2007-04-25

Инфлация и златно покритие на парите

Инфлация и златно покритие на парите



Всеки ден, когато решим да закупим нещо, се сблъскваме с факта, че цените на стоките и услугите са станали по-скъпи. С други думи, ден след ден животът поскъпва. Този феномен се нарича инфлация. Инфлацията е един "мистичен" процес, който за повечето хора не е напълно ясно от какво бива предизвикан.

Инфлацията е процес, който не би трябвало да съществува;
ето два примера:

Да разгледаме производството на автомобили. Първите автомобили са били произвеждани много бавно, повечето неща са се правили на ръка. Цената на един автомобил в началото на 20-ти век е била съизмерима с цената на днешните самолети. По късно Хенри Форд през 1908 год. извършил истинска революция в производството на автомобили с неговия Ford Модел T. Благодарение на новите технологии като конвейра, цената на автомобил Ford-T е била $850, вместо $2'000-$3'000 за другите марки. През 1920 год. цената на Ford-T спаднала на $300 (триста).

Ford Model T,
около 1920 год.

Друг, по-нов пример, е компютърът. Цената на компютър DEC PDP/11 през 1970 год. е била около $10'000, а модерен преносим компютър на HP (фирмата наследник на DEC) може да струва под $1'000.

DEC PDP/11,
1970 год

Този процес на усъвършенстване на технологиите и производството се нарича продуктивност. Това е нормален процес, който съпътства човечеството през цялата му история. Много хора, вкл. икономисти, бъркат понятието продуктивност с дефлация.

Разглеждайки горните примери, би трябвало цените на повечето стоки да спадат с течение на времето, хората би трябвало да могат да закупуват все повече стоки на все по-ниски цени. Следвайки примера за автомобилите, един нов автомобил би трябвало да струва под $300, вместо около $8'000 (~12'000 лв.) за нов автомобил Skoda. Очевидно в реалния свят цените не спадат, а напротив - постоянно растат.



На какво се дължи инфлацията според медиите и политиците?

Ако прегледаме медиите, ще ни бъде казано, че инфлацията се дължи на най-различни неща, процеси, събития и т.н., например:

  • 1. Обменен курс на EUR/USD или USD/BGN
  • 2. Повишение на цената на петрола (бензина)
  • 3. Повишение на цената на суровините
  • 4. Спекула
  • 5. Чорбаджилък, безскрупулни и алчни бизнесмени
  • 6. Световният заговор на Великите сили :-)
  • 7. Новите технологии

Разглеждйки по-внимателно дадените причини този феномен, можем да се досетим, че това не са реалните причини (може би с изключение на причина No.6 :-) ). Явно някой има полза да се манипулира мнението на хората по тези проблеми. Ето "оборване" на гореспоменатите причини.

Спекулата е характерна за социализма, централизираната икономика, монопола и картелите. Тя се изразява в повишение на цената на даден продукт (например плочки за баня :-) ), т.к. той не може да бъде намерен на пазара. В условията на пазарна икономика каквато има в България, не може да има спекула. Въпреки всичко тази "теория" е доста разпространена, т.к. социализмът в България бе строен цели 45 години.

Споменавайки за спекулата, трябва да се отбележи, че в някои области на живота в България все още има спекула. Това са остатъци от социализма, като например Топлофикация АД и фиксираните цени на българските цигари до влизането на България в Европейската Общност. Друг пример за спекула са българските мобилни (GSM) оператори, които де факто са организирали картел и само привидно симулират конкуренция.

По същата логика, инфлацията не може да се дължи на безскрупулни бизнесмени. В условията на пазарна икономика, ако цената на стоката нарасне "по желание" на бизнесмена, то тя (стоката) няма да се продава, освен в случая на монопол или картел.

Повишението на цените на суровините, петрола или чуждата валута, би могло да се приеме като причина за инфлацията, но веднага възниква контра въпросът - А кое предизвиква повишението на цените на валутата, суровините, нефта и т.н. ? Така се навлиза в един затворен кръг, и скоро се оказва, че това не е отговорът на въпроса какво предизвиква инфлация, а просто проследява ценообразуването.

Особено смешен е доводът за новите технологии, въпреки че много икономисти изтъкват именно него. Доводът се състои в това, че в модерния свят ние (хората) имаме блага каквито нашите предци преди 50 год. не са имали - например телевизията, компютрите, автоматичните перални машини, микровълнови печки, CD плейъри, GSM... Списъкът е безкраен. И защото имаме повече - трябва да работим повече. Ако тези неща са причината за инфлацията, то как трябва да се разглеждат откритията в началото на 20 век - електричеството, телефона, радиото, автомобила, грамофона? Излиза че има разлика между началото на 20 век, и неговия край. Разлика очевидно има, но тя не е в броя на откритията и новите технологии, а в нещо друго което не се споменава в довода :-) .

Какво представляват парите?

За да разберем как се появява инфлацията, трябва да разгледаме какво представляват парите и как работят банките. Част от тези въпроси са разгледани в статията ми Банкиране с частичен резерв, но въпреки това ще повторим основните точки.

Преди да е имало пари, е съществувала натуралната размяна. Някои стоки обаче не са имали значение само като стока, но и като нещо, което всеки би приел за размяна. Такава "стока" били златото и среброто. Всеки е приемал размяна за злато и сребро, защото след това е можел да го размени за друга стока, от която би имал нужда. Т.к. количеството на златото и среброто на света е ограничено, пазарът няма как да бъде "залян" с тези метали, така че цената на златото и среброто остава постоянна. По късно, някой решил да оформи парчетата метал във формата на "кръгче" с определена стандартна големина и така се появили монетите. Предполага се, че първата монета е била отсечена в Лидия през 6 век п.н.е. Интересно е че монетата е била от "електрон" - сплав от злато и сребро.

Хартиените пари - банкнотите - са се появили по-късно, след като златарите започнали да съхраняват златото на хората и издавали разписка срещу него (виж Банкиране с частичен резерв). Скоро хората започнали да разменят разписките вместо самото злато, но преносителят на разписката винаги е можел да получи златото срещу разписката.

Еднокилограмова
златна монета
Австралийско Кенгуру
емисия 2005

По-късно в много от държавите било забранено сеченето на монети, освен от т.н. монетен двор или централна банка - организация/предприятие, подчинено директно на "държавния глава" - цар, крал, президент... Т.к. не било удобно дребните монети да са от злато или сребро, те били отсичани то мед, желязо или друг, не толкова скъп метал. Оказало се, че медта (материала) в 10'000 монети по 1 ст. стрували по-евтино от 1 златна монета от 100 лв. (за улеснение използувам българските парични единици). Въпреки това, хората възприели това "неравенство", заради удобството, но и защото срещу съответния брой дребни монети винаги е можело да се получи златна монета. Ситуацията със банкнотите е подобна. Банкнотата не е имала никаква стойност като материал, вложен в нея, но е била използувана за удобство, и защото в централната банка е имало количество злато, отговарящо на стойността и.

Това обезпечение на парите със злато и сребро се нарича Златен стандарт, Сребърен стандарт или Биметализъм (Златен+сребърен стандарт, със фиксиран обменен курс на злато и сребро). Златният стандарт гарантира следните "атрибути" на парите:

  • 1. Мобилност на стойността - парите могат да служат, за да бъде преместена/"транспортирана" стойността им от едно място на друго.
  • 2. Запазване на стойността - парите запазват стойността си, и така да се каже я "транспортират" през времето. Модерните пари са загубили този атрибут, защото се обезценяват всеки ден.
  • 3. Размяна на стойността - парите могат да се разменят за стоки и услуги. Някои от модерните валути са загубили този атрибут, доказателство за това е, че много цени в България се дават в EUR или в USD, а не в български левове.

Исторически примери за повишение на цените (инфлация)

Ето няколко примера на повишение на цените в следствие на нарушаване на златния стандарт от управниците през вековете.

В древния Рим, управниците решили да отсекат монети с по-малък диаметър, но със същата номинална стойност. Новите пари не били "приети" от населението, заради което се наложило старите (с по-голям диаметър) да бъдат постепенно изкарани от употреба. Последвало повишение на цените, след което - повишение на данъците, и накрая разпад на Римската Империя.

По време на войната между Севера и Юга в САЩ, американският президент Абрахам Линкълн имал нужда от пари. Т.к. банкерите подкрепяли американския юг, му предложили заем срещу огромна лихва. Линкълн отказал. Скоро след това неговият финансов министър му предложил да напечата пари без покритие. Това били т.н. Greenbacks, тъй като гърба на банкнотата бил в зелен цвят. Линкълн провел войната с тези нови пари, цените се покачили неимоверно. Линкълн обвинил спекулантите за това покачване на цените, като същевременно изтеглил тези greenbacks от обръщение. Цените се върнали близо до предвоенните нива.

Абрахам Линкълн

След Първата Световна Война, съгласно Версайския договор, Германия (Weimar Republic) е трябвало да плати огромни репарации. За да "намалят" репарациите, около 1920 год. немското правителство решава да започне да печата пари без покритие - Papiermark ("Хартиени пари"). За последвалата инфлация биват обвинени "еврейските спекуланти" и "Великите сили". Цените се покачват дотолкова, че централната банка вече не е могла да печата достатъчно пари. Стига се до там, че парите (банкнотите) били използувани вместо дърва за огрев, т.е. хартията от която са направени банкнотите е била по скъпа като материал, от стойността на банкнотата. През 1923 се стига до печатане на банкнота от 100'000'000'000'000 марки (100 трилиона марки).

...банкнотите били използувани
вместо дърва за огрев...
снимка от 1923 год.

Инфлацията в Германия приключва през 1924 год. след като правителството пуска в обръщение нов вид марки - Rentenmark ("Осигурени пари"), обезпечени със земя, т.к. не е имало достатъчно злато за целта. Инфлацията в Германия е основната причина малко по-късно на политическата сцена да се появят нацистите, а след това и за началото на Втората световна война през 1939 год

Банкнота от 1'000 марки,
на която е ударен печат от централната банка,
определящ нова стойност - 1'000'000 марки

Инфлацията е скрит държавен данък.

Тези няколко примера ясно показват, че причината за инфлацията е увеличаването (inflate) на парите в обръщение. Покупателната способност на парите спада, но на страничния наблюдател му се струва, че цените се покачват. По този начин управляващите могат да похарчат повече пари за своите цели, като негативният ефект се усеща след поне 1 година, а междувременно може да се обвини някой друг за повишението на цените. Печатането на пари и инфлацията са един скрит данък с който се облага целия народ.

Това е и причината след Втората световна война да няма валути, обезпечени със злато. Модерните пари са просто хартийки, и не е важно коя валута е обезпечена и коя не, а е важно от коя валута колко нови пари се печатат. Това е една от причините еврото EUR да се е покачило толкова много спрямо USD. Истината е, че и двете валути спадат, но еврото EUR спада по бавно.

Annual Money-Supply Growth за 2006 год
Графиката показва колко % нови пари има
напечатани в различни държави.
Данни за този показател за САЩ не се съобщават,
защото са държавна тайна :-)
Данните за България са като тези за Еврозоната.

Някои държави, като Япония и Китай, нарочно предизвикват висока инфлация, тъй като това помага на износа им към други страни, най-често САЩ.

Българският лев е фиксиран за еврото EUR, затова положението в България е същото като това в Еврозоната. Печатането на нови евро EUR обезценява лева - точно толкова, колкото се обезценява самото евро EUR.

Цената на унция злато (~32 гр.) в USD
Януари.2000 год. до април.2007

Повишаването на инфлацията навсякъде по света доведе до растеж на цената на златото от около $300 до над $700. Чрез цената на златото може да се изчисли колко точно е загубата от инфлация. Автомобилът Ford-T, чиято цена е била $300, би трябвало да струва над 6 пъти повече - около $2'000 днешни долари.

Цената на 1 USD, "индексирана" според официалната
инфлация в САЩ за периода 1792 до 2004 год.
Графиката показва обезценка до 7 цента!!!
Цветовете показват:
  • Син - USD е бил обезпечен със злато;
  • Зелен - USD е бил обезпечен със злато,
    но обмяната е била лимитирана;
  • Червен - USD не е бил обезпечен.

Спадовете са както следва:

  • Война от 1812
  • Гражданска война (Войната между Севера и Юга)
  • Първа и втора световна война
  • Период на частична обмяна на USD към златото,
    невъзможна за обикновените хора - 1945 - 1971
  • Период на необезпечен USD - след 1971 до днес.

По всичко изглежда, че след 20-30 години светът отново ще се завърне към златния стандарт, но преди това хората ще трябва да се образоват, за да осъзнаят какво е изгубено и как са (били) манипулирани.



© 24.APR.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

2007-04-23

Инфлацията и медните монети в САЩ

Представител на Монетния двор на САЩ е съобщил, че в момента има недостиг на медни монети.

Цената на медта в медните USD монети, в момента е по-ниска от цената на деноминация на самата монета, и крупни инвеститори масово изкупуват медни монети, претопяват ги, и продават или използуват медта на доста по-висока цена.

Ситуацията напомня изкупуването на монети от 2 лева през деветдесетте години, с цел производството на шайби (за болтове).


изглежда USD центовете
имат покритие в ... мед

2007-04-09

Carry trade банкови кредити

Carry trade банкови кредити



Ако решим да закупим жилище, или просто да получим потребителски кредит, ние виждаме, че на "пазара за кредити", изобилстват най различни предложения, промоции, "примоции", "далавери" и други "врътки".

...но...

При по внимателно разглеждане, ще ни направи впечатление, че най-ниските лихви са за кредите в швейцарски франкове (CHF).

Това е широко разпространен начин на кредитиране в ЕС (Европейския съюз), и е ОСНОВНИЯТ тип кредити в съседна Румъния.

Това е така, защото CHF е една от така наречените "нисколихвени" валути. Японската йена е друга такава валута.

Взимане на кредит в "нисколихвена" валута се нарича carry trade. Въпреки, че изглеждат особено изгодни, тези кредити са доста рискови. Какви са рисковете и негативите ще обясним по долу.

Какво точно е carry trade?

В Швейцария или Япония, Централните банки са определили особено ниски основни лихвени проценти, толкова ниски, че могат да са под 2-3%. По последни данни, в Япония лихвения процент е 2.25%, докато в САЩ и Обединеното Кралство, процента достига 5.25%.

Защо тези държави поддържат нисък основен лихвен процент – отговорът е, че така те стимулират износа. По мое лично мнение, Япония и Китай съществуват само, за да изнасят стоки на пазара в САЩ. От друга страна Швейцария, има огромни количества пари които иска да "раздвижи".

Големите американски взаимни фондове например, от години взимат кредити в японски йени, и инвестират в американски държавни ценни книжа с фиксиран доход, или просто "внасят" парите на депозит в някоя банка. Колкото и да е странно, тази система работи, поне за сега :-) .

За опростяване, по долу аз ще пиша CHF, но всичко казано се отнася и за японската йена.

Ниския лихвен процент автоматично означава, че лихвените проценти по различните видове кредити в съответната страна и валута са по ниски.

Следователно, една Българска банка, би могла да вземе кредит в CHF от някоя швейцарска банка срещу да кажем 4% и да го предложи на Български клиент срещу 8%, вместо да кажем нормалните за този тип кредити 10%.

Каква е опасността при тези кредити?

Първо, валутата на кредита обикновено не е "appreciated", т.е. продавачите не я харесват, следователно ще се наложи тази валута да бъде обменена в друга, например BGN, EUR или USD.

Ако курса на BGN/CHF e 1.22/1.23 (разлика само 1 стотинка), при тaзи обмяна, кредитополучателя губи 0.0050 лв. на всеки CHF. Ако кредита е за 80 000.00 CHF, то тази сума нараства на 80 000 x 0.0050 = 400 лв. Тези 400 лв. са 0.4% допълнително върху целия кредит.

Когато кредита бива изплащан, вноските трябва да бъдат в CHF.

Ако приемем, че курса на обмяна е същия, то за горепосочения кредит, кредитополучателя губи още 0.4%, без при това да се смятат лихвите и другите такси.

Втората опастност е, че курса на обмяна на валутите може да се промени, без кредитополучателя да има контрол над него. С други думи, кредитополучателя се "хвърля" във форекс пазара, без самия той да осъзнава това. При това, той се "хвърля" не в нормалния форекс пазар, а във форекс параза на carry trade валутите. Там негови "конкуренти" не са производителите и вносителите на стоки, а огромните американски взаимни фондове, които също работят с carry trade инструменти на борсата в САЩ.

Нека отново разгледаме примера с хипотетичния кредит - какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.23/1.24 (т.е. покачване на курса със само 1 ст.).

80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)

80 000 x 1.24 = 99 200 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)

97 600 - 99 200 = -1 600 лв. (разлика/загуба)

Тези 1 600 лв., включват тези 400 лв. цитирани в предишния пример. Тези 1 600 лв. са вече 1.64% от общата сума, но без да смятаме лихвите. Т.е. "движение" на курса CHF/BGN с 1 ст. се отразява като 1.64%.

Разбира се обратното движение – поевтиняване на валутата на кредита е в полза на кредитополучателя, но "печалбата" определено е по-малка. Такова обратно движение няма как да се гарантира от никой и ако кредитополучателя разчита на това, то това е чист хазарт.

Нека отново разгледаме примера с хипотетичния кредит - какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.21/1.22 (т.е. понижение на курса със само 1 ст.).

80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)

80 000 x 1.22 = 97 600 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)

97 600 - 97 600 = 0 лв. (разлика)

Оказва се, че при понижение на курса с 1 ст. няма никаква печалба (но няма и загуба).

А какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.20/1.21 (т.е. понижение на курса със 2 ст.).

80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)

80 000 x 1.20 = 96 000 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)

97 600 - 97 600 = 400 лв. (разлика/печалба)

Както казват американците – Уау! Цели 400 лв печалба :-) !

Т.к. курса на обмяна може да се повиши неограничено, то така и загубените пари от този риск може да нарастнат, и да надвишат спестените пари.

Един предубеден сценарии на този риск е инфлацията в България през 1990-те години. Подобно на USD, CHF също достигна рекордни нива спрямо лева. Аз не мога да цитирам обменния курс на CHF, но цената на 1 USD от 10 лв., достигна 3000 лв.

Третата особено голяма опасност е, че както вече писах в статията за банките, валутите в момента не са обезпечени със злато, и централните банки постоянно печатат пари необезпечени с нищо – т.н. fiat currency. Тази огромна маса пари е причина за постоянната инфлация навсякъде по света или поне в "нормалните" страни.

Това е особено важно за кредита, т.к. кредитът е в съответната чужда валута (CHF).

Поради по-високата инфлация, Централните банки определят по-високи основни лихвени проценти, а това най-често рефлектира върху лихвите по кредитите. И колкото основния лихвен процент е по-нисък, то толкова по-наложително (или по-вероятно) е този процент да бъде повишен. За да се предпазят от това, банките правят carry trade кредитите да не са с фиксирана лихва, т.к. банката започва да изплаща своя кредит с новата по-висока лихва, но и клиента – кредитополучател, изплаща още по висока лихва.

Хипотетичната Българска банка започва да изплаща своя кредит срещу да кажем 5% (вместо 4%), а след преразглеждане, Българския клиент заплаща вече 10% (вместо 8%).

Забележете, че подобно на парите губени от обмяна, то тук, загубените пари могат да надвишат много повече спестените пари.

Един предубеден сценарии на този риск е инфлацията в Япония през 1990-те години. Случая там беше подобен на инфлацията в България, и BOJ (Централната банка на Япония) вдигна основния лихвен процент неимоверно много.

Какво би било развитието на EUR/CHF курса в бъдеще?

Всичко посочено в този раздел, е чиста спекулация, и има за цел само да разгледа проблема, а не да е с цел да ви помогне в решението какъв кредити да изберете :-) .

Както вече споменах, швейцарската централна банка, най-вероятно, не би искала да увеличи основния лихвен процент.

Тъй като инфлацията в ЕС (Европейския съюз), е подобна на тази в Швейцария, то повишение на основния лихвен процент в една от "зоните", ще последва от повишение в другата.

За да видим как се е променял обменния курс, прилагаме графика на EUR-ото, измервано в CHF. По високите стойности показват по-силно EUR-о. Както лесно се вижда, че EUR-ото расте бавно с течение на годините, а това е добре за получилите такъв кредит, тъй като с техните EUR-а, те могат да закупят повече CHF.

Въпреки това, ясно се вижда че, кредит отпуснат през Февруари 2004, е "понесъл" негативите посочни по горе – около 0.05 CHF разлика в обменния курс.

За всички читатели които се интересуват от USD, прилагаме втората графика – USD измерван в CHF. По високите стойности показват по силен USD. Както се вижда, USD първо е спадал, а след Януари 2005, е сравнително спокоен.



(c) 06.APR.2007, Nikolay Mihaylov @ Bonn
nmmm@nmmm.nu

2007-04-07

Банкиране с частичен резерв

Банкиране с частичен резерв

...или...
защо банките обикновено имат над 50% печалба


За да разберем какво е банкиране с частичен резерв (fractional reserve banking), трябва първо да разберем с какво се занимават банките и как са се появили.

В днешно време, банките, както и повечето "нормални" фирми, се занимават с какво ли не. Продават например травел чекове или винетки :)

Банките, ако ги разглеждаме като банки, трябва да се занимават само със съхранението на парите на клиентите си, и даване на заеми. Друга област е обмяната на валута и преводите на пари.

Нека разгледаме как са се появили банките:

Думата банка произлиза от думата маса или чин. Първите "банки" са били златарите. Тъй като те са работили с голямо количество злато, са имали "сейфове" или "каси" с необходимата охрана и т.н.

Златарите осъзнали, че могат да предложат на хората да съхраняват тяхното злато (пари), срещу някаква "скромна сума". По същата причина, някои от съвременните банки събират такса за поддръжка на банкова сметка.

Срещу златото, хората получавали разписка за съхраненото количество злато. Тъй като разписката често била "на преносителя", хората започнали да разменят разписките. Златото се съхранявало при златаря, и само малка част от хората изисквали изплащането на разписките. Така се появили първите книжни пари (златни сертификати).

Скоро някои алчни златари осъзнали, че само около 10% от златото се изисквало, и решили да започнат да дават злато на заем (кредит), за което взимали лихва. За да могат да дадат повече злато на заем, златарите спряли да взимат пари за съхранение, и започнали да изплащат ниска лихва на всеки който е остави златото си на съхранение (депозит).

Ако направим проста сметка, срещу 10 грама депозирано злато, златаря е можел да даде 10 грама злато. Ако приемем, че лихвата за депозит е 5% / година, а лихвата за заем е 10% / година, сметката става следната.

  • Златарят получава 10 грама злато + 1 грам лихва.
  • Депозиралият 10 грама, получава 10 грама + 0.50 грама лихва.

Печалбата на златаря е 0.50 грама. Забележете, че златарят не дава собствено злато на заем, т.е. печалбата е безкрайно голяма, т.к. няма вложено злато от страна на златаря.

Но окото на алчността е бездънно. Златарите скоро решили да раздават на заем не самото злато, а разписка за него, която може да се размени за злато. Отново само 10% от разписките били разменяни за злато.

Ако отново направим проста сметка, срещу 10 грама депозирано злато, златарят е можел да даде 10 x 10 = 100 грама злато!!! Това е повече от количеството злато, което златарят има, но златарят дава разписка без покритие, и от златото най-вероятно е можело да бъде потърсено само около 10%. Така, златарят "създава" злато от нищото. Ако приемем, че лихвата за депозит е 5% / година, а лихвата за заем е 10% / година, сметката става следната.

  • Златарят получава 100 грама злато + 10 грама лихва.
  • Депозиралият 10 грама, получава 10 грама + 0.50 грама лихва.

100-те грама злато, които златарят получава, най-вероятно са се получавали отново в разписки, така че печалбата е "само" 9.50 грама!!! Тази печалба отново е безкрайно голяма, т.к. няма вложено злато от страна на златаря.

Тази система с разписки обаче, има един голям недостатък. Тъй като има голям брой "раздадени" разписки без покритие, златарят може да осребри (озлати :) само 10% от разписките. Ако 10% от разписките бъдат осребрени, и някой поиска да осребри разписка, той не би могъл да направи това, в следствие на което "мълвата", че златарят не може да осребри разписките се разпространява и стойността на разписките спада до нула. Този процес се нарича bank run.

Съвременните банки работят по подобен, но леко различен начин, за да избегнат последния недостатък.

След 1960-1970 година, почти няма валута която е гарантирана със злато или сребро. Тези валути се наричат fiat currency. Щатският долар е една от последните валути която е можела да бъде разменена за злато.


Срещу тази банкнота, до 1924 година,
е можело да се получи злато (златна монета),
с тегло и цена, съответствуваща на 100 лева.

Съвременните банки винаги членуват в организация, която има Централна банка. Много често в тази организация членуват абсолютно всички банки в дадена държава, и Централната банка е Национална банка. Така е в България, където Централната банка е БНБ. Така е в САЩ, където централната банка е Федералния резерв. Не е така обаче в Еврозоната на Европейския съюз, където Централната банка е една за цялата Еврозона - ECB (Европейската централна банка).

Банковата система с Централна банка се нарича банкова система с частичен резерв (fractional reserve banking).

Да разгледаме как действа системата с Централна банка.

Когато човек открие депозит, банката взима парите му, и изплаща лихва. 10% от парите от депозита обаче, банката депозира в Централната банка под формата на гаранция или осигуровка. При изтичане / закриване на депозита, банката взима тези 10% гаранция от Централната банка.

Когато банката отпусне кредит на някой свой клиент, банката отново депозира 10% от своите собствени пари в Централната банка. Т.е. банката например отпуска 100 лв. заем и депозира (още) 10 лв. в Централната банка.

Нека сега направим сметка какво печели банката ако отпусне кредит с пари депозирани от друг клиент. Нека приемем, че лихвата за депозит е 4% / година, а лихвата за кредит е 14% / година, а периода на кредита е 1 година.

  1. Клиент А депозира 1000 лв.
    • Банката получава 1000 лв, депозира 10% в Централната Банка.
    • Освен собствения си капитал, банката има на разположение още 900 лв.
  2. Банката отпуска кредит на Клиент Б от 1000 лв. Банката депозира още 10% в Централната банка.
    • Банката има разход 1000 + 100 лв. = 1100 лв.
    • Банката има на разположение 900 лв. от Клиент А.
    • Това означава, че банката е използувала 200 лв. собствен капитал.
  3. След 1 година, Клиент Б връща на банката 1000 лв. + 140 лв. лихва. Банката изтегля гаранцията от 100 лв. от Централната банка.
  4. Банката изплаща депозита на Клиент А, заедно със полагаемата му лихва - 1000 лв. + 40 лв. лихва. Банката изтегля гаранцията от 100 лв. от Централната Банка.

При всички описани транзакции банката използува само 200 лв. собствен капитал.

Печалбата на банката е 140 - 40 = 100 лв.

Така показахме че банката има 50% печалба. Банката разбира се събира и други такси, но те нямат връзка с Централната банка.

Някои икономисти обаче, разглеждат парите депозирани в Централната банка, като замразени пари, които не са част от разходите на банката. Пресметната по този начин, печалбата е доста повече и е приблизително 100% печалба.

Какво обаче би се получило, ако хората депозирали пари внезапно решат да изтеглят парите си? В този случай, парите в банката свършват, но от Централната банка "докарват" пари, и ситуацията бива "спасена". Тъй като гаранционният депозит е 10%, това значи, че само 10% от банките в съответната държава (организация на банки) могат да бъдат "спасени". След това, Централната Банка остава също без пари, следва фалит не на една, а на много банки. Технически точно това се случи в България през деветдесетте години на миналия век.


Тази банкнота не беше обезпечена със злато,
и в следствие на bank run (а не инфлация!!!),
банкнотата загуби стойността си,
и в момента струва само 0.10 лв (BGN).

Както се разбира от статията, банкирането с частичен резерв се извършва на ръба на закона, и ако някой друг, не банка реши да започне подобен бизнес, то той ще бъде обявен за престъпник, ще бъде осъден и пратен в затвора :).


Bank run-а в България, доведе до фалит на
доста от банките, но също и до печатането на
банкноти със стойности като тази.

Нека накрая да разгледаме един реален жилищен кредит, за да видим колко реално се плаща на банката при отпускане на реален ипотечен кредит от 40'000 EUR, за 25 години, с лихва 9.50 %. Ще приемем че кредитът започва да тече на 01.01.2007.

Внимателен поглед показва след 25 години вноски по 349.48 EUR / месечно, през ноември 2031 година, лихвата платена върху заема е 64'842.37 EUR - с 50% повече от самия заем, а жилището е платено на цена 2.5 пъти по-висока от нормалната.

Този пример е пресметнат със калкулатор предназначен за заеми в САЩ, така че може да има разминаване с кредитите отпускани в България.



(c) 27.MAR.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu


МесецПлащане
на заема
Плащане
на лихви
Тотал
Jan 200732.81316.6739 967.19
Feb 200733.07316.4139 934.11
Mar 200733.33316.1539 900.78
Apr 200733.60315.8839 867.18
May 200733.86315.6239 833.31
Jun 200734.13315.3539 799.18
Jul 200734.40315.0839 764.78
Aug 200734.68314.8039 730.10
Sep 200734.95314.5339 695.15
Oct 200735.23314.2539 659.93
Nov 200735.51313.9739 624.42
Dec 200735.79313.6939 588.63
Jan 200836.07313.4139 552.56
Feb 200836.36313.1239 516.21
Mar 200836.64312.8439 479.57
Apr 200836.93312.5539 442.63
May 200837.23312.2539 405.41
Jun 200837.52311.9639 367.89
Jul 200837.82311.6639 330.07
Aug 200838.12311.3639 291.95
Sep 200838.42311.0639 253.53
Oct 200838.72310.7639 214.81
Nov 200839.03310.4539 175.78
Dec 200839.34310.1439 136.44
Jan 200939.65309.8339 096.79
Feb 200939.96309.5239 056.83
Mar 200940.28309.2039 016.55
Apr 200940.60308.8838 975.95
May 200940.92308.5638 935.03
Jun 200941.24308.2438 893.78
Jul 200941.57307.9138 852.21
Aug 200941.90307.5838 810.31
Sep 200942.23307.2538 768.08
Oct 200942.57306.9138 725.52
Nov 200942.90306.5838 682.61
Dec 200943.24306.2438 639.37
Jan 201043.58305.9038 595.79
Feb 201043.93305.5538 551.86
Mar 201044.28305.2038 507.58
Apr 201044.63304.8538 462.95
May 201044.98304.5038 417.97
Jun 201045.34304.1438 372.63
Jul 201045.70303.7838 326.93
Aug 201046.06303.4238 280.87
Sep 201046.42303.0638 234.45
Oct 201046.79302.6938 187.66
Nov 201047.16302.3238 140.50
Dec 201047.53301.9538 092.97
Jan 201147.91301.5738 045.05
Feb 201148.29301.1937 996.76
Mar 201148.67300.8137 948.09
Apr 201149.06300.4237 899.03
May 201149.45300.0337 849.59
Jun 201149.84299.6437 799.75
Jul 201150.23299.2537 749.52
Aug 201150.63298.8537 698.89
Sep 201151.03298.4537 647.86
Oct 201151.43298.0537 596.42
Nov 201151.84297.6437 544.58
Dec 201152.25297.2337 492.33
Jan 201252.67296.8137 439.67
Feb 201253.08296.4037 386.58
Mar 201253.50295.9837 333.08
Apr 201253.93295.5537 279.15
May 201254.35295.1337 224.80
Jun 201254.78294.7037 170.02
Jul 201255.22294.2637 114.80
Aug 201255.65293.8337 059.14
Sep 201256.10293.3837 003.05
Oct 201256.54292.9436 946.51
Nov 201256.99292.4936 889.52
Dec 201257.44292.0436 832.09
Jan 201357.89291.5936 774.19
Feb 201358.35291.1336 715.84
Mar 201358.81290.6736 657.03
Apr 201359.28290.2036 597.75
May 201359.75289.7336 538.00
Jun 201360.22289.2636 477.78
Jul 201360.70288.7836 417.08
Aug 201361.18288.3036 355.91
Sep 201361.66287.8236 294.24
Oct 201362.15287.3336 232.09
Nov 201362.64286.8436 169.45
Dec 201363.14286.3436 106.31
Jan 201463.64285.8436 042.67
Feb 201464.14285.3435 978.53
Mar 201464.65284.8335 913.88
Apr 201465.16284.3235 848.72
May 201465.68283.8035 783.04
Jun 201466.20283.2835 716.84
Jul 201466.72282.7635 650.12
Aug 201467.25282.2335 582.87
Sep 201467.78281.7035 515.09
Oct 201468.32281.1635 446.77
Nov 201468.86280.6235 377.91
Dec 201469.40280.0835 308.51
Jan 201569.95279.5335 238.55
Feb 201570.51278.9735 168.05
Mar 201571.07278.4135 096.98
Apr 201571.63277.8535 025.35
May 201572.20277.2834 953.15
Jun 201572.77276.7134 880.39
Jul 201573.34276.1434 807.04
Aug 201573.92275.5634 733.12
Sep 201574.51274.9734 658.61
Oct 201575.10274.3834 583.51
Nov 201575.69273.7934 507.82
Dec 201576.29273.1934 431.52
Jan 201676.90272.5834 354.63
Feb 201677.51271.9734 277.12
Mar 201678.12271.3634 199.00
Apr 201678.74270.7434 120.26
May 201679.36270.1234 040.90
Jun 201679.99269.4933 960.91
Jul 201680.62268.8633 880.29
Aug 201681.26268.2233 799.03
Sep 201681.90267.5833 717.12
Oct 201682.55266.9333 634.57
Nov 201683.21266.2733 551.36
Dec 201683.87265.6133 467.50
Jan 201784.53264.9533 382.97
Feb 201785.20264.2833 297.77
Mar 201785.87263.6133 211.90
Apr 201786.55262.9333 125.35
May 201787.24262.2433 038.11
Jun 201787.93261.5532 950.18
Jul 201788.62260.8632 861.56
Aug 201789.33260.1532 772.23
Sep 201790.03259.4532 682.20
Oct 201790.75258.7332 591.45
Nov 201791.46258.0232 499.99
Dec 201792.19257.2932 407.80
Jan 201892.92256.5632 314.88
Feb 201893.65255.8332 221.23
Mar 201894.40255.0832 126.83
Apr 201895.14254.3432 031.69
May 201895.90253.5831 935.79
Jun 201896.65252.8331 839.14
Jul 201897.42252.0631 741.72
Aug 201898.19251.2931 643.53
Sep 201898.97250.5131 544.56
Oct 201899.75249.7331 444.81
Nov 2018100.54248.9431 344.26
Dec 2018101.34248.1431 242.93
Jan 2019102.14247.3431 140.79
Feb 2019102.95246.5331 037.84
Mar 2019103.76245.7230 934.07
Apr 2019104.59244.8930 829.49
May 2019105.41244.0730 724.07
Jun 2019106.25243.2330 617.83
Jul 2019107.09242.3930 510.74
Aug 2019107.94241.5430 402.80
Sep 2019108.79240.6930 294.01
Oct 2019109.65239.8330 184.36
Nov 2019110.52238.9630 073.84
Dec 2019111.40238.0829 962.44
Jan 2020112.28237.2029 850.16
Feb 2020113.17236.3129 737.00
Mar 2020114.06235.4229 622.94
Apr 2020114.97234.5129 507.97
May 2020115.88233.6029 392.10
Jun 2020116.79232.6929 275.30
Jul 2020117.72231.7629 157.59
Aug 2020118.65230.8329 038.94
Sep 2020119.59229.8928 919.35
Oct 2020120.54228.9428 798.81
Nov 2020121.49227.9928 677.32
Dec 2020122.45227.0328 554.87
Jan 2021123.42226.0628 431.45
Feb 2021124.40225.0828 307.05
Mar 2021125.38224.1028 181.67
Apr 2021126.38223.1028 055.30
May 2021127.38222.1027 927.92
Jun 2021128.38221.1027 799.54
Jul 2021129.40220.0827 670.14
Aug 2021130.42219.0627 539.71
Sep 2021131.46218.0227 408.25
Oct 2021132.50216.9827 275.76
Nov 2021133.55215.9327 142.21
Dec 2021134.60214.8827 007.61
Jan 2022135.67213.8126 871.94
Feb 2022136.74212.7426 735.19
Mar 2022137.83211.6526 597.37
Apr 2022138.92210.5626 458.45
May 2022140.02209.4626 318.43
Jun 2022141.13208.3526 177.31
Jul 2022142.24207.2426 035.06
Aug 2022143.37206.1125 891.69
Sep 2022144.50204.9825 747.19
Oct 2022145.65203.8325 601.54
Nov 2022146.80202.6825 454.74
Dec 2022147.96201.5225 306.78
Jan 2023149.13200.3525 157.64
Feb 2023150.32199.1625 007.33
Mar 2023151.51197.9724 855.82
Apr 2023152.70196.7824 703.12
May 2023153.91195.5724 549.20
Jun 2023155.13194.3524 394.07
Jul 2023156.36193.1224 237.71
Aug 2023157.60191.8824 080.11
Sep 2023158.85190.6323 921.27
Oct 2023160.10189.3823 761.16
Nov 2023161.37188.1123 599.79
Dec 2023162.65186.8323 437.14
Jan 2024163.94185.5423 273.21
Feb 2024165.23184.2523 107.97
Mar 2024166.54182.9422 941.43
Apr 2024167.86181.6222 773.57
May 2024169.19180.2922 604.38
Jun 2024170.53178.9522 433.85
Jul 2024171.88177.6022 261.98
Aug 2024173.24176.2422 088.74
Sep 2024174.61174.8721 914.13
Oct 2024175.99173.4921 738.13
Nov 2024177.39172.0921 560.75
Dec 2024178.79170.6921 381.95
Jan 2025180.21169.2721 201.75
Feb 2025181.63167.8521 020.12
Mar 2025183.07166.4120 837.05
Apr 2025184.52164.9620 652.53
May 2025185.98163.5020 466.54
Jun 2025187.45162.0320 279.09
Jul 2025188.94160.5420 090.15
Aug 2025190.43159.0519 899.72
Sep 2025191.94157.5419 707.78
Oct 2025193.46156.0219 514.32
Nov 2025194.99154.4919 319.33
Dec 2025196.54152.9419 122.79
Jan 2026198.09151.3918 924.70
Feb 2026199.66149.8218 725.04
Mar 2026201.24148.2418 523.80
Apr 2026202.83146.6518 320.97
May 2026204.44145.0418 116.53
Jun 2026206.06143.4217 910.47
Jul 2026207.69141.7917 702.78
Aug 2026209.33140.1517 493.45
Sep 2026210.99138.4917 282.46
Oct 2026212.66136.8217 069.80
Nov 2026214.34135.1416 855.46
Dec 2026216.04133.4416 639.42
Jan 2027217.75131.7316 421.66
Feb 2027219.48130.0016 202.19
Mar 2027221.21128.2715 980.98
Apr 2027222.96126.5215 758.01
May 2027224.73124.7515 533.28
Jun 2027226.51122.9715 306.78
Jul 2027228.30121.1815 078.47
Aug 2027230.11119.3714 848.36
Sep 2027231.93117.5514 616.43
Oct 2027233.77115.7114 382.67
Nov 2027235.62113.8614 147.05
Dec 2027237.48112.0013 909.57
Jan 2028239.36110.1213 670.21
Feb 2028241.26108.2213 428.95
Mar 2028243.17106.3113 185.78
Apr 2028245.09104.3912 940.69
May 2028247.03102.4512 693.66
Jun 2028248.99100.4912 444.67
Jul 2028250.9698.5212 193.71
Aug 2028252.9596.5311 940.76
Sep 2028254.9594.5311 685.81
Oct 2028256.9792.5111 428.84
Nov 2028259.0090.4811 169.84
Dec 2028261.0588.4310 908.79
Jan 2029263.1286.3610 645.67
Feb 2029265.2084.2810 380.47
Mar 2029267.3082.1810 113.17
Apr 2029269.4280.069 843.75
May 2029271.5577.939 572.20
Jun 2029273.7075.789 298.50
Jul 2029275.8773.619 022.63
Aug 2029278.0571.438 744.58
Sep 2029280.2569.238 464.33
Oct 2029282.4767.018 181.86
Nov 2029284.7164.777 897.15
Dec 2029286.9662.527 610.19
Jan 2030289.2360.257 320.96
Feb 2030291.5257.967 029.44
Mar 2030293.8355.656 735.61
Apr 2030296.1653.326 439.45
May 2030298.5050.986 140.95
Jun 2030300.8648.625 840.09
Jul 2030303.2546.235 536.84
Aug 2030305.6543.835 231.19
Sep 2030308.0741.414 923.13
Oct 2030310.5138.974 612.62
Nov 2030312.9636.524 299.66
Dec 2030315.4434.043 984.22
Jan 2031317.9431.543 666.28
Feb 2031320.4629.023 345.82
Mar 2031322.9926.493 022.83
Apr 2031325.5523.932 697.28
May 2031328.1321.352 369.16
Jun 2031330.7218.762 038.43
Jul 2031333.3416.141 705.09
Aug 2031335.9813.501 369.11
Sep 2031338.6410.841 030.47
Oct 2031341.328.16689.14
Nov 2031344.025.46345.12