2007-04-07

Банкиране с частичен резерв

Банкиране с частичен резерв

...или...
защо банките обикновено имат над 50% печалба


За да разберем какво е банкиране с частичен резерв (fractional reserve banking), трябва първо да разберем с какво се занимават банките и как са се появили.

В днешно време, банките, както и повечето "нормални" фирми, се занимават с какво ли не. Продават например травел чекове или винетки :)

Банките, ако ги разглеждаме като банки, трябва да се занимават само със съхранението на парите на клиентите си, и даване на заеми. Друга област е обмяната на валута и преводите на пари.

Нека разгледаме как са се появили банките:

Думата банка произлиза от думата маса или чин. Първите "банки" са били златарите. Тъй като те са работили с голямо количество злато, са имали "сейфове" или "каси" с необходимата охрана и т.н.

Златарите осъзнали, че могат да предложат на хората да съхраняват тяхното злато (пари), срещу някаква "скромна сума". По същата причина, някои от съвременните банки събират такса за поддръжка на банкова сметка.

Срещу златото, хората получавали разписка за съхраненото количество злато. Тъй като разписката често била "на преносителя", хората започнали да разменят разписките. Златото се съхранявало при златаря, и само малка част от хората изисквали изплащането на разписките. Така се появили първите книжни пари (златни сертификати).

Скоро някои алчни златари осъзнали, че само около 10% от златото се изисквало, и решили да започнат да дават злато на заем (кредит), за което взимали лихва. За да могат да дадат повече злато на заем, златарите спряли да взимат пари за съхранение, и започнали да изплащат ниска лихва на всеки който е остави златото си на съхранение (депозит).

Ако направим проста сметка, срещу 10 грама депозирано злато, златаря е можел да даде 10 грама злато. Ако приемем, че лихвата за депозит е 5% / година, а лихвата за заем е 10% / година, сметката става следната.

  • Златарят получава 10 грама злато + 1 грам лихва.
  • Депозиралият 10 грама, получава 10 грама + 0.50 грама лихва.

Печалбата на златаря е 0.50 грама. Забележете, че златарят не дава собствено злато на заем, т.е. печалбата е безкрайно голяма, т.к. няма вложено злато от страна на златаря.

Но окото на алчността е бездънно. Златарите скоро решили да раздават на заем не самото злато, а разписка за него, която може да се размени за злато. Отново само 10% от разписките били разменяни за злато.

Ако отново направим проста сметка, срещу 10 грама депозирано злато, златарят е можел да даде 10 x 10 = 100 грама злато!!! Това е повече от количеството злато, което златарят има, но златарят дава разписка без покритие, и от златото най-вероятно е можело да бъде потърсено само около 10%. Така, златарят "създава" злато от нищото. Ако приемем, че лихвата за депозит е 5% / година, а лихвата за заем е 10% / година, сметката става следната.

  • Златарят получава 100 грама злато + 10 грама лихва.
  • Депозиралият 10 грама, получава 10 грама + 0.50 грама лихва.

100-те грама злато, които златарят получава, най-вероятно са се получавали отново в разписки, така че печалбата е "само" 9.50 грама!!! Тази печалба отново е безкрайно голяма, т.к. няма вложено злато от страна на златаря.

Тази система с разписки обаче, има един голям недостатък. Тъй като има голям брой "раздадени" разписки без покритие, златарят може да осребри (озлати :) само 10% от разписките. Ако 10% от разписките бъдат осребрени, и някой поиска да осребри разписка, той не би могъл да направи това, в следствие на което "мълвата", че златарят не може да осребри разписките се разпространява и стойността на разписките спада до нула. Този процес се нарича bank run.

Съвременните банки работят по подобен, но леко различен начин, за да избегнат последния недостатък.

След 1960-1970 година, почти няма валута която е гарантирана със злато или сребро. Тези валути се наричат fiat currency. Щатският долар е една от последните валути която е можела да бъде разменена за злато.


Срещу тази банкнота, до 1924 година,
е можело да се получи злато (златна монета),
с тегло и цена, съответствуваща на 100 лева.

Съвременните банки винаги членуват в организация, която има Централна банка. Много често в тази организация членуват абсолютно всички банки в дадена държава, и Централната банка е Национална банка. Така е в България, където Централната банка е БНБ. Така е в САЩ, където централната банка е Федералния резерв. Не е така обаче в Еврозоната на Европейския съюз, където Централната банка е една за цялата Еврозона - ECB (Европейската централна банка).

Банковата система с Централна банка се нарича банкова система с частичен резерв (fractional reserve banking).

Да разгледаме как действа системата с Централна банка.

Когато човек открие депозит, банката взима парите му, и изплаща лихва. 10% от парите от депозита обаче, банката депозира в Централната банка под формата на гаранция или осигуровка. При изтичане / закриване на депозита, банката взима тези 10% гаранция от Централната банка.

Когато банката отпусне кредит на някой свой клиент, банката отново депозира 10% от своите собствени пари в Централната банка. Т.е. банката например отпуска 100 лв. заем и депозира (още) 10 лв. в Централната банка.

Нека сега направим сметка какво печели банката ако отпусне кредит с пари депозирани от друг клиент. Нека приемем, че лихвата за депозит е 4% / година, а лихвата за кредит е 14% / година, а периода на кредита е 1 година.

  1. Клиент А депозира 1000 лв.
    • Банката получава 1000 лв, депозира 10% в Централната Банка.
    • Освен собствения си капитал, банката има на разположение още 900 лв.
  2. Банката отпуска кредит на Клиент Б от 1000 лв. Банката депозира още 10% в Централната банка.
    • Банката има разход 1000 + 100 лв. = 1100 лв.
    • Банката има на разположение 900 лв. от Клиент А.
    • Това означава, че банката е използувала 200 лв. собствен капитал.
  3. След 1 година, Клиент Б връща на банката 1000 лв. + 140 лв. лихва. Банката изтегля гаранцията от 100 лв. от Централната банка.
  4. Банката изплаща депозита на Клиент А, заедно със полагаемата му лихва - 1000 лв. + 40 лв. лихва. Банката изтегля гаранцията от 100 лв. от Централната Банка.

При всички описани транзакции банката използува само 200 лв. собствен капитал.

Печалбата на банката е 140 - 40 = 100 лв.

Така показахме че банката има 50% печалба. Банката разбира се събира и други такси, но те нямат връзка с Централната банка.

Някои икономисти обаче, разглеждат парите депозирани в Централната банка, като замразени пари, които не са част от разходите на банката. Пресметната по този начин, печалбата е доста повече и е приблизително 100% печалба.

Какво обаче би се получило, ако хората депозирали пари внезапно решат да изтеглят парите си? В този случай, парите в банката свършват, но от Централната банка "докарват" пари, и ситуацията бива "спасена". Тъй като гаранционният депозит е 10%, това значи, че само 10% от банките в съответната държава (организация на банки) могат да бъдат "спасени". След това, Централната Банка остава също без пари, следва фалит не на една, а на много банки. Технически точно това се случи в България през деветдесетте години на миналия век.


Тази банкнота не беше обезпечена със злато,
и в следствие на bank run (а не инфлация!!!),
банкнотата загуби стойността си,
и в момента струва само 0.10 лв (BGN).

Както се разбира от статията, банкирането с частичен резерв се извършва на ръба на закона, и ако някой друг, не банка реши да започне подобен бизнес, то той ще бъде обявен за престъпник, ще бъде осъден и пратен в затвора :).


Bank run-а в България, доведе до фалит на
доста от банките, но също и до печатането на
банкноти със стойности като тази.

Нека накрая да разгледаме един реален жилищен кредит, за да видим колко реално се плаща на банката при отпускане на реален ипотечен кредит от 40'000 EUR, за 25 години, с лихва 9.50 %. Ще приемем че кредитът започва да тече на 01.01.2007.

Внимателен поглед показва след 25 години вноски по 349.48 EUR / месечно, през ноември 2031 година, лихвата платена върху заема е 64'842.37 EUR - с 50% повече от самия заем, а жилището е платено на цена 2.5 пъти по-висока от нормалната.

Този пример е пресметнат със калкулатор предназначен за заеми в САЩ, така че може да има разминаване с кредитите отпускани в България.



(c) 27.MAR.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu


МесецПлащане
на заема
Плащане
на лихви
Тотал
Jan 200732.81316.6739 967.19
Feb 200733.07316.4139 934.11
Mar 200733.33316.1539 900.78
Apr 200733.60315.8839 867.18
May 200733.86315.6239 833.31
Jun 200734.13315.3539 799.18
Jul 200734.40315.0839 764.78
Aug 200734.68314.8039 730.10
Sep 200734.95314.5339 695.15
Oct 200735.23314.2539 659.93
Nov 200735.51313.9739 624.42
Dec 200735.79313.6939 588.63
Jan 200836.07313.4139 552.56
Feb 200836.36313.1239 516.21
Mar 200836.64312.8439 479.57
Apr 200836.93312.5539 442.63
May 200837.23312.2539 405.41
Jun 200837.52311.9639 367.89
Jul 200837.82311.6639 330.07
Aug 200838.12311.3639 291.95
Sep 200838.42311.0639 253.53
Oct 200838.72310.7639 214.81
Nov 200839.03310.4539 175.78
Dec 200839.34310.1439 136.44
Jan 200939.65309.8339 096.79
Feb 200939.96309.5239 056.83
Mar 200940.28309.2039 016.55
Apr 200940.60308.8838 975.95
May 200940.92308.5638 935.03
Jun 200941.24308.2438 893.78
Jul 200941.57307.9138 852.21
Aug 200941.90307.5838 810.31
Sep 200942.23307.2538 768.08
Oct 200942.57306.9138 725.52
Nov 200942.90306.5838 682.61
Dec 200943.24306.2438 639.37
Jan 201043.58305.9038 595.79
Feb 201043.93305.5538 551.86
Mar 201044.28305.2038 507.58
Apr 201044.63304.8538 462.95
May 201044.98304.5038 417.97
Jun 201045.34304.1438 372.63
Jul 201045.70303.7838 326.93
Aug 201046.06303.4238 280.87
Sep 201046.42303.0638 234.45
Oct 201046.79302.6938 187.66
Nov 201047.16302.3238 140.50
Dec 201047.53301.9538 092.97
Jan 201147.91301.5738 045.05
Feb 201148.29301.1937 996.76
Mar 201148.67300.8137 948.09
Apr 201149.06300.4237 899.03
May 201149.45300.0337 849.59
Jun 201149.84299.6437 799.75
Jul 201150.23299.2537 749.52
Aug 201150.63298.8537 698.89
Sep 201151.03298.4537 647.86
Oct 201151.43298.0537 596.42
Nov 201151.84297.6437 544.58
Dec 201152.25297.2337 492.33
Jan 201252.67296.8137 439.67
Feb 201253.08296.4037 386.58
Mar 201253.50295.9837 333.08
Apr 201253.93295.5537 279.15
May 201254.35295.1337 224.80
Jun 201254.78294.7037 170.02
Jul 201255.22294.2637 114.80
Aug 201255.65293.8337 059.14
Sep 201256.10293.3837 003.05
Oct 201256.54292.9436 946.51
Nov 201256.99292.4936 889.52
Dec 201257.44292.0436 832.09
Jan 201357.89291.5936 774.19
Feb 201358.35291.1336 715.84
Mar 201358.81290.6736 657.03
Apr 201359.28290.2036 597.75
May 201359.75289.7336 538.00
Jun 201360.22289.2636 477.78
Jul 201360.70288.7836 417.08
Aug 201361.18288.3036 355.91
Sep 201361.66287.8236 294.24
Oct 201362.15287.3336 232.09
Nov 201362.64286.8436 169.45
Dec 201363.14286.3436 106.31
Jan 201463.64285.8436 042.67
Feb 201464.14285.3435 978.53
Mar 201464.65284.8335 913.88
Apr 201465.16284.3235 848.72
May 201465.68283.8035 783.04
Jun 201466.20283.2835 716.84
Jul 201466.72282.7635 650.12
Aug 201467.25282.2335 582.87
Sep 201467.78281.7035 515.09
Oct 201468.32281.1635 446.77
Nov 201468.86280.6235 377.91
Dec 201469.40280.0835 308.51
Jan 201569.95279.5335 238.55
Feb 201570.51278.9735 168.05
Mar 201571.07278.4135 096.98
Apr 201571.63277.8535 025.35
May 201572.20277.2834 953.15
Jun 201572.77276.7134 880.39
Jul 201573.34276.1434 807.04
Aug 201573.92275.5634 733.12
Sep 201574.51274.9734 658.61
Oct 201575.10274.3834 583.51
Nov 201575.69273.7934 507.82
Dec 201576.29273.1934 431.52
Jan 201676.90272.5834 354.63
Feb 201677.51271.9734 277.12
Mar 201678.12271.3634 199.00
Apr 201678.74270.7434 120.26
May 201679.36270.1234 040.90
Jun 201679.99269.4933 960.91
Jul 201680.62268.8633 880.29
Aug 201681.26268.2233 799.03
Sep 201681.90267.5833 717.12
Oct 201682.55266.9333 634.57
Nov 201683.21266.2733 551.36
Dec 201683.87265.6133 467.50
Jan 201784.53264.9533 382.97
Feb 201785.20264.2833 297.77
Mar 201785.87263.6133 211.90
Apr 201786.55262.9333 125.35
May 201787.24262.2433 038.11
Jun 201787.93261.5532 950.18
Jul 201788.62260.8632 861.56
Aug 201789.33260.1532 772.23
Sep 201790.03259.4532 682.20
Oct 201790.75258.7332 591.45
Nov 201791.46258.0232 499.99
Dec 201792.19257.2932 407.80
Jan 201892.92256.5632 314.88
Feb 201893.65255.8332 221.23
Mar 201894.40255.0832 126.83
Apr 201895.14254.3432 031.69
May 201895.90253.5831 935.79
Jun 201896.65252.8331 839.14
Jul 201897.42252.0631 741.72
Aug 201898.19251.2931 643.53
Sep 201898.97250.5131 544.56
Oct 201899.75249.7331 444.81
Nov 2018100.54248.9431 344.26
Dec 2018101.34248.1431 242.93
Jan 2019102.14247.3431 140.79
Feb 2019102.95246.5331 037.84
Mar 2019103.76245.7230 934.07
Apr 2019104.59244.8930 829.49
May 2019105.41244.0730 724.07
Jun 2019106.25243.2330 617.83
Jul 2019107.09242.3930 510.74
Aug 2019107.94241.5430 402.80
Sep 2019108.79240.6930 294.01
Oct 2019109.65239.8330 184.36
Nov 2019110.52238.9630 073.84
Dec 2019111.40238.0829 962.44
Jan 2020112.28237.2029 850.16
Feb 2020113.17236.3129 737.00
Mar 2020114.06235.4229 622.94
Apr 2020114.97234.5129 507.97
May 2020115.88233.6029 392.10
Jun 2020116.79232.6929 275.30
Jul 2020117.72231.7629 157.59
Aug 2020118.65230.8329 038.94
Sep 2020119.59229.8928 919.35
Oct 2020120.54228.9428 798.81
Nov 2020121.49227.9928 677.32
Dec 2020122.45227.0328 554.87
Jan 2021123.42226.0628 431.45
Feb 2021124.40225.0828 307.05
Mar 2021125.38224.1028 181.67
Apr 2021126.38223.1028 055.30
May 2021127.38222.1027 927.92
Jun 2021128.38221.1027 799.54
Jul 2021129.40220.0827 670.14
Aug 2021130.42219.0627 539.71
Sep 2021131.46218.0227 408.25
Oct 2021132.50216.9827 275.76
Nov 2021133.55215.9327 142.21
Dec 2021134.60214.8827 007.61
Jan 2022135.67213.8126 871.94
Feb 2022136.74212.7426 735.19
Mar 2022137.83211.6526 597.37
Apr 2022138.92210.5626 458.45
May 2022140.02209.4626 318.43
Jun 2022141.13208.3526 177.31
Jul 2022142.24207.2426 035.06
Aug 2022143.37206.1125 891.69
Sep 2022144.50204.9825 747.19
Oct 2022145.65203.8325 601.54
Nov 2022146.80202.6825 454.74
Dec 2022147.96201.5225 306.78
Jan 2023149.13200.3525 157.64
Feb 2023150.32199.1625 007.33
Mar 2023151.51197.9724 855.82
Apr 2023152.70196.7824 703.12
May 2023153.91195.5724 549.20
Jun 2023155.13194.3524 394.07
Jul 2023156.36193.1224 237.71
Aug 2023157.60191.8824 080.11
Sep 2023158.85190.6323 921.27
Oct 2023160.10189.3823 761.16
Nov 2023161.37188.1123 599.79
Dec 2023162.65186.8323 437.14
Jan 2024163.94185.5423 273.21
Feb 2024165.23184.2523 107.97
Mar 2024166.54182.9422 941.43
Apr 2024167.86181.6222 773.57
May 2024169.19180.2922 604.38
Jun 2024170.53178.9522 433.85
Jul 2024171.88177.6022 261.98
Aug 2024173.24176.2422 088.74
Sep 2024174.61174.8721 914.13
Oct 2024175.99173.4921 738.13
Nov 2024177.39172.0921 560.75
Dec 2024178.79170.6921 381.95
Jan 2025180.21169.2721 201.75
Feb 2025181.63167.8521 020.12
Mar 2025183.07166.4120 837.05
Apr 2025184.52164.9620 652.53
May 2025185.98163.5020 466.54
Jun 2025187.45162.0320 279.09
Jul 2025188.94160.5420 090.15
Aug 2025190.43159.0519 899.72
Sep 2025191.94157.5419 707.78
Oct 2025193.46156.0219 514.32
Nov 2025194.99154.4919 319.33
Dec 2025196.54152.9419 122.79
Jan 2026198.09151.3918 924.70
Feb 2026199.66149.8218 725.04
Mar 2026201.24148.2418 523.80
Apr 2026202.83146.6518 320.97
May 2026204.44145.0418 116.53
Jun 2026206.06143.4217 910.47
Jul 2026207.69141.7917 702.78
Aug 2026209.33140.1517 493.45
Sep 2026210.99138.4917 282.46
Oct 2026212.66136.8217 069.80
Nov 2026214.34135.1416 855.46
Dec 2026216.04133.4416 639.42
Jan 2027217.75131.7316 421.66
Feb 2027219.48130.0016 202.19
Mar 2027221.21128.2715 980.98
Apr 2027222.96126.5215 758.01
May 2027224.73124.7515 533.28
Jun 2027226.51122.9715 306.78
Jul 2027228.30121.1815 078.47
Aug 2027230.11119.3714 848.36
Sep 2027231.93117.5514 616.43
Oct 2027233.77115.7114 382.67
Nov 2027235.62113.8614 147.05
Dec 2027237.48112.0013 909.57
Jan 2028239.36110.1213 670.21
Feb 2028241.26108.2213 428.95
Mar 2028243.17106.3113 185.78
Apr 2028245.09104.3912 940.69
May 2028247.03102.4512 693.66
Jun 2028248.99100.4912 444.67
Jul 2028250.9698.5212 193.71
Aug 2028252.9596.5311 940.76
Sep 2028254.9594.5311 685.81
Oct 2028256.9792.5111 428.84
Nov 2028259.0090.4811 169.84
Dec 2028261.0588.4310 908.79
Jan 2029263.1286.3610 645.67
Feb 2029265.2084.2810 380.47
Mar 2029267.3082.1810 113.17
Apr 2029269.4280.069 843.75
May 2029271.5577.939 572.20
Jun 2029273.7075.789 298.50
Jul 2029275.8773.619 022.63
Aug 2029278.0571.438 744.58
Sep 2029280.2569.238 464.33
Oct 2029282.4767.018 181.86
Nov 2029284.7164.777 897.15
Dec 2029286.9662.527 610.19
Jan 2030289.2360.257 320.96
Feb 2030291.5257.967 029.44
Mar 2030293.8355.656 735.61
Apr 2030296.1653.326 439.45
May 2030298.5050.986 140.95
Jun 2030300.8648.625 840.09
Jul 2030303.2546.235 536.84
Aug 2030305.6543.835 231.19
Sep 2030308.0741.414 923.13
Oct 2030310.5138.974 612.62
Nov 2030312.9636.524 299.66
Dec 2030315.4434.043 984.22
Jan 2031317.9431.543 666.28
Feb 2031320.4629.023 345.82
Mar 2031322.9926.493 022.83
Apr 2031325.5523.932 697.28
May 2031328.1321.352 369.16
Jun 2031330.7218.762 038.43
Jul 2031333.3416.141 705.09
Aug 2031335.9813.501 369.11
Sep 2031338.6410.841 030.47
Oct 2031341.328.16689.14
Nov 2031344.025.46345.12

2 коментара:

NMMM.NU каза...

От днес 01.09.2007, БНБ увеличи fractional reserve от 8% на 12%.

Това ще увеличи лихвите по кредитите, но това което е може би по-важно е, че явно БНБ се страхува от bank run.

NMMM.NU каза...

Едно интересно мнение за увеличаване на fractional reserve на българските банки Увеличението на минималните задължителни резерви – знае ли БНБ какво прави?