Инфлация и златно покритие на парите

Инфлация и златно покритие на парите

---

Всеки ден, когато решим да закупим нещо, се сблъскваме с факта, че цените на стоките и услугите са станали по-скъпи. С други думи, ден след ден животът поскъпва. Този феномен се нарича инфлация. Инфлацията е един "мистичен" процес, който за повечето хора не е напълно ясно от какво бива предизвикан.

Инфлацията е процес, който не би трябвало да съществува;
ето два примера:

Да разгледаме производството на автомобили. Първите автомобили са били произвеждани много бавно, повечето неща са се правили на ръка. Цената на един автомобил в началото на 20-ти век е била съизмерима с цената на днешните самолети. По късно Хенри Форд през 1908 год. извършил истинска революция в производството на автомобили с неговия Ford Модел T. Благодарение на новите технологии като конвейра, цената на автомобил Ford-T е била $850, вместо $2'000-$3'000 за другите марки. През 1920 год. цената на Ford-T спаднала на $300 (триста).

Ford Model T, около 1920 год.

Друг, по-нов пример, е компютърът. Цената на компютър DEC PDP/11 през 1970 год. е била около $10'000, а модерен преносим компютър на HP (фирмата наследник на DEC) може да струва под $1'000.

DEC PDP/11, 1970 год

Този процес на усъвършенстване на технологиите и производството се нарича продуктивност. Това е нормален процес, който съпътства човечеството през цялата му история. Много хора, вкл. икономисти, бъркат понятието продуктивност с дефлация.

Разглеждайки горните примери, би трябвало цените на повечето стоки да спадат с течение на времето, хората би трябвало да могат да закупуват все повече стоки на все по-ниски цени. Следвайки примера за автомобилите, един нов автомобил би трябвало да струва под $300, вместо около $8'000 (~12'000 лв.) за нов автомобил Skoda. Очевидно в реалния свят цените не спадат, а напротив - постоянно растат.

---

На какво се дължи инфлацията според медиите и политиците?

Ако прегледаме медиите, ще ни бъде казано, че инфлацията се дължи на най-различни неща, процеси, събития и т.н., например:

• 1. Обменен курс на EUR/USD или USD/BGN
• 2. Повишение на цената на петрола (бензина)
• 3. Повишение на цената на суровините
• 4. Спекула
• 5. Чорбаджилък, безскрупулни и алчни бизнесмени
• 6. Световният заговор на Великите сили :-)
• 7. Новите технологии

Разглеждйки по-внимателно дадените причини този феномен, можем да се досетим, че това не са реалните причини (може би с изключение на причина No.6 :-) ). Явно някой има полза да се манипулира мнението на хората по тези проблеми. Ето "оборване" на гореспоменатите причини.

Спекулата е характерна за социализма, централизираната икономика, монопола и картелите. Тя се изразява в повишение на цената на даден продукт (например плочки за баня :-) ), т.к. той не може да бъде намерен на пазара. В условията на пазарна икономика каквато има в България, не може да има спекула. Въпреки всичко тази "теория" е доста разпространена, т.к. социализмът в България бе строен цели 45 години.

Споменавайки за спекулата, трябва да се отбележи, че в някои области на живота в България все още има спекула. Това са остатъци от социализма, като например Топлофикация АД и фиксираните цени на българските цигари до влизането на България в Европейската Общност. Друг пример за спекула са българските мобилни (GSM) оператори, които де факто са организирали картел и само привидно симулират конкуренция.

По същата логика, инфлацията не може да се дължи на безскрупулни бизнесмени. В условията на пазарна икономика, ако цената на стоката нарасне "по желание" на бизнесмена, то тя (стоката) няма да се продава, освен в случая на монопол или картел.

Повишението на цените на суровините, петрола или чуждата валута, би могло да се приеме като причина за инфлацията, но веднага възниква контра въпросът - А кое предизвиква повишението на цените на валутата, суровините, нефта и т.н. ? Така се навлиза в един затворен кръг, и скоро се оказва, че това не е отговорът на въпроса какво предизвиква инфлация, а просто проследява ценообразуването.

Особено смешен е доводът за новите технологии, въпреки че много икономисти изтъкват именно него. Доводът се състои в това, че в модерния свят ние (хората) имаме блага каквито нашите предци преди 50 год. не са имали - например телевизията, компютрите, автоматичните перални машини, микровълнови печки, CD плейъри, GSM... Списъкът е безкраен. И защото имаме повече - трябва да работим повече. Ако тези неща са причината за инфлацията, то как трябва да се разглеждат откритията в началото на 20 век - електричеството, телефона, радиото, автомобила, грамофона? Излиза че има разлика между началото на 20 век, и неговия край. Разлика очевидно има, но тя не е в броя на откритията и новите технологии, а в нещо друго което не се споменава в довода :-) .

Какво представляват парите?

За да разберем как се появява инфлацията, трябва да разгледаме какво представляват парите и как работят банките. Част от тези въпроси са разгледани в статията ми Банкиране с частичен резерв, но въпреки това ще повторим основните точки.

Преди да е имало пари, е съществувала натуралната размяна. Някои стоки обаче не са имали значение само като стока, но и като нещо, което всеки би приел за размяна. Такава "стока" били златото и среброто. Всеки е приемал размяна за злато и сребро, защото след това е можел да го размени за друга стока, от която би имал нужда. Т.к. количеството на златото и среброто на света е ограничено, пазарът няма как да бъде "залян" с тези метали, така че цената на златото и среброто остава постоянна. По късно, някой решил да оформи парчетата метал във формата на "кръгче" с определена стандартна големина и така се появили монетите. Предполага се, че първата монета е била отсечена в Лидия през 6 век п.н.е. Интересно е че монетата е била от "електрон" - сплав от злато и сребро.

Хартиените пари - банкнотите - са се появили по-късно, след като златарите започнали да съхраняват златото на хората и издавали разписка срещу него (виж Банкиране с частичен резерв). Скоро хората започнали да разменят разписките вместо самото злато, но преносителят на разписката винаги е можел да получи златото срещу разписката.

Еднокилограмова златна монета Австралийско Кенгуру емисия 2005

По-късно в много от държавите било забранено сеченето на монети, освен от т.н. монетен двор или централна банка - организация/предприятие, подчинено директно на "държавния глава" - цар, крал, президент... Т.к. не било удобно дребните монети да са от злато или сребро, те били отсичани то мед, желязо или друг, не толкова скъп метал. Оказало се, че медта (материала) в 10'000 монети по 1 ст. стрували по-евтино от 1 златна монета от 100 лв. (за улеснение използувам българските парични единици). Въпреки това, хората възприели това "неравенство", заради удобството, но и защото срещу съответния брой дребни монети винаги е можело да се получи златна монета. Ситуацията със банкнотите е подобна. Банкнотата не е имала никаква стойност като материал, вложен в нея, но е била използувана за удобство, и защото в централната банка е имало количество злато, отговарящо на стойността и.

Това обезпечение на парите със злато и сребро се нарича Златен стандарт, Сребърен стандарт или Биметализъм (Златен+сребърен стандарт, със фиксиран обменен курс на злато и сребро). Златният стандарт гарантира следните "атрибути" на парите:

• 1. Мобилност на стойността - парите могат да служат, за да бъде преместена/"транспортирана" стойността им от едно място на друго.
• 2. Запазване на стойността - парите запазват стойността си, и така да се каже я "транспортират" през времето. Модерните пари са загубили този атрибут, защото се обезценяват всеки ден.
• 3. Размяна на стойността - парите могат да се разменят за стоки и услуги. Някои от модерните валути са загубили този атрибут, доказателство за това е, че много цени в България се дават в EUR или в USD, а не в български левове.

Исторически примери за повишение на цените (инфлация)

Ето няколко примера на повишение на цените в следствие на нарушаване на златния стандарт от управниците през вековете.

В древния Рим, управниците решили да отсекат монети с по-малък диаметър, но със същата номинална стойност. Новите пари не били "приети" от населението, заради което се наложило старите (с по-голям диаметър) да бъдат постепенно изкарани от употреба. Последвало повишение на цените, след което - повишение на данъците, и накрая разпад на Римската Империя.

По време на войната между Севера и Юга в САЩ, американският президент Абрахам Линкълн имал нужда от пари. Т.к. банкерите подкрепяли американския юг, му предложили заем срещу огромна лихва. Линкълн отказал. Скоро след това неговият финансов министър му предложил да напечата пари без покритие. Това били т.н. Greenbacks, тъй като гърба на банкнотата бил в зелен цвят. Линкълн провел войната с тези нови пари, цените се покачили неимоверно. Линкълн обвинил спекулантите за това покачване на цените, като същевременно изтеглил тези greenbacks от обръщение. Цените се върнали близо до предвоенните нива.

Абрахам Линкълн

След Първата Световна Война, съгласно Версайския договор, Германия (Weimar Republic) е трябвало да плати огромни репарации. За да "намалят" репарациите, около 1920 год. немското правителство решава да започне да печата пари без покритие - Papiermark ("Хартиени пари"). За последвалата инфлация биват обвинени "еврейските спекуланти" и "Великите сили". Цените се покачват дотолкова, че централната банка вече не е могла да печата достатъчно пари. Стига се до там, че парите (банкнотите) били използувани вместо дърва за огрев, т.е. хартията от която са направени банкнотите е била по скъпа като материал, от стойността на банкнотата. През 1923 се стига до печатане на банкнота от 100'000'000'000'000 марки (100 трилиона марки).

...банкнотите били използувани вместо дърва за огрев... снимка от 1923 год.

Инфлацията в Германия приключва през 1924 год. след като правителството пуска в обръщение нов вид марки - Rentenmark ("Осигурени пари"), обезпечени със земя, т.к. не е имало достатъчно злато за целта. Инфлацията в Германия е основната причина малко по-късно на политическата сцена да се появят нацистите, а след това и за началото на Втората световна война през 1939 год

Банкнота от 1'000 марки, на която е ударен печат от централната банка, определящ нова стойност - 1'000'000 марки

Инфлацията е скрит държавен данък.

Тези няколко примера ясно показват, че причината за инфлацията е увеличаването (inflate) на парите в обръщение. Покупателната способност на парите спада, но на страничния наблюдател му се струва, че цените се покачват. По този начин управляващите могат да похарчат повече пари за своите цели, като негативният ефект се усеща след поне 1 година, а междувременно може да се обвини някой друг за повишението на цените. Печатането на пари и инфлацията са един скрит данък с който се облага целия народ.

Това е и причината след Втората световна война да няма валути, обезпечени със злато. Модерните пари са просто хартийки, и не е важно коя валута е обезпечена и коя не, а е важно от коя валута колко нови пари се печатат. Това е една от причините еврото EUR да се е покачило толкова много спрямо USD. Истината е, че и двете валути спадат, но еврото EUR спада по бавно.

Annual Money-Supply Growth за 2006 год Графиката показва колко % нови пари има напечатани в различни държави. Данни за този показател за САЩ не се съобщават, защото са държавна тайна :-) Данните за България са като тези за Еврозоната.

Някои държави, като Япония и Китай, нарочно предизвикват висока инфлация, тъй като това помага на износа им към други страни, най-често САЩ.

Българският лев е фиксиран за еврото EUR, затова положението в България е същото като това в Еврозоната. Печатането на нови евро EUR обезценява лева - точно толкова, колкото се обезценява самото евро EUR.

Цената на унция злато (~32 гр.) в USD Януари.2000 год. до април.2007

Повишаването на инфлацията навсякъде по света доведе до растеж на цената на златото от около $300 до над $700. Чрез цената на златото може да се изчисли колко точно е загубата от инфлация. Автомобилът Ford-T, чиято цена е била $300, би трябвало да струва над 6 пъти повече - около $2'000 днешни долари.

Цената на 1 USD, "индексирана" според официалната инфлация в САЩ за периода 1792 до 2004 год. Графиката показва обезценка до 7 цента!!!
Цветовете показват: Син - USD е бил обезпечен със злато; Зелен - USD е бил обезпечен със злато, но обмяната е била лимитирана; Червен - USD не е бил обезпечен. Спадовете са както следва: Война от 1812 Гражданска война (Войната между Севера и Юга) Първа и втора световна война Период на частична обмяна на USD към златото, невъзможна за обикновените хора - 1945 - 1971 Период на необезпечен USD - след 1971 до днес.

По всичко изглежда, че след 20-30 години светът отново ще се завърне към златния стандарт, но преди това хората ще трябва да се образоват, за да осъзнаят какво е изгубено и как са (били) манипулирани.

---

© 24.APR.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

Инфлацията и медните монети в САЩ

Представител на Монетния двор на САЩ е съобщил, че в момента има недостиг на медни монети.

Цената на медта в медните USD монети, в момента е по-ниска от цената на деноминация на самата монета, и крупни инвеститори масово изкупуват медни монети, претопяват ги, и продават или използуват медта на доста по-висока цена.

Ситуацията напомня изкупуването на монети от 2 лева през деветдесетте години, с цел производството на шайби (за болтове).

изглежда USD центовете
имат покритие в ... мед

Carry trade банкови кредити

Carry trade банкови кредити

---

Ако решим да закупим жилище, или просто да получим потребителски кредит, ние виждаме, че на "пазара за кредити", изобилстват най различни предложения, промоции, "примоции", "далавери" и други "врътки".

...но...

При по внимателно разглеждане, ще ни направи впечатление, че най-ниските лихви са за кредите в швейцарски франкове (CHF).

Това е широко разпространен начин на кредитиране в ЕС (Европейския съюз), и е ОСНОВНИЯТ тип кредити в съседна Румъния.

Това е така, защото CHF е една от така наречените "нисколихвени" валути. Японската йена е друга такава валута.

Взимане на кредит в "нисколихвена" валута се нарича carry trade. Въпреки, че изглеждат особено изгодни, тези кредити са доста рискови. Какви са рисковете и негативите ще обясним по долу.

Какво точно е carry trade?

В Швейцария или Япония, Централните банки са определили особено ниски основни лихвени проценти, толкова ниски, че могат да са под 2-3%. По последни данни, в Япония лихвения процент е 2.25%, докато в САЩ и Обединеното Кралство, процента достига 5.25%.

Защо тези държави поддържат нисък основен лихвен процент – отговорът е, че така те стимулират износа. По мое лично мнение, Япония и Китай съществуват само, за да изнасят стоки на пазара в САЩ. От друга страна Швейцария, има огромни количества пари които иска да "раздвижи".

Големите американски взаимни фондове например, от години взимат кредити в японски йени, и инвестират в американски държавни ценни книжа с фиксиран доход, или просто "внасят" парите на депозит в някоя банка. Колкото и да е странно, тази система работи, поне за сега :-) .

За опростяване, по долу аз ще пиша CHF, но всичко казано се отнася и за японската йена.

Ниския лихвен процент автоматично означава, че лихвените проценти по различните видове кредити в съответната страна и валута са по ниски.

Следователно, една Българска банка, би могла да вземе кредит в CHF от някоя швейцарска банка срещу да кажем 4% и да го предложи на Български клиент срещу 8%, вместо да кажем нормалните за този тип кредити 10%.

Каква е опасността при тези кредити?

Първо, валутата на кредита обикновено не е "appreciated", т.е. продавачите не я харесват, следователно ще се наложи тази валута да бъде обменена в друга, например BGN, EUR или USD.

Ако курса на BGN/CHF e 1.22/1.23 (разлика само 1 стотинка), при тaзи обмяна, кредитополучателя губи 0.0050 лв. на всеки CHF. Ако кредита е за 80 000.00 CHF, то тази сума нараства на 80 000 x 0.0050 = 400 лв. Тези 400 лв. са 0.4% допълнително върху целия кредит.

Когато кредита бива изплащан, вноските трябва да бъдат в CHF.

Ако приемем, че курса на обмяна е същия, то за горепосочения кредит, кредитополучателя губи още 0.4%, без при това да се смятат лихвите и другите такси.

Втората опастност е, че курса на обмяна на валутите може да се промени, без кредитополучателя да има контрол над него. С други думи, кредитополучателя се "хвърля" във форекс пазара, без самия той да осъзнава това. При това, той се "хвърля" не в нормалния форекс пазар, а във форекс параза на carry trade валутите. Там негови "конкуренти" не са производителите и вносителите на стоки, а огромните американски взаимни фондове, които също работят с carry trade инструменти на борсата в САЩ.

Нека отново разгледаме примера с хипотетичния кредит - какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.23/1.24 (т.е. покачване на курса със само 1 ст.).

80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)

80 000 x 1.24 = 99 200 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)

97 600 - 99 200 = -1 600 лв. (разлика/загуба)

Тези 1 600 лв., включват тези 400 лв. цитирани в предишния пример. Тези 1 600 лв. са вече 1.64% от общата сума, но без да смятаме лихвите. Т.е. "движение" на курса CHF/BGN с 1 ст. се отразява като 1.64%.

Разбира се обратното движение – поевтиняване на валутата на кредита е в полза на кредитополучателя, но "печалбата" определено е по-малка. Такова обратно движение няма как да се гарантира от никой и ако кредитополучателя разчита на това, то това е чист хазарт.

Нека отново разгледаме примера с хипотетичния кредит - какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.21/1.22 (т.е. понижение на курса със само 1 ст.).

80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)

80 000 x 1.22 = 97 600 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)

97 600 - 97 600 = 0 лв. (разлика)

Оказва се, че при понижение на курса с 1 ст. няма никаква печалба (но няма и загуба).

А какво би станало, ако курса се промени, и 1 CHF вече струва 1.20/1.21 (т.е. понижение на курса със 2 ст.).

80 000 x 1.22 = 97 600 (закупени левове след усвояването на кредита)

80 000 x 1.20 = 96 000 (продадени левове за да се погаси кредита, без да смятаме лихвите)

97 600 - 97 600 = 400 лв. (разлика/печалба)

Както казват американците – Уау! Цели 400 лв печалба :-) !

Т.к. курса на обмяна може да се повиши неограничено, то така и загубените пари от този риск може да нарастнат, и да надвишат спестените пари.

Един предубеден сценарии на този риск е инфлацията в България през 1990-те години. Подобно на USD, CHF също достигна рекордни нива спрямо лева. Аз не мога да цитирам обменния курс на CHF, но цената на 1 USD от 10 лв., достигна 3000 лв.

Третата особено голяма опасност е, че както вече писах в статията за банките, валутите в момента не са обезпечени със злато, и централните банки постоянно печатат пари необезпечени с нищо – т.н. fiat currency. Тази огромна маса пари е причина за постоянната инфлация навсякъде по света или поне в "нормалните" страни.

Това е особено важно за кредита, т.к. кредитът е в съответната чужда валута (CHF).

Поради по-високата инфлация, Централните банки определят по-високи основни лихвени проценти, а това най-често рефлектира върху лихвите по кредитите. И колкото основния лихвен процент е по-нисък, то толкова по-наложително (или по-вероятно) е този процент да бъде повишен. За да се предпазят от това, банките правят carry trade кредитите да не са с фиксирана лихва, т.к. банката започва да изплаща своя кредит с новата по-висока лихва, но и клиента – кредитополучател, изплаща още по висока лихва.

Хипотетичната Българска банка започва да изплаща своя кредит срещу да кажем 5% (вместо 4%), а след преразглеждане, Българския клиент заплаща вече 10% (вместо 8%).

Забележете, че подобно на парите губени от обмяна, то тук, загубените пари могат да надвишат много повече спестените пари.

Един предубеден сценарии на този риск е инфлацията в Япония през 1990-те години. Случая там беше подобен на инфлацията в България, и BOJ (Централната банка на Япония) вдигна основния лихвен процент неимоверно много.

Какво би било развитието на EUR/CHF курса в бъдеще?

Всичко посочено в този раздел, е чиста спекулация, и има за цел само да разгледа проблема, а не да е с цел да ви помогне в решението какъв кредити да изберете :-) .

Както вече споменах, швейцарската централна банка, най-вероятно, не би искала да увеличи основния лихвен процент.

Тъй като инфлацията в ЕС (Европейския съюз), е подобна на тази в Швейцария, то повишение на основния лихвен процент в една от "зоните", ще последва от повишение в другата.

За да видим как се е променял обменния курс, прилагаме графика на EUR-ото, измервано в CHF. По високите стойности показват по-силно EUR-о. Както лесно се вижда, че EUR-ото расте бавно с течение на годините, а това е добре за получилите такъв кредит, тъй като с техните EUR-а, те могат да закупят повече CHF.

Въпреки това, ясно се вижда че, кредит отпуснат през Февруари 2004, е "понесъл" негативите посочни по горе – около 0.05 CHF разлика в обменния курс.

За всички читатели които се интересуват от USD, прилагаме втората графика – USD измерван в CHF. По високите стойности показват по силен USD. Както се вижда, USD първо е спадал, а след Януари 2005, е сравнително спокоен.

---

(c) 06.APR.2007, Nikolay Mihaylov @ Bonn
nmmm@nmmm.nu

Банкиране с частичен резерв

Банкиране с частичен резерв

...или...

защо банките обикновено имат над 50% печалба

---

За да разберем какво е банкиране с частичен резерв (fractional reserve banking), трябва първо да разберем с какво се занимават банките и как са се появили.

В днешно време, банките, както и повечето "нормални" фирми, се занимават с какво ли не. Продават например травел чекове или винетки :)

Банките, ако ги разглеждаме като банки, трябва да се занимават само със съхранението на парите на клиентите си, и даване на заеми. Друга област е обмяната на валута и преводите на пари.

Нека разгледаме как са се появили банките:

Думата банка произлиза от думата маса или чин. Първите "банки" са били златарите. Тъй като те са работили с голямо количество злато, са имали "сейфове" или "каси" с необходимата охрана и т.н.

Златарите осъзнали, че могат да предложат на хората да съхраняват тяхното злато (пари), срещу някаква "скромна сума". По същата причина, някои от съвременните банки събират такса за поддръжка на банкова сметка.

Срещу златото, хората получавали разписка за съхраненото количество злато. Тъй като разписката често била "на преносителя", хората започнали да разменят разписките. Златото се съхранявало при златаря, и само малка част от хората изисквали изплащането на разписките. Така се появили първите книжни пари (златни сертификати).

Скоро някои алчни златари осъзнали, че само около 10% от златото се изисквало, и решили да започнат да дават злато на заем (кредит), за което взимали лихва. За да могат да дадат повече злато на заем, златарите спряли да взимат пари за съхранение, и започнали да изплащат ниска лихва на всеки който е остави златото си на съхранение (депозит).

Ако направим проста сметка, срещу 10 грама депозирано злато, златаря е можел да даде 10 грама злато. Ако приемем, че лихвата за депозит е 5% / година, а лихвата за заем е 10% / година, сметката става следната.

• Златарят получава 10 грама злато + 1 грам лихва.
• Депозиралият 10 грама, получава 10 грама + 0.50 грама лихва.

Печалбата на златаря е 0.50 грама. Забележете, че златарят не дава собствено злато на заем, т.е. печалбата е безкрайно голяма, т.к. няма вложено злато от страна на златаря.

Но окото на алчността е бездънно. Златарите скоро решили да раздават на заем не самото злато, а разписка за него, която може да се размени за злато. Отново само 10% от разписките били разменяни за злато.

Ако отново направим проста сметка, срещу 10 грама депозирано злато, златарят е можел да даде 10 x 10 = 100 грама злато!!! Това е повече от количеството злато, което златарят има, но златарят дава разписка без покритие, и от златото най-вероятно е можело да бъде потърсено само около 10%. Така, златарят "създава" злато от нищото. Ако приемем, че лихвата за депозит е 5% / година, а лихвата за заем е 10% / година, сметката става следната.

• Златарят получава 100 грама злато + 10 грама лихва.
• Депозиралият 10 грама, получава 10 грама + 0.50 грама лихва.

100-те грама злато, които златарят получава, най-вероятно са се получавали отново в разписки, така че печалбата е "само" 9.50 грама!!! Тази печалба отново е безкрайно голяма, т.к. няма вложено злато от страна на златаря.

Тази система с разписки обаче, има един голям недостатък. Тъй като има голям брой "раздадени" разписки без покритие, златарят може да осребри (озлати :) само 10% от разписките. Ако 10% от разписките бъдат осребрени, и някой поиска да осребри разписка, той не би могъл да направи това, в следствие на което "мълвата", че златарят не може да осребри разписките се разпространява и стойността на разписките спада до нула. Този процес се нарича bank run.

Съвременните банки работят по подобен, но леко различен начин, за да избегнат последния недостатък.

След 1960-1970 година, почти няма валута която е гарантирана със злато или сребро. Тези валути се наричат fiat currency. Щатският долар е една от последните валути която е можела да бъде разменена за злато.

Срещу тази банкнота, до 1924 година, е можело да се получи злато (златна монета), с тегло и цена, съответствуваща на 100 лева.

Съвременните банки винаги членуват в организация, която има Централна банка. Много често в тази организация членуват абсолютно всички банки в дадена държава, и Централната банка е Национална банка. Така е в България, където Централната банка е БНБ. Така е в САЩ, където централната банка е Федералния резерв. Не е така обаче в Еврозоната на Европейския съюз, където Централната банка е една за цялата Еврозона - ECB (Европейската централна банка).

Банковата система с Централна банка се нарича банкова система с частичен резерв (fractional reserve banking).

Да разгледаме как действа системата с Централна банка.

Когато човек открие депозит, банката взима парите му, и изплаща лихва. 10% от парите от депозита обаче, банката депозира в Централната банка под формата на гаранция или осигуровка. При изтичане / закриване на депозита, банката взима тези 10% гаранция от Централната банка.

Когато банката отпусне кредит на някой свой клиент, банката отново депозира 10% от своите собствени пари в Централната банка. Т.е. банката например отпуска 100 лв. заем и депозира (още) 10 лв. в Централната банка.

Нека сега направим сметка какво печели банката ако отпусне кредит с пари депозирани от друг клиент. Нека приемем, че лихвата за депозит е 4% / година, а лихвата за кредит е 14% / година, а периода на кредита е 1 година.

1. Клиент А депозира 1000 лв.
   • Банката получава 1000 лв, депозира 10% в Централната Банка.
   • Освен собствения си капитал, банката има на разположение още 900 лв.
2. Банката отпуска кредит на Клиент Б от 1000 лв. Банката депозира още 10% в Централната банка.
   • Банката има разход 1000 + 100 лв. = 1100 лв.
   • Банката има на разположение 900 лв. от Клиент А.
   • Това означава, че банката е използувала 200 лв. собствен капитал.
3. След 1 година, Клиент Б връща на банката 1000 лв. + 140 лв. лихва. Банката изтегля гаранцията от 100 лв. от Централната банка.
4. Банката изплаща депозита на Клиент А, заедно със полагаемата му лихва - 1000 лв. + 40 лв. лихва. Банката изтегля гаранцията от 100 лв. от Централната Банка.

При всички описани транзакции банката използува само 200 лв. собствен капитал.

Печалбата на банката е 140 - 40 = 100 лв.

Така показахме че банката има 50% печалба. Банката разбира се събира и други такси, но те нямат връзка с Централната банка.

Някои икономисти обаче, разглеждат парите депозирани в Централната банка, като замразени пари, които не са част от разходите на банката. Пресметната по този начин, печалбата е доста повече и е приблизително 100% печалба.

Какво обаче би се получило, ако хората депозирали пари внезапно решат да изтеглят парите си? В този случай, парите в банката свършват, но от Централната банка "докарват" пари, и ситуацията бива "спасена". Тъй като гаранционният депозит е 10%, това значи, че само 10% от банките в съответната държава (организация на банки) могат да бъдат "спасени". След това, Централната Банка остава също без пари, следва фалит не на една, а на много банки. Технически точно това се случи в България през деветдесетте години на миналия век.

Тази банкнота не беше обезпечена със злато, и в следствие на bank run (а не инфлация!!!), банкнотата загуби стойността си, и в момента струва само 0.10 лв (BGN).

Както се разбира от статията, банкирането с частичен резерв се извършва на ръба на закона, и ако някой друг, не банка реши да започне подобен бизнес, то той ще бъде обявен за престъпник, ще бъде осъден и пратен в затвора :).

Bank run-а в България, доведе до фалит на доста от банките, но също и до печатането на банкноти със стойности като тази.

Нека накрая да разгледаме един реален жилищен кредит, за да видим колко реално се плаща на банката при отпускане на реален ипотечен кредит от 40'000 EUR, за 25 години, с лихва 9.50 %. Ще приемем че кредитът започва да тече на 01.01.2007.

Внимателен поглед показва след 25 години вноски по 349.48 EUR / месечно, през ноември 2031 година, лихвата платена върху заема е 64'842.37 EUR - с 50% повече от самия заем, а жилището е платено на цена 2.5 пъти по-висока от нормалната.

Този пример е пресметнат със калкулатор предназначен за заеми в САЩ, така че може да има разминаване с кредитите отпускани в България.

---

(c) 27.MAR.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

---

Месец	Плащане на заема	Плащане на лихви	Тотал
Jan 2007	32.81	316.67	39 967.19
Feb 2007	33.07	316.41	39 934.11
Mar 2007	33.33	316.15	39 900.78
Apr 2007	33.60	315.88	39 867.18
May 2007	33.86	315.62	39 833.31
Jun 2007	34.13	315.35	39 799.18
Jul 2007	34.40	315.08	39 764.78
Aug 2007	34.68	314.80	39 730.10
Sep 2007	34.95	314.53	39 695.15
Oct 2007	35.23	314.25	39 659.93
Nov 2007	35.51	313.97	39 624.42
Dec 2007	35.79	313.69	39 588.63
Jan 2008	36.07	313.41	39 552.56
Feb 2008	36.36	313.12	39 516.21
Mar 2008	36.64	312.84	39 479.57
Apr 2008	36.93	312.55	39 442.63
May 2008	37.23	312.25	39 405.41
Jun 2008	37.52	311.96	39 367.89
Jul 2008	37.82	311.66	39 330.07
Aug 2008	38.12	311.36	39 291.95
Sep 2008	38.42	311.06	39 253.53
Oct 2008	38.72	310.76	39 214.81
Nov 2008	39.03	310.45	39 175.78
Dec 2008	39.34	310.14	39 136.44
Jan 2009	39.65	309.83	39 096.79
Feb 2009	39.96	309.52	39 056.83
Mar 2009	40.28	309.20	39 016.55
Apr 2009	40.60	308.88	38 975.95
May 2009	40.92	308.56	38 935.03
Jun 2009	41.24	308.24	38 893.78
Jul 2009	41.57	307.91	38 852.21
Aug 2009	41.90	307.58	38 810.31
Sep 2009	42.23	307.25	38 768.08
Oct 2009	42.57	306.91	38 725.52
Nov 2009	42.90	306.58	38 682.61
Dec 2009	43.24	306.24	38 639.37
Jan 2010	43.58	305.90	38 595.79
Feb 2010	43.93	305.55	38 551.86
Mar 2010	44.28	305.20	38 507.58
Apr 2010	44.63	304.85	38 462.95
May 2010	44.98	304.50	38 417.97
Jun 2010	45.34	304.14	38 372.63
Jul 2010	45.70	303.78	38 326.93
Aug 2010	46.06	303.42	38 280.87
Sep 2010	46.42	303.06	38 234.45
Oct 2010	46.79	302.69	38 187.66
Nov 2010	47.16	302.32	38 140.50
Dec 2010	47.53	301.95	38 092.97
Jan 2011	47.91	301.57	38 045.05
Feb 2011	48.29	301.19	37 996.76
Mar 2011	48.67	300.81	37 948.09
Apr 2011	49.06	300.42	37 899.03
May 2011	49.45	300.03	37 849.59
Jun 2011	49.84	299.64	37 799.75
Jul 2011	50.23	299.25	37 749.52
Aug 2011	50.63	298.85	37 698.89
Sep 2011	51.03	298.45	37 647.86
Oct 2011	51.43	298.05	37 596.42
Nov 2011	51.84	297.64	37 544.58
Dec 2011	52.25	297.23	37 492.33
Jan 2012	52.67	296.81	37 439.67
Feb 2012	53.08	296.40	37 386.58
Mar 2012	53.50	295.98	37 333.08
Apr 2012	53.93	295.55	37 279.15
May 2012	54.35	295.13	37 224.80
Jun 2012	54.78	294.70	37 170.02
Jul 2012	55.22	294.26	37 114.80
Aug 2012	55.65	293.83	37 059.14
Sep 2012	56.10	293.38	37 003.05
Oct 2012	56.54	292.94	36 946.51
Nov 2012	56.99	292.49	36 889.52
Dec 2012	57.44	292.04	36 832.09
Jan 2013	57.89	291.59	36 774.19
Feb 2013	58.35	291.13	36 715.84
Mar 2013	58.81	290.67	36 657.03
Apr 2013	59.28	290.20	36 597.75
May 2013	59.75	289.73	36 538.00
Jun 2013	60.22	289.26	36 477.78
Jul 2013	60.70	288.78	36 417.08
Aug 2013	61.18	288.30	36 355.91
Sep 2013	61.66	287.82	36 294.24
Oct 2013	62.15	287.33	36 232.09
Nov 2013	62.64	286.84	36 169.45
Dec 2013	63.14	286.34	36 106.31
Jan 2014	63.64	285.84	36 042.67
Feb 2014	64.14	285.34	35 978.53
Mar 2014	64.65	284.83	35 913.88
Apr 2014	65.16	284.32	35 848.72
May 2014	65.68	283.80	35 783.04
Jun 2014	66.20	283.28	35 716.84
Jul 2014	66.72	282.76	35 650.12
Aug 2014	67.25	282.23	35 582.87
Sep 2014	67.78	281.70	35 515.09
Oct 2014	68.32	281.16	35 446.77
Nov 2014	68.86	280.62	35 377.91
Dec 2014	69.40	280.08	35 308.51
Jan 2015	69.95	279.53	35 238.55
Feb 2015	70.51	278.97	35 168.05
Mar 2015	71.07	278.41	35 096.98
Apr 2015	71.63	277.85	35 025.35
May 2015	72.20	277.28	34 953.15
Jun 2015	72.77	276.71	34 880.39
Jul 2015	73.34	276.14	34 807.04
Aug 2015	73.92	275.56	34 733.12
Sep 2015	74.51	274.97	34 658.61
Oct 2015	75.10	274.38	34 583.51
Nov 2015	75.69	273.79	34 507.82
Dec 2015	76.29	273.19	34 431.52
Jan 2016	76.90	272.58	34 354.63
Feb 2016	77.51	271.97	34 277.12
Mar 2016	78.12	271.36	34 199.00
Apr 2016	78.74	270.74	34 120.26
May 2016	79.36	270.12	34 040.90
Jun 2016	79.99	269.49	33 960.91
Jul 2016	80.62	268.86	33 880.29
Aug 2016	81.26	268.22	33 799.03
Sep 2016	81.90	267.58	33 717.12
Oct 2016	82.55	266.93	33 634.57
Nov 2016	83.21	266.27	33 551.36
Dec 2016	83.87	265.61	33 467.50
Jan 2017	84.53	264.95	33 382.97
Feb 2017	85.20	264.28	33 297.77
Mar 2017	85.87	263.61	33 211.90
Apr 2017	86.55	262.93	33 125.35
May 2017	87.24	262.24	33 038.11
Jun 2017	87.93	261.55	32 950.18
Jul 2017	88.62	260.86	32 861.56
Aug 2017	89.33	260.15	32 772.23
Sep 2017	90.03	259.45	32 682.20
Oct 2017	90.75	258.73	32 591.45
Nov 2017	91.46	258.02	32 499.99
Dec 2017	92.19	257.29	32 407.80
Jan 2018	92.92	256.56	32 314.88
Feb 2018	93.65	255.83	32 221.23
Mar 2018	94.40	255.08	32 126.83
Apr 2018	95.14	254.34	32 031.69
May 2018	95.90	253.58	31 935.79
Jun 2018	96.65	252.83	31 839.14
Jul 2018	97.42	252.06	31 741.72
Aug 2018	98.19	251.29	31 643.53
Sep 2018	98.97	250.51	31 544.56
Oct 2018	99.75	249.73	31 444.81
Nov 2018	100.54	248.94	31 344.26
Dec 2018	101.34	248.14	31 242.93
Jan 2019	102.14	247.34	31 140.79
Feb 2019	102.95	246.53	31 037.84
Mar 2019	103.76	245.72	30 934.07
Apr 2019	104.59	244.89	30 829.49
May 2019	105.41	244.07	30 724.07
Jun 2019	106.25	243.23	30 617.83
Jul 2019	107.09	242.39	30 510.74
Aug 2019	107.94	241.54	30 402.80
Sep 2019	108.79	240.69	30 294.01
Oct 2019	109.65	239.83	30 184.36
Nov 2019	110.52	238.96	30 073.84
Dec 2019	111.40	238.08	29 962.44
Jan 2020	112.28	237.20	29 850.16
Feb 2020	113.17	236.31	29 737.00
Mar 2020	114.06	235.42	29 622.94
Apr 2020	114.97	234.51	29 507.97
May 2020	115.88	233.60	29 392.10
Jun 2020	116.79	232.69	29 275.30
Jul 2020	117.72	231.76	29 157.59
Aug 2020	118.65	230.83	29 038.94
Sep 2020	119.59	229.89	28 919.35
Oct 2020	120.54	228.94	28 798.81
Nov 2020	121.49	227.99	28 677.32
Dec 2020	122.45	227.03	28 554.87
Jan 2021	123.42	226.06	28 431.45
Feb 2021	124.40	225.08	28 307.05
Mar 2021	125.38	224.10	28 181.67
Apr 2021	126.38	223.10	28 055.30
May 2021	127.38	222.10	27 927.92
Jun 2021	128.38	221.10	27 799.54
Jul 2021	129.40	220.08	27 670.14
Aug 2021	130.42	219.06	27 539.71
Sep 2021	131.46	218.02	27 408.25
Oct 2021	132.50	216.98	27 275.76
Nov 2021	133.55	215.93	27 142.21
Dec 2021	134.60	214.88	27 007.61
Jan 2022	135.67	213.81	26 871.94
Feb 2022	136.74	212.74	26 735.19
Mar 2022	137.83	211.65	26 597.37
Apr 2022	138.92	210.56	26 458.45
May 2022	140.02	209.46	26 318.43
Jun 2022	141.13	208.35	26 177.31
Jul 2022	142.24	207.24	26 035.06
Aug 2022	143.37	206.11	25 891.69
Sep 2022	144.50	204.98	25 747.19
Oct 2022	145.65	203.83	25 601.54
Nov 2022	146.80	202.68	25 454.74
Dec 2022	147.96	201.52	25 306.78
Jan 2023	149.13	200.35	25 157.64
Feb 2023	150.32	199.16	25 007.33
Mar 2023	151.51	197.97	24 855.82
Apr 2023	152.70	196.78	24 703.12
May 2023	153.91	195.57	24 549.20
Jun 2023	155.13	194.35	24 394.07
Jul 2023	156.36	193.12	24 237.71
Aug 2023	157.60	191.88	24 080.11
Sep 2023	158.85	190.63	23 921.27
Oct 2023	160.10	189.38	23 761.16
Nov 2023	161.37	188.11	23 599.79
Dec 2023	162.65	186.83	23 437.14
Jan 2024	163.94	185.54	23 273.21
Feb 2024	165.23	184.25	23 107.97
Mar 2024	166.54	182.94	22 941.43
Apr 2024	167.86	181.62	22 773.57
May 2024	169.19	180.29	22 604.38
Jun 2024	170.53	178.95	22 433.85
Jul 2024	171.88	177.60	22 261.98
Aug 2024	173.24	176.24	22 088.74
Sep 2024	174.61	174.87	21 914.13
Oct 2024	175.99	173.49	21 738.13
Nov 2024	177.39	172.09	21 560.75
Dec 2024	178.79	170.69	21 381.95
Jan 2025	180.21	169.27	21 201.75
Feb 2025	181.63	167.85	21 020.12
Mar 2025	183.07	166.41	20 837.05
Apr 2025	184.52	164.96	20 652.53
May 2025	185.98	163.50	20 466.54
Jun 2025	187.45	162.03	20 279.09
Jul 2025	188.94	160.54	20 090.15
Aug 2025	190.43	159.05	19 899.72
Sep 2025	191.94	157.54	19 707.78
Oct 2025	193.46	156.02	19 514.32
Nov 2025	194.99	154.49	19 319.33
Dec 2025	196.54	152.94	19 122.79
Jan 2026	198.09	151.39	18 924.70
Feb 2026	199.66	149.82	18 725.04
Mar 2026	201.24	148.24	18 523.80
Apr 2026	202.83	146.65	18 320.97
May 2026	204.44	145.04	18 116.53
Jun 2026	206.06	143.42	17 910.47
Jul 2026	207.69	141.79	17 702.78
Aug 2026	209.33	140.15	17 493.45
Sep 2026	210.99	138.49	17 282.46
Oct 2026	212.66	136.82	17 069.80
Nov 2026	214.34	135.14	16 855.46
Dec 2026	216.04	133.44	16 639.42
Jan 2027	217.75	131.73	16 421.66
Feb 2027	219.48	130.00	16 202.19
Mar 2027	221.21	128.27	15 980.98
Apr 2027	222.96	126.52	15 758.01
May 2027	224.73	124.75	15 533.28
Jun 2027	226.51	122.97	15 306.78
Jul 2027	228.30	121.18	15 078.47
Aug 2027	230.11	119.37	14 848.36
Sep 2027	231.93	117.55	14 616.43
Oct 2027	233.77	115.71	14 382.67
Nov 2027	235.62	113.86	14 147.05
Dec 2027	237.48	112.00	13 909.57
Jan 2028	239.36	110.12	13 670.21
Feb 2028	241.26	108.22	13 428.95
Mar 2028	243.17	106.31	13 185.78
Apr 2028	245.09	104.39	12 940.69
May 2028	247.03	102.45	12 693.66
Jun 2028	248.99	100.49	12 444.67
Jul 2028	250.96	98.52	12 193.71
Aug 2028	252.95	96.53	11 940.76
Sep 2028	254.95	94.53	11 685.81
Oct 2028	256.97	92.51	11 428.84
Nov 2028	259.00	90.48	11 169.84
Dec 2028	261.05	88.43	10 908.79
Jan 2029	263.12	86.36	10 645.67
Feb 2029	265.20	84.28	10 380.47
Mar 2029	267.30	82.18	10 113.17
Apr 2029	269.42	80.06	9 843.75
May 2029	271.55	77.93	9 572.20
Jun 2029	273.70	75.78	9 298.50
Jul 2029	275.87	73.61	9 022.63
Aug 2029	278.05	71.43	8 744.58
Sep 2029	280.25	69.23	8 464.33
Oct 2029	282.47	67.01	8 181.86
Nov 2029	284.71	64.77	7 897.15
Dec 2029	286.96	62.52	7 610.19
Jan 2030	289.23	60.25	7 320.96
Feb 2030	291.52	57.96	7 029.44
Mar 2030	293.83	55.65	6 735.61
Apr 2030	296.16	53.32	6 439.45
May 2030	298.50	50.98	6 140.95
Jun 2030	300.86	48.62	5 840.09
Jul 2030	303.25	46.23	5 536.84
Aug 2030	305.65	43.83	5 231.19
Sep 2030	308.07	41.41	4 923.13
Oct 2030	310.51	38.97	4 612.62
Nov 2030	312.96	36.52	4 299.66
Dec 2030	315.44	34.04	3 984.22
Jan 2031	317.94	31.54	3 666.28
Feb 2031	320.46	29.02	3 345.82
Mar 2031	322.99	26.49	3 022.83
Apr 2031	325.55	23.93	2 697.28
May 2031	328.13	21.35	2 369.16
Jun 2031	330.72	18.76	2 038.43
Jul 2031	333.34	16.14	1 705.09
Aug 2031	335.98	13.50	1 369.11
Sep 2031	338.64	10.84	1 030.47
Oct 2031	341.32	8.16	689.14
Nov 2031	344.02	5.46	345.12