството на Парите" от Милтън Фридман

Милтън Фридман

Намерих тази статия в интенет написана от незнаен автор :-)

В статията се говори (отново) за това какво са парите, какво предизвиква инфлацията, а също и за златния стандарт.

Книгата на Фридман е преведена на български и може да бъде закупена от интернет.

Николай



Критичен поглед върху "Немирството на Парите" от Милтън Фридман

Милтън Фридман е един от най-ярките представители на Неокласическият икономически модел. Този модел е наричан още и неомонитаристки. Тъкмо с проблемите на монетаризма се занимава и Фридман в своята книга “Немирството на Парите”. Според него монетарната теория е измамно проста, но крие изключителна сложност. Това се отнася и за монетарната история. Самият автор посочва, че често се е изумявал от последиците от наглед незначителни промени в монетарните институции, а в същото време самите монетарни структури изглеждат чудновати от една гледна точка, а често се оказват просто друг вариант на нещо приемано от нас за даденост.

Не напразно Фридман започва книгата си с една особена глава, разказваща за каменните пари, които хората на най-северния остров от групата Яп от Каролинските острови използвали, той прави това тъкмо, за да покаже колко подвеждаща може да бъде външността. Най-големият каменен кръг (това били парите на островитяните), който някога бил изсичан се намирал на дъното на морето, т.к. салът с който го превозвали потънал, но семейството на което е принадлежал все пак се считало за богато, т.к. всъщност камъните никога не напускали собствениците си при сключване на търговска сделка и за това нямало значение дали се намират на дъното на морето или пред дома на собственика им. Важно било, както и при всяка друга разменна стока, че в тяхното изсичане бил вложен определен труд. Когато германците трябвало да наложат данък върху островитяните те просто сложили черни кръстчета на камъните и макар, че те пак си стояли на същите места, това имало незабавен ефект върху населението. Другият пример, който Фридман посочва е този с Френската банка, която поисква да обърне количеството долари които държи във Банката на Федералния резерв в Ню Йорк в злато. За да не се транспортира златото през океана, то бива преместено от едни чекмеджета в трезора на банката в Ню Йорк в други, но с етикет посочващ, че златото в тях принадлежи на Франция. Това просто действие, подобно на поставянето на черните кръстчета върху каменните пари на жителите на Яп, води до това, че американският долар става по-слаб от френската валута, а златният резерв на Франция нараства докато този на САЩ намалява, т.н. “изтичане на злато”. С това сравнение Фридман доказва колко важна в монетарните въпроси е видимостта, илюзията. Истината според него е, че нашите пари са точно толкова истински, колкото и каменните, но просто ние ги приемаме като по-реални от тях.

Във втората глава на книгата си Фридман се опитва да изрази същността на монетарната теория по най-ясния начин. Той посочва, че терминът “пари” има две съвсем различни значения в ежедневната реч. Едното в смисъл на поток от постъпления – седмични, месечни, а другото в смисъл на налични пари, като актив, част от богатството на някого. Фридман се опитва да използва термина тъкмо във втория смисъл. Хартиените пари са “законно платежно средство”. Това означава, че държавата ги приема за изплащане на задълженията към нея, както и, че съдилищата също ги приемат за погасяване на всякакви задължения. Фридман обяснява, че частните лица в частните сделки също ги приемат, защото са уверени, че и останалите ще ги приемат. Следователно хартиените пари имат стойност просто защото всички мислят, че те имат стойност. Това важи в същата сила и за каменните пари, т.е. според автора, цялата ни парична система съществува заради всеобщото приемане на нещо, което не е нищо друго освен фикция. Като доказателство според Фридман могат да послужат множеството периоди на инфлация в историята. Те демонстрират силата на тази фикция, но и нейната полезност. Той посочва, че са необходими много високи темпове на инфлация, за да се откажат хората от използването на инфлационните пари. Дори тогава хората те не се връщат към бартера, а приемат валута – заместител или започват да използват определени предмети като пари. Фридман посочва, че не е ясно какво определя кой конкретен предмет да се използва като пари. Отговор може да се даде обаче на един по-важен въпрос: какво определя стойността изразена чрез стоки и услуги на който и да е предмет приеман като пари, дори и на парчето хартийка. Когато парите са се състояли от сребро, злато или някакъв друг предмет, който имал непарична употреба, или от изпълнимо обещание да се плати конкретно количество от този предмет е възникнала заблуда. Заблудата, че за парите е съществено да се състоят от някаква стока, така че логическият източник на тяхната разменна стойност да е разменната стойност на тази стока. Според Фридман е възможно полезността на предметите за потреблението да е играла роля, за да придобият те статут на пари, но след като вече са го придобили върху разменната им стойност влияят други фактори. Всъщност, след 15 август 1971 г., когато Ричард Никсън прекратява споразумението от Бретън Уудс, парите са чисто книжни, т.е. те нямат практически никаква стойност като стока сами по себе си.

За да продължи да изясняването на това което е монетаризма, Фридман се спира на въпроса за паричната маса. Той посочва, че тя е такава, каквато естествено я направят паричните власти. Но решенията на паричните власти зависят от множество фактори. Тъкмо от натиска оказван от тези фактори зависи и как паричните власти упражняват властта си да увеличават или намаляват количеството пари в обръщение. Според автора това тяхно действие в някои случаи е имало благоприятни последици, но по-често е въздействало негативно, поради несдържаност. Така се е стигало до ускоряване на инфлацията и до множество депресии в икономиките през историята.

Следващият въпрос с който Фридман се занимава е за търсенето на парите, защо обществеността е съгласна да държи точно това количество пари, което са пуснали в обръщение паричните власти. Според автора, за да се отговори на този въпрос трябва да се разбира кое е номиналното и кое реалното количество пари. Това което е количеството на парите като парични знаци в обръщение и това, което тези пари могат да купят в стоки и услуги. Фридман посочва, че обществеността определя второто чрез своето търсене на пари. Факторите които определят какво количество пари в брой искат да имат хората – полезността на запасите от налични пари, като покупателна способност, цената на владеенето на запаси от налични пари. Полезността се изразява най-вече в основната функция на парите – отделянето на акта на продажбата от акта на покупката, като благодарение на тях се избягва неефективния бартер. Цената на владеенето се изразява в няколко момента. Първо натрупването на запасите от налични пари – спестяването, изисква въздържане от потребление. Възможно е със самото натрупване да са свързани и други разходи, като лихви. Като цена може да се разглежда и изменението в реалната стойност на валутата в която се намират паричните активи, като когато тя се повишава, естествено е по-благоприятно да се държат пари в брой. Все пак една от основните причини да се държат пари в брой е, че при тях почти няма несигурност за номиналния доход, но си остава несигурността относно реалния, а това което е от значение са именно реалните величини. Т.е. именно нестабилността на инфлацията действа като отрицателен стимул за държане на пари.

Следващият момент върху който Фридман се спира е съгласуването на предлагането и търсенето. Чрез разглеждането на една хипотетична ситуация, където книжните пари са единственото средство за размяна и където населението предпочита да държи пари в брой заради несигурността, авторът стига до извода, че полезността на парите за обществото като цяло не зависи от количеството им. Това което има значение са измененията в количеството пари и в условията на тяхното търсене. За да докаже това, Фридман, в своя хипотетичен свят, пуска пари от хеликоптер в няколко различни вариации, като в крайна сметка изводът който прави е, че на всеки човек по отделно парите от небето изглеждат като златна мина, но когато обществото се е приспособило към новото положение, всички са в по-лошо състояние от началната ситуация. Този контраст между видимостта за отделния човек и реалността за обществото Фридман определя като основния източник на монетарните немериства. Всичко това той обобщава чрез уравнението на Фишър – MV=PT или неговият по-нов вариант MV=PY, където М е номиналното количество пари, V е скоростта на обръщението - колко пъти средно една парична единица се използва за покупка в определен период от време, Р е средната цена или индекс на средната цена, Т е индекс на общото количество закупени стоки, а Y е реалния доход или РБНП. И все пак, нарастването на количеството пари няма друг ефект освен повишаването на цените на труда и на стоките. Измененията в търсенето на парите могат да имат същият ефект. Според Фридман, изводът е, че значителните промени в цените или в номиналния доход почти винаги са резултат на изменения в номиналната парична маса, а рядко в резултат от изменения в търсенето на пари. Той прави и още няколко важни заключения. Съществува постоянна, макар и според него неточна връзка между темпа на нарастване на количеството пари и темпа на нарастване на номиналния доход. Ако едното нараства бързо, същото важи и за другото. В краткосрочен план обаче, тази връзка е трудно забележима. Нарастването на дохода към настоящия момент няма пряка връзка с нарастването на паричната маса в същият този момент – то зависи от това как са нараствали парите в миналото. Разликата във времето между изменението в ръста на паричната маса и изменението в темпа на инфлацията е в порядъка на две години. Според Фридман съществуват сериозни основания за твърдението, че монетарната криза предполагаща значителен спад в количеството пари е необходимо и достатъчно условие за голяма депресия. Според автора, инфлацията винаги и навсякъде е монетарно явление – възниква когато количеството пари в обръщение нараства по-бързо от продукцията.

В следваща глава на книгата си Фридман разглежда т.н. престъпление от 1873 г., свързано със Законът за сеченето на монети издаден в САЩ през същата година. Преди гражданската война в САЩ съществувал т.н. биметален стандарт, т.е. монетите в страната били сечени както от злато така и от сребро, като за целта двата метала били изкупувани от държавата. След 1834 г. обаче, златото се установило като действащ стандарт. По време на войната се наложило преминаването към хартиени пари, за да се осигури нейното финансиране. Златото и те били в обръщение едновременно при плаващ обменен курс. В спорният закон от 1873 г., който цели връщането към положението от преди войната обаче, не се споменава употребата на сребърния долар и неговото сечене и това слага край на биметализма в САЩ. Защитниците на среброто наричат това “престъплението от 1873 г.”. Въпросът на който Фридман се опитва да отговори е дали наистина е имало престъпление. Ако се вярва на историите за продажни сделки, то престъпление е имало, но всъщност никога не са били представени реални доказателства за тези твърдения. Но изпускането на текста за сребърния долар, според автора е било преднамерено, като са се отчели вероятните последици и са били намерени за желателни. Фридман счита, че законът изпреварил бъдещето. Той има огромни последици, т.к. е имало възможност за вероятно понижение на световната цена на среброто в сравнение с цената на златото. След откриването на златни залежи в Калифорния и Австралия, и преминаването на европейските страни към златен стандарт след 1870 г., нарастването в съотношението между цените на златото и реброто се увеличило. Последиците за САЩ от въвеждането на златния стандарт са много интересни. Рязко се покачила, разбира се цената на златото в сребро, но това което било по-съществено е, че т.к. златото станало по-дефицитно спрямо общата продукция, цената на златото в стоково изражение нараснала, а номиналното равнище на цените спаднало. В допълнение на това намаля и скоростта на обръщение. Ефектът от тези последици е дефлация продължила от 1875 – 1896 г., както в САЩ, така и във Великобритания. Възникнали недоволства и това засилило позициите на Партията на зелените банкноти в САЩ, което довело до спирането на изземането на банкнотите започнало след Гражданската война. Партията на зелените банкноти виждала в тях начин за заместване на дефлацията с инфлация. От тази инфлация имали нужда производителите на сребро, както и фермерите, чиито задължения в такъв случай биха намалели, а цените на продукцията им биха се увеличили. Производителите на сребро имали достатъчно добро представителство във властта, за да създадат притеснение, че тяхното сребро ще предизвика такава инфлация, че САЩ да се откажат от златния стандарт. Това притеснение наложило силната дефлация, която трябвало да гарантира запазването на златния стандарт. Това което обаче интересува Фридман е кое би било по-удачно, златният или биметалният стандарт. Според него запазването на законовия биметализъм би довело до високо равнище на световната цена и по-ниска реална цена на златото, до намаляване на достъпното за непарични цели количество сребро и др. Би се изменила разбира се и политическата обстановка в страната, но като цяло, авторът счита, че ако неговите заключения са правилни, то страховете на противниците на биметализма, че при биметалният стандарт ще има постоянно местене между среброто и златото, не биха се оправдали. Биметалният стандарт е трябвало да доведе до по-стабилно ценово равнище от приетия златен, а и сребърният стандарт според Фридман, би спомогнал да се избегнат отрицателните въздействия от паниката на чужденците, опасяващи се, че агитацията в негова полза е щяла да принуди САЩ да се откаже от златния. Според автора има и множество по-обхватни последици, като тази, че една по-стабилна икономика на САЩ би довела до по-стабилна такава на света или, че постоянно по-ниската цена на златото би довела до намаляване на неговото производство.

В следващата глава Фридман представя своя анализ на който се основават по-горните му заключения. Тъй като аз самият не съм икономист и нямам необходимата квалификация, за да оценя анализът направен от автора известно време мислих да последвам съвета му и да прескоча тази част от книгата, но въпреки това се реших да хвърля един бегъл поглед и за съжаление установих, че е трябвало да го послушам. В крайна сметка приех неговите заключения на база анализът му, имайки предвид качеството му на експерт. Разбира се самият той също не претендира за абсолютна достоверност, т.к. все пак разглежда една чисто хипотетична ситуация – запазването на биметалния стандарт в САЩ.

Далеч по-интересен лично за мен е анализът на последователността на събитията след установяването на златния стандарт в САЩ и загубата на защитниците на биметализма. Нарастването на търсенето на златото за парични цели и същевременното намаляване на предлагането му, поради пресъхването на мините в Калифорния и Австралия през 40-те и 50-те на ХIX в. довело до световна дефлация. Дефлацията – спадащите цени, направили добива на злато по-изгоден. Това увеличило стимула за неговия добив, а според автора и спомогнало за откриването на цианидния процес и разработването на залежите от злато в Южна Африка. Като цяло спадането на цените не се отразило отрицателно върху икономиката на САЩ, т.к. неговите бързи темпове се дължали на нарастване на продукцията. Въпреки това то породило силно недоволство поради онази “парична илюзия” – склонността на отделния човек да обръща внимание повече на номиналните цени. Недоволството се поражда тъкмо от това, че хората получават доходи от продажбата на стоки и услуги, а техните цени са падали, т.е. получавали са по-малки номинални доходи, макар с тях да са можели да потребяват повече. Това обществено недоволство засилвало позициите на движението в подкрепа на среброто. Основно се настоявало да се поправи “неправдата” от 1873 г. и да се възстанови биметалния стандарт с отношение между цените на златото и среброто от 16 към 1. Фридман обаче задава въпросът дали това отношение е било подходящо. Според автора обаче, това отношение може да е било подходящо за 1873 г. или за 1879г., когато се е въвеждал златния стандарт, но съвсем не е подходящо например за 1896 г., когато движението в подкрепа за среброто е в своята кулминация с кампанията на Брайън. Както вече посочих, Фридман е привърженик на биметализма, но в случай, че съотношението между двата метала 16 към 1 е било приложено още през 1873 г. Друго съотношение може и да би проработило според него в по-късен етап, но основната грешка на защитниците на среброто е била, че те не са насочили дискусията към размера на съотношението в нито един момент от развитието на цялата кампания. В крайна сметка на крайният резултат – прекратената политическа кариера на Брайън и запазването на златния стандарт, не повлияли аргументите на страните в политическия спор, а именно развитието на добива на злато в Шотландия и Южна Африка, което според автора е въпрос почти на случайност.

Фридман съзнава, че в момента обсъждането на въпроса за звонковите стандарти, били те монометални или биметални, златен или сребърен се е превърнало в исторически въпрос. Това което прави впечатление е, че той счита за възможно това положение да се измени с течение на времето. Според него биметализмът съвсем не е изгубил позиции, а напротив. Самата история е успяла да опровергае някои от основните практически възражения срещу него, като опасенията на Джевънс относно прекаленото тегло на среброто, което го правило по-неудобно за употреба или вероятната нужда от честото пренасичане на монетите. Всъщност през ХХ в. употребата на монети е спаднала и това допълнително е намали въздействието на митичния ореол на звонковите пари, т.е. че само те са истински. Според Фридман истината е, че по-нататъшната икономическа история на света е щяла да е съвсем различна, ако Великобритания не е била приела златния стандарт, а беше запазила биметализма или въвела сребърен стандарт. Това нейно действие за автора е просто още едно събитие, въпрос на случайност, което е имало непреднамерени последици, дългосрочни последици.

Интересно е да се разгледа завръщането на среброто на монетарната сцена така както го описва Фридман, особено в случаят на САЩ който оказва световно въздействие. Всичко започва с предизборните обещания на президентът Рузвелт, който за да спечели привлича на своя страна, т.н. сребърни щати, чийто сенатори, както вече беше посочено имат доста силно влияние в Сената. Това което Рузевелт е обещал е да “направи нещо за среброто”. Вероятността той да е сторил това, за да си осигури политическа подкрепа, за въвеждане на мерки от много по-голям национален интерес е значителна, но това не е същественото. На 12 май 1933 г. е приета поправка в Закона за подпомагане на фермерите, която президентът подкрепя. Тя предвижда увеличаване, по преценка на президента, на банкнотите емитирани от Федералния резерв, а също му дава правомощие и да намали златното съдържание на долара, както и широки пълномощия относно среброто. На база на тези си права Рузвелт нарежда на монетния двор да изкупува цялото новопроизведено в страната сребро, като го плаща на цена по-висока от пазарната. Това се оправдава с таксата за сеченето – “сеньораж”, като всъщност тя се явява като бюджетен приход. Това което президента прави за среброто по-нататък е да свика Световната икономическа конференция, от която според Фридман няма реални ползи. Връхната точка и последица от президентските апели е Законът за изкупуването на сребро, който реално не постига нито една от целите си, като само натрупва изключителни количества сребро. Последиците за САЩ от това са осигуряването на щедра субсидия за производителите на сребро и стимулирането на добива му, както и този на съпътстващите го метали – мед, олово и цинк. Инфлационистите реално не получават своето, т.к. макар паричната маса в страната да се е увеличавала чрез плащаните сребърни сертификати, всъщност те са се печатали на мястото на банкноти, т.е. Федералният резерв е попречил на реалния монетарен ефект от изкупуването на среброто. Колкото до последиците в другите страни, цената на среброто изтласкана от САЩ, направила сребърните монети по-ценни като метал, отколкото като пари и за това били изпращани за претопяване. Това предизвиква кампания за намаляване на стойността на сребърните монети, за да не се допусне претопяване, която обхваща целият свят. Мексико, като най-голям производител на сребро, пък е принудено да се пази, т.к. голяма част от паричната маса в страната се е състояла от сребърни пари. Това е наложило забраната за износ на сребро и въвеждането на книжен стандарт. Когато се развиват тези събития, през 1933 г. Китай е единствената държава със сребърен стандарт. Покачването на цените на среброто довеждат до голяма инфлация, т.к. среброто всъщност е било самите пари. Последицата е изпадането на Китайската икономика в депресия. Това води до изменения в политическата обстановка в източната страна, фактически настъпилата хиперинфлация помага на комунистите да вземат властта от националистите. Но както посочва и Фридман е трудно да се определи каква точно е била ролята на САЩ в този процес, едва ли крайният резултат може да се отдаде само на програмата за изкупуване на среброто. Според Фридман единственото, което е щяло да бъде различно ако програмата не е съществувала, би било времето в което щяха да са се развили събитията.

Събитията в Китай са само едно от множеството исторически доказателства за силата на инфлацията. Тя обаче не се проявява само социалистически страни или само в капиталистически. Фридман се заема с нея, т.к. е монетарно явление, обикновено възниквало поради нуждата на управляващите да финансират войни или революции, но днес това се е променило. Това дори не е основната причини за появата на инфлация. Основната причина е увеличаването на паричната маса, т.е. на номиналното количество пари в обръщение. Това е изключително лесно, т.к. книжните пари, за разлика от други стоки които са служили за пари, не са изправени пред такива материални ограничения спиращи нарастването на масата им. Истината е, че количеството пари може да се увеличи неимоверно посредством твърде малки разходи. Разбира се има и много други явления, които могат да повлияят на нарастването на инфлацията, но те могат да оказват трайно въздействие само, ако засягат ръста на паричната маса. След като инфлацията е монетарно явление и се дължи на нарастването на паричната маса, то истинската причина се крие в правителствата, т.к. само те са тези, които могат да предизвикат това нарастване. Най-честите причини поради които управляващите правят това са разбира се политически и по-точно, за да се финансират по-високите държавни разходи, но без да се набавят пари по обичайния начин – чрез непопулярните данъци. Всъщност това което правителствата правят е да разпоредят печатането на допълнително количество пари. Това може да е крайният резултат от стремеж за създаване на пълна заетост или погрешна политика на печатащата парите институция, но основното е, че допълнителните емисии банкноти се правят, за да се финансира всеки предизвикан от това дефицит. Какъв обаче е ефектът от всичко това? Той е подобен на хипотетичната ситуация описана от Фридман във втората глава на книгата му. На пръв поглед допълнителните пари са небесен дар, но в общата ситуация те имат отрицателен ефект. Тъкмо в това се изразява и тяхното немирство, двойнствената им природа. Истината е, че за разходите покрити от правителството чрез печатане на допълнителните пари плащат всички които притежават парични знаци. Тяхната реална покупателна способност е намаляла, т.е. те ще могат да потребят по-малко стоки със същото количество пари, отколкото са можели преди. Това е един вид наложен данък върху паричните салда, който е в полза на правителството. Инфлацията може и да увеличава данъчните ставки пряко. Третият начин по който тя може да облагодетелства управляващите е когато те се намират в ролята на длъжници, т.е. трябва да връщат вътрешни заеми например. Това което се получава е, че правителството изплаща своя дълг с обезценена валута, без да плаща лихва която да покрие това обезценяване предизвикано от инфлацията. Последиците от нея са съвсем очевидни. Фридман обаче се опитва да даде и решение за спирането на инфлацията. Според него е лесно то да се посочи, но е трудно приложението му. Единствената възможност според него е да се намали ръстът на паричната маса. Това обаче е трудно поради ред причини. Като начало, такава причина е факта, че нация в период на инфлация трудно приема, че тя всъщност не е временно и особено явление което ще изчезне от само себе си. Друг проблем е, че всъщност много от хората не са недоволни от инфлацията, т.к. цените на продаваните от тях стоки или услуги се повишават. Недоволството идва от нарастването на цените на които се потребява. Всъщност в крайна сметка някои печелят от инфлацията други губят, но като цяло ефектът и е опустошителен. Това налага намаляването на ръста на паричната маса, което обаче си ама цена. Цената е страничният ефект предизвикван от него, а именно – по-малък икономически растеж и временно висока безработица, особено в началния период. Това обаче несъмнено води до по-ниска инфлация след определен период, до по-здрава икономика, дори до потенциални възможности за бърз неинфлационен растеж. Според Фридман обаче, е възможно този страничен ефект да се смекчи. Най-важното условие да се установи политика целяща забавянето на инфлацията, която да действа постепенно и продължително. Това е осъществимо при умерена инфлация , но не и при много високи темпове. Тази постепенност се налага от факта, че хората имат нужда от приспособяване. Според автора може да помогне и включването на специална клауза във всички дългосрочни договори – “пълзяща клауза”, която автоматично да коригира инфлацията. Тази фаза може да се прилага във всевъзможни видове договори, дори под формата на ипотека или в бюджетната сфера. Тази клауза е в името на справедливостта в отношенията между гражданите и правителството. Фридман подчертава, че държавният контрол върху цените и заплатите изкривява ценовата структура и намалява ефективността на ценовата система, а не служи като лек за инфлацията, като крайният резултат е всъщност по-висока инфлация. По-нататък авторът предлага и няколко средства с които може да се гарантира, че количеството пари ще нараства с относително постоянен темп, като посочва и някои идеи на Робърт Хецел. Те са свързани със специално законодателство чрез което Министерството на финансите да бъде задължено да разделя емисиите на облигациите които издава на стандартни и индексирани облигации. Като цяло целта на вторите е да компенсират инфлацията. Фридман разрешава тези предложения с някои свои идеи. Проблемът е, че има разлика във времето между конкретните мерки и инфлацията, т.е. трудно е да се свържат тези мерки с темпа на инфлацията. Това, което според автора е важно, е да се разбере, че развитието на инфлацията отнема време, което важи и за нейното лечение, а също и че страничните ефекти от намаляването на количеството емитирани пари са неизбежни. Колкото до политиката, която засегната от този проблем страна трябва да води и нейните различни разновидности, Фридман разглежда няколко примера. Като той сравнява монетарните мерки в две различни страни – Чили и Израел, който на практика са приложили едни и същи способи, но са постигнали коренно различни резултати. Докато в Чили обвързването на националната валута с долара има в крайна сметка негативни последици, то в Израел същото действие се оказва благоприятно. Една от разликите е, че Израел обвързва своята валута като част от програма за овладяване на инфлацията, докато в Чили тази стъпка се предприема с цел запазване на резултатите от подобна програма. Но основната разлика е във времевият период през който всяка от страните въвежда валутното обвързване. Когато Чили прави това, щатският долар поскъпва, цената на петрола се удвоява, цената на медта, която е основна част от износа на страната пада драстично. В резултат от всичко това Чили изпада в дълбока рецесия. За сравнение, Израел от своя страна, обвързва валутата си в момент в който доларът девалвира, а това означава че израелската валута също девалвира, т.к. е обвързана, което пък означавало повишаване на износа за сметка на вноса. Друго което облагодетелства Израел е падащата цена на петрола изразена в долари, а следователно и в израелски шекели. Това, което за пореден път Фридман подчертава с този пример е ролята на шанса. Той обаче се заема да поясни и защо всъщност обвързването на валутата не е надежда политика. Разглежда няколко възможни варианта за валутни взаимоотношение между страните: единна валута, обвързани валутни курсове между отделни национални валути поддържани от отделни централни банки и плаващи валутни курсове. Според Фридман системата от обвързани курсове между отделни национални валути е най-лошият възможен вариант. Тя може да се подържа известно време чрез контрол от страна на правителството върху капиталовите потоци, върху чуждата валута и международната търговия, но това са само временни мерки, които водят до превръщане на незначителни проблеми в сериозни кризи. Единната валутна система не създава никакви проблеми, както посочва и Фридман, т.к. подържането на курсовете при нея става автоматично, без нужда от контрол от какъвто и да е вид. За автора тя е напълно приемлива, но трудността е да се въведе там където не е съществувала до сега. По времето когато той пише тази книга такова място е обединена Европа. Според преценките на Фридман въвеждането на единна валутна система с една централна банка в Европа е невъзможно или поне твърде трудно. В крайна сметка той не успява да реши кой от трите вида валутни системи е най-добър, но е абсолютно сигурен, че най-лошият възможен вариант е обвързването. Съществено е, че тук авторът говори за валути, но това са новият тип валути. Както вече и самият той е споменавал преди това, възникнала е нова световна парична система, чиито валути се основават на стандарта на книжните пари. Тази система е получила своето официално признание след прекратяването на прословутото споразумение от Бретан Уудс. Фридман обаче, напомня, че докато парите са били монети или кюлчета не е било възможно да има много бърза инфлация. За да достигне тя съвременните си темпове е било необходимо широкото използване на книжни пари. Подобни системи от книжни пари са се използвали и преди от различни страни през историята, най-често по време на война, но като цяло последиците от тях са били негативни, поради склонността им към инфлация. Това поставя въпроса дали днешната книжна система ще има съдбата на своите предшественици. Проблемът с инфлационните пари, както се посочи и по-горе е, че правителствата имат възможността да извличат печалба от инфлация по съответните начини, които изброихме. Следователно въпросът всъщност е, как да се направи така, че да има натиск върху управляващите, за да не прибягват те до инфлацията като средство за приходи. Истината според Фридман е, че днес на правителствата вече им е много по-трудно да постъпват така поради факта, че обществеността и финансовите пазари вече са по-чувствителни към инфлацията, т.е. не са толкова наивни както са били назад в историята. Това според автора се дължи на информационната революция, която помага за по-бързото реагиране във връзка с действията на правителствата. Т.е. инфлацията вече не е толкова привлекателен политически избор. Според Фридман обаче, само историята ще покаже, дали времето ще успее да притъпи бързите реакции на обществеността и дали евентуалното използване на инфлацията от страна на управляващите би довело до връщане към някакъв друг стандарт.

В епилога на своята книга, Фридман се опитва за последен път да разясни на своите читатели какво точно е имал предвид под “немирство” когато говори за парите. Той прави това, като извършва един бърз преход върху цялото си произведение и повечето примери в него, т.к. всеки един от тях показва една частичка от това “немирство”. Според него, в крайна сметка всичко се дължи на онази особена мистичност на парите, а именно, че нещата свързани с тях изглеждат по един начин на отделния човек, а съвсем различно на обществото. Именно това води до подценяването на чисто монетарни явление като инфлацията, предизвикана от бързото нарастване на паричната маса или депресията предизвиквана от обратния процес. Още и до неразбирането, че незначителни изменения в монетарните структури могат да имат дългосрочни и неочаквани последици, както многократно е доказала историята. Това “немирство” прави контролирането на монетарните процеси изключително трудни и за самите монетарни власти. В крайна сметка, истината е, че за да се ориентираш в света на монетаризма, в едно негово моментно състояние, трябва да го погледнеш изключително от високо, а не от собствената си позиция. Колкото до изследването на неговото бъдеще, трябва винаги да се помни, че парите са “немирни” и че каквито и мисловни модели да се градят за него, то винаги си остава неизвестно до момента в който не се превърне в настояще.